Валентин Дишев - поетически регистри

Валентин Дишев  представи пред търновската публика стихосбирката си "Маргьорит (и други регистри)". В клуб "Таралеж" в четвъртък, той изчете (на места по-скоро рецитира) и преживя творбата, артистично онагледи отделни моменти. Чрез майсторска игра на думите, авторът подтикна присъстващите да го последват в едно осъзнаване на личността и историята, фокусира върху текста като извор на информация и смисъл. Пресъздаването чрез поетичния спомен като малка театрална сценка открехна вратата към съдържанието зад думите на поета. Ето какво сподели пред Север.бг за последната си  книга авторът:

Колко време ви отне написването на стихосбирката? Как я издадохте?

В някакъв смисъл е казано в самата книга. Тя действително е писана дълго време. Писана е мълчаливо. Писана е без да бъде изговорена. Самото написване чисто технологично, самото ѝ изговаряне, разбира се, ми отне около година и половина - две. Но това, което е вътре, действително са едни дълги разговори, едни дълги размисли върху смисъла на историята, смисъла на съществуването, върху смирението и страстта, и в този смисъл тя е писана много дълго.

Както каза проф. Георги Каприев преди няколко дни, докато си говорихме в едно радио за книгата: "Познавам Вальо Дишев от 31 години и мисля, че той  пише тази книга от тогава, а може би и от преди това." И сигурно е прав. Но и тази, както и другите ми книги, поне последните четири, в някакъв смисъл се раждат сами, аз не съм седнал да я пиша като проект. Просто в един момент почувствах, че е готова. Събрах 50 и няколко стихотворения, разхвърлях ги на пода и за петнайсетина минути шест от кръговете в книгата просто бяха подредени.

След това имаше един период, през които чувствах, че книгата не е завършена. Знаех, че нещо липсва. Тя настояваше за още нещо, но аз нямах представа какво. Изпратих я за пръв път на 20 и няколко пишещи поезия люде, познати имена, получих великолепни отзиви.

Може ли да споменете няколко от тях?

Марин Бодаков, Деян Енчев, Палми Ранчев и т.н. Великолепни отзиви. Един глас обаче, на Илко Димитров, който ми каза: "Приятелю не издавай тази книга. Предишните две са Книгите." Беше го написал с главно "к”. "Тази книга не е като тях." Изведнъж везните се уравновесиха. Двадесет и няколко мнения и изведнъж от другата страна мнението на Илко. И застанаха в равновесно положение. Може би защото и аз самия много добре усещах, че на книгата ѝ трябва още нещо.

Минаха още 10-15-20 дни. В един момент осъзнах, че се е родил и седмият кръг от книгата. Няколко дни след това се роди встъпителният текст. Няколко часа по-късно той намери своето заглавие. И тогава разбрах, че книгата е завършена. И тогава я изпратих на Илко, който в продължение на повече от десет дни всеки ден ми пишеше имейли с един и същи текст: "Даде ли книгата за печат?" Накрая го излъгах, че съм я дал. Но все пак след около седмица наистина я дадох за печат и тя се появи. Такава е съвсем накратко историята на книгата.

Някои от мотивите вътре в книгата са много ясно упоменати, но може ли да ни обясните малко повече за тях?

Не зная. Много трудно е да се говори точно за тази книга точно в този смисъл. Тя действително е книга. Разбира се, голямата част от текстовете вътре са се появявали преди това в разни сайтове, събирали са като отделни текстове своите аплодисменти, но подредени в книга вече започват да звучат по съвсем различен начин.

А самата подредба как се получи? Вие казахте, че така от само себе си.

Да, в някакъв смисъл е от само себе си. Тук обаче няма никаква мистика. Не ми е проговорил гласът на Бога, нито гласът на историята, защото и интуицията и всички други щуротии, които се причуват на онези, които мислят за себе си доста по-горделиво, са всъщност говора на укултурените сетива. Интуицията не е нищо по-различно от това, което сетивата ти чрез културата, в която си потопен, чрез културата, с която си разговарял, чрез света, в който живееш, се утаява в тях и в един момент и проговаря.

Така че цялата тази подредба и цялата тази сложна всъщност, изключително сложна структура, тя от една страна е рожба на тотална спонтанност. От друга страна тя може да бъде разчитана отново и отново, просто защото в нея действително лежат 20 и повече занимания с философия, с рефлексивна хуманитаристика и с литература. В някакъв смисъл си мисля, че тази книга изговаря това. Изговаря наистина проговарянето през един свят, шевовете по раните, на който ме болят.

Изговарянето на този свят и в същото време търсенето на начина, по който можеш не просто да оцелееш в този свят, а да си в него и отново съвсем смирено да потърсиш основанията не в, не дай си боже, ботушите на историята, а в онзи тих шепот и в онези нежни и меки докосвания, които по някакъв начин те правят цял и те правят смислен.

Къде поставяте книгата спрямо другите си, спрямо предишните? Казахте вече, че няколко човека са дали различни мнения за нея?

За тази книга, от друга страна, няма мнения.

Или тя стои отделно от тях?

Не. Всъщност след нея се чувствах, нормално е, съвършено изпразнен, мислех, че не пиша. Но няколко месеца по-късно си дадох сметка, че е готова и следващата книга. Дадох си сметка и какво се е случило. Всъщност тази книга  ще се появи в едно общо тяло заедно с преходната ми "Ортелий" и с една нова книга, която ще се казва "Валентина". Заедно цялото тяло ще се казва "Имена", защото тези три текста ще опишат един цикъл на откриване на себе си, на отчуждаване през имена, на вглеждане в себе си през други лица, обхождане на светове, което съм правил.

В този смисъл тази книга е много тясно свързана с "Ортелий". Мисля, че е най-завършеният ми до този момент проект, като пак уточнявам, тя не е мислена като проект, родила се е просто изведнъж, но вече ако я рационализираме вторично, можем да я наречем проект, и можем да кажем, че е най-завършеният. Да се надяваме, че и съдбата ѝ ще е добра. Ако "Ортелий" беше номинирана за националната награда "Иван Николов", да се надяваме, че тази също ще бъде номинирана.

Желая Ви успех. Само още един въпрос. По чия инициатива се случи събитието в Таралеж?

Съвместна с "таралежите".