Поводът да се срещнем с Валери Чакалов и Стефан Божков бе съвместната им изложба "Храна изкуство наркотици" /Food art Drugs/, която откриха в Клуб за културни инициативи "Таралеж" във Велико Търново. Изложбата е доста провокативна, задаваща множество въпроси. Но нека оставим на изкуствоведите задачата да анализират, обясняват и оценяват произведенията на изкуството. Аз ще ви представя един кратък разговор с авторите:

Често ли правите съвместни изложби?

Стефан Божков: Да, досега имаме няколко такива в България и в чужбина. Поне на нас ни доставя удоволствие.

Доставяте удоволствие и на публиката.

Стефан Божков: Дай Боже!

Валери Чакалов: Публиката трябва да каже.

Откъде идва концепцията на изложбата?

Валери Чакалов: Идеята тръгна от името на една американска асоциация, която регистрира медикаменти и храни в Щатите. Всъщност много добре прозвуча като подменихме съюза "и" между "храна" и "дрога" с "изкуство" /art/. Затова и заглавието е на английски език. Всъщност заменихме съюза с изкуство и така се получи тази комбинация, която поражда повече въпроси и отговори, надявам се.

Посетителите на изложбата могат да видят видео, показващо част от технологичния процес.

Валери Чакалов: Да, това е опит да върнем цвета обратно към природата. Тъй като тази индустрия е приватизирала цвета в името на комерсиалното, ние всъщност връщаме цвета обратно към природата и към себе си. Защото цветът лекува. Това е в основата на цялата теза.

А какво е мястото на храната?

Стефан Божков: Храна може да е всичко. Не е само това, което поглъщаме, за да го сложим в стомаха. Тук храната може и да е цветът. Храната може да е музиката. Храната може да е сексът. Всичко може да бъде храна в живота. Така че, храната не е знайно какво е точно. Всеки човек има нужда от различна храна.

А защо според вас, които се пътували доста в чужбина, българите страним от храната, наречена съвременно изкуство?

Валери Чакалов: Тези процеси не са толкова различни в другите държави. Естествено при тях нещата са тръгнали от по-далече. Не са имали периоди на стагнация, на забрана или на някакви ограничения. Така че, дори и в съседна Сърбия доста по-свободно и доста по-истински са се случвали нещата, за разлика от България. Но в край на краищата, истинският творец не се съобразява с тези икономически, политически или други съображения. Той следва себе си, собствените си мисли, чувства и най-вече идеи.

Нали все пак артистът трябва да живее от нещо?

Стефан Божков: Ами трябва да се справя по някакъв начин с това изкуство. Щом се е обрекъл на това, да му мисли.

Валери Чакалов: Артистът живее с изкуството си.

Достатъчно оценени ли са нашите творци?

Това е много относително нещо - кога ще бъдеш оценен. Понякога се задава въпросът дали си успешен художник и какъв е успехът. Успехът е различно нещо. За някой успех е да си продава постоянно картините. За друг успех е да получава награди. За трети успех е просто да направи работата, независимо от какво естество е. За четвърти успех е просто да я направи с любов, да й се радва и да я покаже на хората.

Валери Чакалов: Споделянето е в основата на това, което нас ни вълнува. В края на краищата комерсиалната страна е нещо, което сигурно е важно, но при нас не е с огромен успех. Споделянето на идеи е в основата на тези срещи в тази изложба, която откриваме със Стефан. За да може да провокираме съзнанието да мисли по онзи начин, по който предполагам и Вие искате да мислите, за да не сме толкова рационални.

Не за първи път откривате изложба във Велико Търново, но пък за първи път излагате свои неща в "Таралеж"?

Стефан Божков: Имал съм представяне с Кольо Карамфилов на един проект в прекрасните изложбени зали "Рафаел Михайлов", които имат може би най-красивата изложбена площ в България. Желателно е винаги там да се правят хубави проекти.

Валери Чакалов: Независимо от даденостите на едно изложбено пространство то придобива смисъл от съдържанието, което художниците и хората, които създават в него. "Таралеж" е едно странно място, нетипично, бих казал, и много магично. В края на краищата творбите и хората в него създават това усещане за привилегия на художника. Така че да благодарим и на галеристите.

Стефан Божков: Работата на момичетата, които работят тук хич не е лесна.

Валери Чакалов: Те са едни апостоли за развитие на съвременното изкуство.

Какво мислите за уличното изкуство? Напоследък във Велико Търново графитите придобиват все по-голяма популярност?

