Вход | Регистрация

Галин Попов: "Има много случаи на интегрирани цигани и това трябваше да покажем с филмите от фестивала"

Галин Попов: "Има много случаи на интегрирани цигани и това трябваше да покажем с филмите от фестивала"
Снимка: Север.бг

Галин Попов е част от VT events - група от приятели, които се стараят да промотират адекватно и съвременно изкуство. Може би сте посещавали вече някое тяхно събитие във Велико Търново. Те създадоха "Post box gallery" - галерия в пощенска кутия, целяща да създаде ново изложбено пространство, лесно достъпно за наблюдаване и даващо възможност на български и чуждестранни автори да представят своето изкуство. VT events организираха концертите на Kottarashky & The Rain Dogs и Трио СамБразил, както и редица други интересни събития.

Поводът да се срещнем с Галин бе последното им събитие - филмовият фестивал на социална тематика VT Film fest "Ромският въпрос", който се проведе през почивните дни в старата столица.

 

Защо решихте да направите филмов фестивал на ромска тематика?

Отдавна се интересувам от тази тема, пък и имах идея да направя фестивал на социална тематика във Велико Търново. Има много случаи на тотално интегрирани цигани и си казах, че тези неща трябва да бъдат показани. Не е редно да оставим това, което се говори по телевизията, по радио станциите, в общественото пространство, да бъде единствената гледна точка.

Кръстихме фестивала "Ромският въпрос", защото не искаме да се нагърбваме с това да даваме отговори. Решихме да направим нещо, което задава въпроси по различен начин и всеки да намери отговорите сам за себе си, било то във филмите, или в дискусиите.

Фестивалът се организира от Център "Амалипе" и организация "VT Events" и е част от кампанията "Денят на ромската гордост" (Roma pride), който тази година ще премине под мотото "Да учим и живеем заедно е мото на кампанията".

Откъде намерихте филмите и как ги подбрахте? Все пак това е специфична тема.

Всичко тръгна абсолютно на майтап. В началото бе едно лудо гледане на филми, денонощно. Стигна се до момент, когато всеки един от нас гледаше все повече филми и се конкурирахме кой ще намери повече филми. Идеята за фестивала бе влязла вече в главите ни.

Търсехме филми по други фестивали. Много от тях изгледах от един филмов фестивал в Ню Йорк на ромска тематика, излизал три години подред. Правихме проучвания и сред приятели. Накрая събрахме филмите и дойде времето, когато трябваше да ги структурираме.

Видяхме, че се открояват три основни въпроса, свързани с ромите. Първият е мястото на етноса в обществото - образование и жилища. След това идват вътрешните проблеми на етноса, които са и проблеми на общността - делене на различни групи в самия етнос, ранни бракове. Третият въпрос бе свързан с ромската традиция и обичаи. Намерих един филм за ромския павильон на Биеналето във Венеция. Това показва, че имат съвременно изкуство. Едно съвременно изкуство показва, че този етнос се развива с темповете на всяко друго общество.

Постепенно се оказа, че във филмите има такива, които са премиерни за България. Например "Забравеният геноцид" е показван само във Франция.

Имаше ли нещо в организацията, което те изненада?

Правим фестивала, пускаме информация за него и се оказва, че някакви големи организации, като Френския културен институт, казват, че фестивалът много им харесва и искат да го спонсорират. Институтът направи кетъринг за 1000 лв. на паметника "Асеневци" за концерта на "Карандила Джуниър", които дойдоха благодарение на Център "Амалипе" - Велико Търново.

"Амалипе" бяха наши съорганизатори и доста ни помогнаха. Фестивалът стана част от кампанията "Денят на ромската гордост" (Roma pride), който се отбелязва в цяла Европа.

Чудя се откъде я имаш тази смелост, нямаше ли страхове за нещо?

Това бе едно събитие с некомерсиална цел - не изкарах нито лев с нулев бюджет. Този фестивал за мен беше социален експеримент, защото исках да видя как хората работят заедно. Дори и никой да не беше дошъл, пак щеше да е добре, защото всички доброволци, които се включиха, са направили нещо заедно.

Аз имах по-големи опасения от някакви междуетнически сблъсъци, но от Общината реагираха много адекватно и ни пратиха охрана.

Как ти се стори публиката, как реагира тя на прожекциите?

Публиката беше супер адекватна. И през трите дни имаше хора, които не са задължени да бъдат там и седяха през цялото време. На определени прожекции имаше много чужденци, но имаше и такива, на които присъстваха предимно българи.

Интересното е, че покрай това събитие се запознахме с нови и интересни хора, защото обикновено на нашите събития идват приятели на Vt events. Запознахме се един българин, който е живял в Южна Корея, САЩ и от една година е във Велико Търново. Каза, че сме първите, които правим събитие, към което проявява интерес.

Имаше хора, които бяха дошли от други градове, специално да гледат филмите. А една от зрителките каза, че за разлика от други културни събития, където хората отиват да си покажат новите дрехи и да погледат някакви модерни неща, фестивалът е бил социално ангажиран с дискусиите, които протичаха след всеки филм.

Второ издание на филмовия фестивал ще има ли и ще бъде ли той пак на ромска тематика?

Ще има второ издание на фестивала догодина, но не сме решили още на каква тематика. С Робърт, приятеля, с когото решихме да направим фестивала, си говорихме, че искаме да направим фестивал, който да показва различните страни на национализма в различните държави на Балканите и Европа. Ще поканим преподаватели и експерти в тази област.

Друг вариант е да повторим "Ромският въпрос", понеже имаме страшно много филми по тази тема. Но този път освен кино ще има видео изкуство, звукови инсталанции, ще наблегнем предимно на съвременното изкуство.

Говорил съм и с няколко театрални режисьори, които се интересуват от социален театър.

Скоро да очакваме ли нещо от VT events?

В момента планираме две събития. Едно от нещата, които предстоят, е концерт с нойз музика. Това течение в музиката в България е почти непознато. Това е експериментална музика, слушайки я, ти влияе по някакъв начин.

Много ми се иска да показваме театър и се спряхме на радиотеатър. Имаме страшно добри радиопиеси. Предполагам, че ще направим един радиотеатър в клуб "Таралеж", защото това е най-любимото ни пространство на този етап и много добре се работи с "таралежите".

 

___________________________________________________________________________________


Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg



Докладвай за нередност в статията
Добави коментар