Втората фестивална джаз вечер във Велико Търново продължи да акумулира емоционален заряд. За шеста поредна година на откритата сцена край паметник "Асеневци" музикантите от Градски духов оркестър - Велико Търново, Alexandrov Ragtime Band и Royal Dixie Band с професионализъм и виртуозна прецизност приковаха вниманието и предизвикаха бурни аплаузи от меломаните, почитателите на джаза, суинга и фюжъна, дошли да чуят непреходни пиеси.

Концертът бе открит с изпълнения от богатия репертоар на музикантите от Градски духов оркестър, които смело експериментираха с музикалните изразни средства и напълно заслужиха аплодисментите на публиката. Ръководител на състава е маестро Владимир Бошнаков.

Мястото им на сцената бе заето от Alexandrov Ragtime Band – музикантите, които правят автентичен диксиленд. При представянето им водещият и барабанист на Royal Dixie Band Емил Костурков съжали, че ненарушимото правило бендът да свири без ударни инструменти, не му дава възможността да удовлетвори желанието си да свири с тях.

Финалът на музикалната вечер бе запазен за домакините от Royal Dixie Band, а "черешката" в изпълненията бе на доц. д-р Стефка Оникян, която е сред водещите джаз певици и вокални педагози в България. Тя бе горда, че има възможността да пее в старата столица със своя възпитаник от бенда Цветомир Цанков.

Минути, преди да се качи на сцената, джаз примата сподели за Север.бг своите впечатления за фестивала, джаз музиката и нейното бъдеще...

Г-жо Оникян, за първи път ли участвате в този фестивал?

Да, за първи път участвам и ми е много драго. Надявам се след време, живот и здраве, да направим по-стабилен репертоар. Този път се случи малко импровизирано, но съм много щастлива и благодаря на Емо Костурков, че се сети за мен и ме покани. Много е различно да си преподавател и да пееш. Тази вечер присъстват и мои студенти, които специално са дошли да ме слушат.

Снощи пя моя студентка – Кристин, с дикси бенда на Тетевен. Тази вечер ще пея с моя бивш студент - Цветомир Цанков, който е страхотен певец. Всички ги чувствам много близки и се надявам да стане един хубав концерт. Колегите са много благоразположени. За съжаление живеем много далече един от друг и нямаме възможност толкова често да се събираме, да репетираме и да правим нови неща, но се надявам, че с времето нещата ще се получат.

Вие сте много лъчезарен човек - какво ви зарежда?

Зареждат ме младите хора, с които работя и които ми дават много. Те твърдят обратното - че аз им давам много. Но аз мисля, че също се уча от тях, защото съм принудена покрай тях непрекъснато да обновявам това, което знам и да не лежа на стари лаври. Младите хора са доста взискателни и дори безпощадни, ако ти стоиш на едно място. И така, както нищо не знаят, аз си мисля, че с всеки един урок научават много. Като преподавател се старая да ги науча не само като вокална постановка и като музикална работа, но да им дам и всичко това, което знам като учител, за да станат големи изпълнители.

Книгата, която сте написала - "Вокалната работа в поп музиката и джаза" строго профилирана ли е или е ценно помагало за по-широк кръг от читатели?

Тя е предназначена за начинаещи певци, които, прочитайки я и използвайки диска към нея, да се поразпеят и да видят какви са им възможностите. Освен това е предназначена и за млади преподаватели. Когато аз започнах да преподавам, ми беше изключително трудно и нямаше кой да ми покаже нищо. Затова реших да я напиша, водена от желанието да помогна. Защото без тези млади преподаватели във всички градове на България, ние не бихме имали студенти в София.

На какво ниво е в момента българската джаз музика?

На много високо. Не само джаза... Аз преподавам поп и джаз, но джаза изисква малко по-дълга подготовка, т.е. малко по-късно се ориентират към него. Първо трябва да научат азбуката, за да могат да сричат и да четата. Децата са ориентирани повече към поп музиката, но има и деца, които показват качества, необходими за джаз пеене.

Кажете няколко имена на ваши студенти, които сега "изгряват" и биха могли да имат блестяща кариера?

Какво да ви кажа... В държава като нашата не смея да кажа такова нещо, защото знаете, че, когато икономиката на една държава не е в ред, първото нещо, от което режат, е културата. В този смисъл благодаря на всички, които са се погрижили за този фестивал и изобщо на тези, които се мъчат все още да подкрепят духовността, защото тя вече се среща много рядко.

Отвсякъде отпадат фестивали, оркестри..., сякаш това не е необходимо. Но освен да храни тялото си, човек има нужда и от духовна храна. За мен е изключително важно това мотивиране, защото така се създават нови изпълнители. Когато има работа за тях, има смисъл.

Развиват се добре и Михаела Филева, и Маги Алексиева, и Цветомир Цанков. Кристин, която сега прохожда в джаза, пее стандарти. Имам много добри певици, които работят и в чужбина - една от тях е Лили Стоянова от Варна. От Севлиево имам една Стела, която много добре се развива. Деси Добрева също е моя възпитаничка... Лошото е, че в България няма много работа и това са единици. Има добри певци и певици, но работата е много малко и дано успеят. Аз много се радвам на всяка една тяхна малка крачка нагоре...

<<Sever.bg във Facebook>>