Валери Чакалов: То е същото като изкуството в галерията. Има работи, които са воайорски, други, които имат идея и послание. Въпросът е, че на улицата средата е безплатна, няма наеми, няма разходи. Връзката е по-директна с публиката, която от своя страна е огромна. Особено по влаковете - това е една подвижна галерия, която се движи постоянно и всеки я наблюдава. Това е начин на изразяване на младите, които си търсят собствена среда.

Стефан Божков: Точно онази вечер гледах един каталог, сравнително голям, за графитите в Бразилия. И дори се срещат отделни течения... Ти четеш това като изкуство, то никога няма да бъде пренебрегнато. Вече е обсебено дори, мога да кажа.

Валери Чакалов: Анонимността също е доста странен феномен, тъй като никой не знае кой е авторът, кой изгражда тези графити. Много често те са познати, но неизвестни. Както в случая с английския Банкси. Той си остава непознат като личност, но целият свят знае за неговото изкуство. И това е важното. Защото суетата е нещо преходно, а идеята на артиста е тази, която въздейства.

Какво мислите за среди на изкуството във Велико Търново?

Валери Чакалов: Локалните центрове са важно нещо. Без тях няма как да се създаде обща картина на изкуството. Тук има център за изкуство - университетът. И има толкова много млади хора, които имат потребност от изкуство, да се изразяват чрез него или да го ползват. 

А смятате ли, че трябва повече да се стимулират тези семинари и пленери, които събират на едно място творци от различни места?

Стефан Божков: Дали ще бъдат наречени пленери, семинари или симпозиуми, най важното е да стават едни срещи, където контактите са най-важното нещо. А не да се превръщат в състезание - колко и какви работи ще се направят. Тук са важни точно тези контакти с артистите, които да доведат до нещо съществено. Но е важно да се събират различните култури, не са само художници и артисти, работещи във визуалните изкуства, а и поети, музиканти, актьори, режисьори, фотографи. Такива срещи са правили Анди Уорхол, "Пинк Флойд", Денис Хопър, които са спомагали за обмена на артистични мисли, което е довело до висок критерий на изкуствата.

Валери Чакалов: Художникът е доста самотен в работата си, тъй като не ангажира никой друг освен себе си. В този смисъл такива срещи отключват определени процеси и отношения между артистите. Те са шанс за една човешка среща.

Какво ще посъветвате младите художници, които тепърва прохождат и се сблъскват с трудностите да си творец? В същото време се сблъскват с много информация, която ако не знаеш как да използваш правилно...

Валери Чакалов: Ами да, сега действително има едно такова натоварване и пренасищане от информация. И то не само в комерсиален план. В изкуството също се произвежда огромно количество продукция, която е разнопосочна и не толкова качествена. Съвсем нормално е. Много често младите се отъждествяват с определени знаци и символи в изкуството. Взаимстват директно. Пренебрегването на авторското право пречи, защото те приемат всичко в интернет за една свободна дестинация, за интелектуална разходка. Но това е и шанс за тях, защото така имат много по-бърза и директна информация за страшно много неща в сферата на културата. На младите им толкова лесно, колкото на нас ни е било трудно.

Стефан Божков: По моему най-важният съвет е това да мислиш.

Валери Чакалов: Мислейки да се изразяваш.

Стефан Божков: Трябва да не следваш сляпо нещата, да не приемаш всичко. Винаги трябва да го съпоставиш, да го премислиш, да си го обясниш. Непрекъснато трябва да се съмняваш във всеки, дори и в себе си. Най-важното е да го приемаш като игра и като любов, да се забавляваш и да си доставиш една свобода на духа.

Валери Чакалов: Нека младите бъдат свободни да ползват всякакви израстни средства. Художникът е свободен. Човекът е роден свободен, той не бива да се ограничава сам. Това е проблемът на младите хора - решават или някой им вменява, че могат да правят само едно нещо. Но те са свободни и трябва да правят каквото си пожелаят по всяко време.

Стефан Божков: И всъщност тогава духът вече се освобождава от бутилката и могат да се получат нещата.

И има бъдеще за развитие в България?

Стефан Божков: Има, разбира се. Има много талантливи и мислещи млади хора. Прекрасни млади хора в различни области на изкуството. Въпросът е да можем да ги срещаме.

Валери Чакалов: Независимо от всичко младите са толкова алтернативни. Просто ние не ги забелязваме в първия момент.

Изложбата "Храна изкуство наркотици" /Food art Drugs/ на Валери Чакалов и Стефан Божков ще остане в Клуб "Таралеж" до 20 юни. Може да надникнете в нашата фотогалерия, но ви съветвам да намерите време и да я посетите.

<<Sever.bg във Facebook>>