Георги Маринов: В Япония нещата са стабилни, не ме е страх да се върна там
Георги Маринов е роден в Добрич. Завършва Приложна лингвистика с японски език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и съдбата го отвежда в Япония. Специализира там общо 3 години и се влюбва в усмивките и малките неща. Преживява събитията съпътствани със земетресението от 11 март и прибирайки се в България решава да направи благотворителна изложба-търг „Японски хроники в кадри“, средствата от която ще бъдат дарени на японския червен кръст.
Срещнахме се с Георги Маринов, за да си поговорим за Япония, за японската култура и живота там. Фотографът ни разказа за личния си опит, за това как се е научил да не показва емоциите си. Казва, че когато нещата са лишени от емоции, всичко е съвсем различно. Ако свикнеш, комуникацията с подобна култура носи огромно удоволствие, както и комуникацията с него...
Какво е да изживееш 9 по Рихтер? Къде беше?
Разтърсващо! Бях си в къщи и се опитвах да подремна.
Промени ли те земетресението и ако да - с какво?
Не знам доколко ме е променило. Може би трябва да попиташ приятелите ми. Мисля, че оцених по нов и малко по-зрял начин значението на думи като приятелство, семейство, мечтите си и до известна степен начина, по който си представям да се случат.
Гледах изказване на премиера - по лицето му не личаха никакви емоции. Tакива ли са лицата на японците?
Емоцията в Япония е нещо, което хората ползват и изразяват в много тесен кръг. Тя е част от личното пространство, което те трудно споделят със случайни хора. Сигурен съм, че дори и Наото Кан е имал някаква скрита емоция под безизразното лице, за което говориш.
Защо е толкова важно, според теб, да не показват какво мислят и чувстват?
Не знам дали е важно. То просто е част от тяхната култура. Някак когато лишиш нещата от емоция, всичко има съвсем друг привкус и невъзможност да отсъдиш какво точно има предвид събеседника ти. Не го ли намирате за много интересно и предизвикателно? Изисква време да свикнеш с факта, че понякога „да“ може да означава „не“, но като цяло ако свикнеш да разчиташ това у хората, комуникацията с подобна култура носи огромно удовлетворение.
Защо избра Япония? Какво ти дава тя?
Не съм се опитвал да я избирам. Бих казал, че тя ме избра. Всичко се случи по един много естествен начин. Завърших във Велико Търново и после имаше възможност да кандидатствам по една програма. Издържах изпитите и нататък вече беше само течението, което ме отведе до Япония. Тя свърши всичката останала работа.
Спомняш ли какво беше първото нещо, което те впечатли когато отиде в Япония?
Нямаше кошчета за боклук по улиците, а навсякъде беше чисто. Дълго време се опитвах да изчисля как става тази работа и уравнението накрая даде отговор - манталитет.
Има ли нещо, което все още те впечатлява?
Да, разбира се. Всеки ден е впечатляващ, независимо дали си в България или Япония. Впечатлява ме начина, по които хората общуват, усмивките, дребните неща. Последните са прекалено много в Япония. Там хората се усмихват на наистина много малки неща. Подаряват си бонбони и са усмихнати. Това ме удивлява ежедневно!
И в този ред на мисли - кое бе първото нещо което ти направи впечатление, като се прибра в България?
Пак същите неща, които споменах преди малко. Мисля, че липсата им в България ме впечатли много. Начина, по които общуваме помежду си не ми хареса, може би е просто лош късмет, че първите дни в България се впечатлявах много и от всичко, от ежедневието най-вече. Нали впечатлението може да бъде и положително и отрицателно. Положителният аспект би бил, че се срещнах с нови хора, които проповядват „усмивки“.
Миналия месец бе автор на благотворителна фотоизложба „Японски хроники в кадри“ в София. Разкажи за нея!
Изложбата не беше планувана преди земетресението. След всичките репортажи и видео материали, оставени без коментар, по всички световни медии осъзнах колко сериозно и страшно става и че там някъде има хора, които наистина се нуждаят от малко подкрепа. Знаех и сега знам, че средствата, набрани от тази изложба, са малко и не могат да променят ситуацията в материален план, но знам също, че ако се организират още подобни благотворителни събития, даряваме и изпращаме надежда. От изложбата са събрани 1820 лв. Ще продължи още седмица.
Мислиш ли да я направиш в Търново?
Засега нямам планове да организирам изложбата наново. Останалите фотографии и картички от изложбата в София ще бъдат изпратени до Търновския Университет и показани в рамките на празника на японската култура на 14 май 2011. Събраните средства ще бъдат прибавени към средствата от изложбата в София и предоставени на японското посолство.
А сега накъде? Обратно в Токио?
Да, обмислям внимателно следващата стъпка, но по всяка вероятност следващата спирка отново ще е Токио.
Не те ли е страх? A радиацията?
Не, не ме е страх. Мисля, че нещата са сравнително стабилни към момента и няма сериозни поводи за притеснение.
