Срешнахме се с актьора Владислав Карамфилов, известен като Влади Въргала, в рамките на първия по рода си Форум - изложение "Здраве, щастие и красота". Той бе поканен от организаторите на форума за представянето на системата на д-р Норбеков и прожекция на игралния филм "Операция шменти капели".

Разкажи ми за системата на д-р Норбеков?

Има две науки за портокала. Едната наука е колко вида, форми, сорт, какъв вкус има, как се отглежда, каква му е цената и т. н. Другата наука е, че портокалът се яде. Ето това е системата на Норбеков. Има много неща, с които "задръстваме" мозъка си. Това ни въздейства на подсъзнателно ниво, съзнанието ни се обременява и идва момент, в който е необходима някаква профилактика и трябва, да го наречем, да "препрограмираш чипа". Системата на Норбеков се занимава точно с това нещо. Това е една система за реализация, като в основата на всяка една реализация стои здравето. Защото, ако ти имаш здравословни проблеми, с кое ще се занимаваш повече - с бизнеса си или с това да оздравееш?!

Първите нива на системата на Норбеков са, за да оздравееш, тоест работа върху себе себе си. Там има поставяне и реализиране на цели. Това са толкова елементарни неща. Но обикновено най-простите неща са най-сложни.

Аз лично постигнах доста неща с тази система. Много мои здравословни проблеми изчезнаха.

Как разбра за нея?

Много е важно да имаш хора, от които да научаваш неща, да им имаш доверие и да ги слушаш. Мой много близък приятел, от когото винаги има какво да науча, ми разказа за нея. Той беше минал всички нива. Това определено породи интерес у мен. Ако някой друг ми беше казал, щях да бъда скептик, тъй като в днешно време "продаваме теменужки, които лекуват глаукома, само трябва да ги гледате по 12 часа на ден".

Българинът си е такъв по характер - невярващ.

Е, българинът си има две фобии - да не настине и да не го прецакат.

Къде най-добре се чувстваш - в киното, телевизията, театъра?

Вкъщи. Никъде не се чувствам добре, когато няма необходимата плодородна почва, да посадиш нещо, то да израсте и да послужи за нещо добро. Ако има такава почва, навсякъде се чувствам добре - и в киното, и в театъра, в телевизията е невъзможно.

Какво добро посади с филма си "Операция шменти капели"?

Няколко неща оценявам като добри. Първо - успях да направя една искрена изповед. Без страх, но не страх, че някой ще ми направи нещо, а дали ще се справя, успях искрено да разкажа една болка и една "малоумщина" на един народ.

Имаше пример за това, че в България могат да се сбъдват мечти, е аз станах пример за това и за пред самия себе си.

Как изобщо се реши да направиш този филм?

Нямах избор. Навремето започнах да правя политическа сатира и тя имаше много голям успех. След това всички започнаха да го правят и аз не виждах смисъл да продължавам. Освен това започна да се злоупотребява с жанра.

Тогава реших да правя скрити камери, но и другите започнаха да правят такива и темата се изчерпа, защото сюжетите в България, за без пари да правиш скрита камера, не са толкова много. Винаги накрая идват мутри или полицаи - банално. Кой няма да се изплаши, всеки ще се изплаши.

След това реших да играя в театъра. Играх известно време в "Театър 199" в София. Тогава написах пиесата "Моят дом е моята крепост", която стана сценарий на филма. Публиката влизаше по два и по три пъти да гледа спектакъла. Това ми даде кураж, като всеки своеобразен авантюрист, да посмея да тръгна да го правя на филм. Тръгването е едно. Всеки може да тръгне по пътя, въпросът е, че той трябва да се извърви. Не знаех какво стои на пътя, може би и затова успях да го мина. Ако знаех, пак щях да тръгна, но нямаше да успея да го мина. Така може би са минавали хората през минно поле и чак след това са разбирали, че там е имало мини.
Много са тълкованията за "блажени са невежите".

Какво ти е останало от целия процес - от заснемането до първата прожекция на филма?

Най-голямото постижение, което мога да кажа е, че накрая, когато приключихме работа върху филма и той започна да се прожектира, нямаше нито един човек от екипа, който да си тръгне обиден, огорчен, да се е скарал с някого или да е имал някакъв конфликт. А този филм се прави в продължение на 6 години и всички в екипа, над 1000 човека, си останаха приятели.

Какво да очакваме от Въргала?

Професионално това е сериалът, върху който работя в момента, който ще бъде един своеобразен поглед на XX и XXI век, докъдето сме стигнали. Тоест всичко, което се случи в България, още отпреди 9 септември 1944 г. до днес.

Не виждам какво могат да очакват хората, защото такава им е нагласата, че те не очакват нищо хубаво. И ако кажем, че от мен трябва да очакват, значи те ще направят асоциация, че няма да очакват нещо хубаво от мен. Затова не ме очаквайте изобщо. Хубаво е хората да си дадат сметка, че този факт трябва да се "програмира". Не можеш да създадеш самолет, ако не вярваш, че човек може да лети.

___________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg