Срещаме се с Георги Димитров вдъхновени от едно посещение в хотел "Момина крепост", намиращ се в живописната местност Ксилифор край Велико Търново. Прави ни впечатление безупречното състояние на сградата, обособените и отлично поддържани десетки места за отдих и спортни съоръжения наоколо и решаваме да се срещнем очи в очи с "виновниците" за съществуването на този оазис на природата и красотата на един хвърлей от забързания областен град. Секретарят на туристическо дружество "Трапезица" ни посрещна в кабинета си и търпеливо отговори на всичките ни въпроси.

Част 2

Създали сте и туристически маршрути в района на Велико Търново...

Точно така. В периода около 2004 година изградихме няколко туристически маршрута в района на Велико Търново, Ксилифор и Арбанаси. Направихме и няколко хубави къта за отдих на туристи, а също така издадохме и отлична карта на района. През 2006-а изготвихме нов проект, който беше доста по амбициозен и обхващаше цялата територия около Велико Търново. Подадохме го до Министерството на околната среда и водите, като той бе одобрен, но не получи финансиране. По-късно доразвихме и "свихме" обема на проекта, за да намалим необходимите средства за реализацията му. Подадохме го до Общината, но тя също не даде финансиране, а ни посъветва да изчакаме европейските фондове, които стартираха от 2007 година.

Задвижиха ли се нещата след влизането ни в ЕС?

Ние сме готови с разширения вариант на проекта, който напълно отговаря на изискванията на оперативна програма "Регионално развитие". Идеята ни се състои от две части. Първата е свързването на всички пешеходни маршрути в околността на Велико Търново с различните културни и природни забележителности и обхваща огромна територия (около 150 кв. км) с дължина на туристическите маршрути близо 200 километра. Предвидили сме на нея да бъдат изградени почти сто къта за отдих, три беседки, четири заслона, повече от 20 мостчета за преодоляване на дерета, множество укрепвания, парапети, стъпала. В този проект сме предвидили и създаването на една скална екопътека, която е в района на Синия вир, както и много други атракции по маршрутите. Най-важното от всичко обаче е издаването на карта на целия регион в подходящ мащаб и малък пътеводител за маршрутите, културните и природни забежителности и населените места, през които се минава.

Би било много интересно и полезно за туристите... Как се развива тази ваша инициатива в момента?

В момента начинанието ни е в период на изчакване. Очакваме новата структура на Общината да се изгради по-бързо, защото се оказа, че нашият проект е такъв, че ние не можем да го задвижим сами. Това е така, защото според новите изисквания на оперативната програма "Регионално развитие" ние като неправителствена организация нямаме право да бъдем бенефициент. Това звучи много нелогично, защото кой, ако не една неправителствена организация с кадрите, човешките си ресурси и потенциала си, ще реализира подобно начинание? Необходима е сериозна подготовка, за да се изготвят картите на маршрутите, както и полигонът за ориентиране и колоездачните трасета, пресичащи целия регион, които предвиждаме да създадем. Да не говорим, че имаме идея и за създаването на лоция (воден маршрут бел. авт.) за спускане по Янтра на територията на града, когато нивото на водите е подходящо, което да е придружено с описание на трасето и опасните му участъци.

Имаме уверението, че след стуктурирането на новия Общински съвет ще получим необходимата подкрепа, за да се явим при кандидатстването като партньори на Общината.

Спънката с това, че не можем да бъдем бенефициент, ни пречи и за друг един проект, който ние вече на практика сме реализирали. Той обхваща района на централната част на местността Ксилифор, където сме доразвили целия комплекс. Направихме доста подобрения по основната сграда на хотела, като искаме да ремонтираме и подходите за достъп, да поставим асансьор, да изградим още три нови зали за обучение, да реновираме спортните площадки и алеите... За да привлечем още посетители на комплекса искаме да построим шест нови навеса с по 10-15 места, като всеки от тях ще бъде оборудван със собствено барбекю. Предвиждаме и издигането на още толкова нови бунгала за почивка от семеен тип. В плановете ни влиза и покриването на дъното на езерото със специално фолио, тъй като то е карстово и през топлите месеци пресъхва, защото водата просмуква, както и насипването му, за да се намали дълбочината и да е подходящо за обучения. Ако реализацията на проекта стане факт, сме предвидили и основен ремонт на хижата край езерото, а също така и изграждането на седем кабинета за обучение в нефункциониращата в момента сграда, известна като "Страноприемницата". По този начин искаме да създадем възможности за разнообразно и пълноценно прекарване на хората, които решат да отседнат в Ксилифор няколко дни или на тези, организиращи семинари, бизнес срещи, обучения... Имаме планове и за построяването на открит басейн, където да можем да провеждаме турнир по водно спасяване. Един от основните ни планове за Ксилифор предвижда изграждането на катерачна стена, отговаряща на изискванията за провеждането на младежки европейски първенства, на която ежегодно да се състоят големи национални и международни турнири.

Какви са точно спънките, които срещате, за да получите средства за финансирането на този мащабен проект?

Когато го подготвяхме неправителствени организации като нас можеха да кандидатстват за подобни инициативи. През 2009 година обаче нещата се промениха и сега това вече не е възможно. При положение, че имаме готов проект със строително разрешение, единственото, което чакаме в момента, е да получим одобрение на заседание на Общински съвет и кметът да подпише. Взаимоотношенията ни с Общината при предишния градоналчалник бяха доста обтегнати, той дори ни отне голяма част от базата ни в Туристическия дом заради чисто формални причини, но се надяваме да работим по-добре с новото ръководство на местната администрация.

Смятате ли, че ще стартирате поне единия от двата проекта и ще можете да си върнете сградата обратно?

По-скоро се надяваме, защото в момента нищо не зависи от нас. Ние сме направили каквото трябва по проектите, а що се отнася до сградата, съдебните дела продължават и вярваме, че ще успеем отново да придобием собствеността, защото това е едно от най-важните пера за издръжка на туристическо дружество "Трапезица". Без тази сграда сме осъдени да свързваме двата края и да не можем да предприемем никаква по-мащабна инициатива. Все пак се надяваме, че ще можем да се разберем с новото ръководство на общината и ще имаме за какво да се радваме следващата година, когато се навършват и 110 години от основаването на дружеството.

Не споменахте за Музея на туризма, който сте обособили на Ксилифор. Как се зароди и как се разви тази ваша идея?

Реализирахме музея на туризма през 2009 година. Той е един от последните значими ни проекти. Идеята за създаването на такава сбирка датира много отдавна. Още през 1986 година, при построяването на туристическия комплекс "Момина крепост", там е организирана подобна изложба, но с много по-малко експонати. Когато чествахме 100-годишния юбилей на дружеството (2002 година бел. авт.) решихме, че трябва да направим нещо по-голямо и обхватно. Тогава не успяхме да реализираме идеята си, защото по повод годишнината имахме изключително много мащабни мероприятия, които погълнаха всичките ни сили и средства. През 2006 година обаче започнахме да събираме експонати и да работим усилено, така че през 2009-а открихме сбирката, която за момента е единствената по рода си в България. Тя проследява не само историята на туристическо дружество "Трапезица" и другите клубове от региона, а и голяма част от миналото на Българския туристически съюз като цяло. Така че всеки, които се интересува от миналото на туризма в страната ни би останал очарован, ако попадне в нашия музей...

Освен това имате и експонати с международна значимост...

Да, така е. Нашият приятел Сандю Бешев от Пловдив (доцент Сандю Бешев е един от най-големите български алпинисти, участник в първата българска експедиция, изкачила седемхилядник (връх Ленин 7134 метра; сега Кауфман) бел. авт.) ни подари пикела на Юнко Табей, първата жена в света, покорила Еверест. Той ни дари и доста книги, защото е един от най-големите историци на българското планинарство.

Имате много снимки...

Експозицията ни включва над 450 фотографии и около 120 други експоната. Всичко това е придружено от много текст, който дава информация за развитието на туристическо дружество "Трапезица" и туризма като цяло.

Член на вашето дружество е изкачвал 8000-хилядник. През 1989 година Анапурна е покорена от Петър Панайотов...

Това е най-голямото постижение на наш член в планинарството. Дружеството ни има и много самостоятелни експедиции извън България - към Алпите, Кавказ, Памир...

Разкажете ни нещо повече за вас. Как започнахте да се занимавате със спорт и туризъм?

Всичко с туризма при мен, а и при повечето ми връстници, започна още в ученическите ми години. Имахме инициативни учители, които организираха екскурзии в подходящи направления, както и лагери през летните ни и зимни ваканции. Всичко бе така уредено, че се запознавахме с планините в различните краища на България, с културните и природни обекти и по този начин се запалих по географията, планинарството и туризма. Впоследствие както всички млади хора търсех по-емоционалните и рисковани неща в планинарството. Така се заинтересувах и от алпинизма. По-късно се включих в разширения състав на българската експедиция за Еверест, където натрупах страшно много знания и умения, което е естествено, защото там бяха събрани най-добрите алпинисти на България. Останах в състава на експедицията до последния лагер, тоест в продължение на три години, и научих много. След това решиха, че поради една или друга причина не съм подходящ за титулярния състав на изкачването, макар и да бях сред най-добрите на всички тестове и измерими показатели. Алпинизмът обаче не е само спорт. За него са необходими и много други качества, които ръководителите може би са преценили, че не притежавам... Така или иначе от сегашната ми гледна точка това решение е без значение, защото в този период изкачих най-трудните маршрути в България, а и не само. Научих много неща, които са ми полезни и до момента. По това време бе и първото ми изкачване на връх Гармо, а се качихме и на връх Ленин (Кауфман бел. авт.). Имам доста изкачвания в Алпите, в Кавказ също, бил съм няколко пъти на Елбрус и имам спускане със ски оттам, пазя стахотни спомени от Монголски Алтай, където бях през 1986 година и от трите си ходения в Памир...

След края на активните си алпинистки занимания се насочих към популяризирането на катеренето. 12 години, от 1990 до 2002-а, бях треньор на националния отбор на страната по катерене. След това ангажиментите ми към туристическо дружество "Трапезица", на което съм секретар от 1997 година, се увеличиха и реших да се оттегля от катеренето, защото имаше достатъчно кадърни млади хора, които да поемат развитието му.

Споменахте връх Гармо (бившият Комунизъм в Памир; 7495 метра). През 1985 година участвате в експедиция на дружеството и сте сред членовете й, които успяват да го изкачат. Какви са спомените ви от тогава?

Експедицията бе организирана по повод 800 години от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава. Шест човека от туристическо дружество "Трапезица" поехме за Памир, като пет от нас успяха да изкачат върха на две групи. Беше изключително вълнуващо, момент, който никога няма да забравя...

Дружество "Трапезица" има над 1 000 члена, разпределени в 15 клуба, поддържате и три хорови формации. На фона на финансовите проблеми, за които говорихме преди малко, как успявате да запазвате жив духа им и любовта към природата?

До миналата година ние притежавахме сериозна материална база, от която получавахме значими приходи. Имайки такива възможности полагахме значителни усилия, за да привличаме нови членове и да организираме мероприятия, които да са важни не само за дружеството, а и за цялостния културен и спортен живот във Велико Търново. Винаги сме се стремели да печелим домакинствата на национални и международни състезания и прояви в силните ни области туризъм, алпинизъм, ориентиране. Всичко това вървеше в правилната посока до миналата година, когато, както вече споменахме, с една заповед бившият кмет д-р Румен Рашев ни взе стопанисването на Туристическия дом, откъдето всъщност идваха основните средства за реализирането на дейността на туристическото дружество. Всичко, което сме успели да направим през това време, се дължи на членовете на дружеството, които се отнесоха много съпричастно към трудностите ни и поеха голяма част от необходимите усилия и разходи, за да продължим дейността си със същата интензивност. Благодарение на това и на благотворителния бал, средствата от който отидоха за дейността на "Трапезица", както и на другите дарения, които успяхме да привлечем, не махнахме нито една традиционна проява от туристическия си календар.

Въпреки всичко се надявам час по-скоро да имаме решение по въпроса за Туристическия дом, защото ни става все по-трудно да поддържаме дейността си. Смятам, че организация като нашата, със заслугите и даденостите, които е имала през годините, не би трябвало да бъде лишавана от средствата за реализация на дейността си с едни чисто юридически похвати.

Защо според вас е толкова важно децата да бъдат възпитавани в любов към природата и спорта?

Защото природата и спортът са потребност, присъща на човека, но ако тя не бъде развивана и не се покаже пътят към тях, желанието закърнява.
Природата ни прави цялостни и единни, а движението сред нея подпомага потребностите на духа и тялото и с това ни помага да станем пълноценни в живота.

Какво бихте пожелали на читателите на Север.бг?

Да вярват, че няма недостижими върхове.