Взаимовръзката между финансовите структури и пазари, големите корпорации, и масата от хора, които постоянно са бомбардирани и примамвани да пазаруват, да взимат кредити, да влизат в един порочен консуматорски кръг. Този вид влияние и зависимост, най-общо казано, представя инсталацията на Георги Ямалиев "Хванати за въдицата". Тя бе представена в рамките на фестивала за съвременни форми за изкуство "Тетрис" във Велико Търново.

Север.бг бе медиен партньор на събитието и сега ще ви представим кратко интервю с твореца.

Инсталацията е доста стряскаща.

Разбира се. Инсталацията дава някакви отговори, но целта е да се накарат зрителите, трансформирайки идеята през своите житейска призма и мироглед, да се замислят дали наистина е така, дали и те са попадали в подобна ситуация, в такъв порочен кръг на зависимост.

Обречено ли е изкуството ни да не показва положителни неща, с оглед на това, че творците отразяват случващото се около тях?

Изкуството е критика на социалния живот, в който живеем. Отдавна, от средата на 20 век, отпадна изискването и стремежът изкуството да бъде красиво и добро, да възпитава и да ни прави по-добри. Този критерий вече не съществува. Тук говорим за идеи и тяхното споделяне. Творците винаги са били чувствителните, тези, които първи реагират. Тези, които имат нетърпимост към всякакъв контрол или някаква зависимост от хора или институции. Въпреки, че няма как, живеем в материален свят и имаме нужди.

Това с финансирането е голям проблем вече. Художниците в България са мултифункционални личности, те трябва да разбират от всичко. Освен да творят, трябва да са и мениджъри, куратори...

Имал си множество участия чужбина. Как мислиш се развиват българските творци, говорейки за съвременно изкуство. Като че ли се случват нещата, но има някакво забавяне.

Случват се. Но става дума за някакво познание и опит. Хората, докато ние сме рисували соц. реализъм, са правили пърформанси, инсталации. В страната ни е имало голям вакуум доста време. Всичко се отприщва в един момент. В началото имаше някакъв ентусиазъм, то се вижда. Обаче не сме дорасли. То е все едно новородено веднага да проходи. Има етапи, които няма как да се пропуснат. Трябва да има някакво наслагване, културни политики, културни слоеве. Има доста автори, които си творят тук, други пък излязоха. Това е въпрос на избор, къде се чувстваш по-добре и къде имаш по-голяма възможност за реализация.

Когато се правят подобни събития, като този фестивал, виждаме че болшинството хора нямат интерес. А това е нещо, което не се случва всеки ден, идват гости, които няма да видиш всеки ден. В цялата страна има такова неразбиране и отхвърляне към случващото се, особено към съвременното изкуство.

Това е манталитет. Житейските цели на българите са чисто първични - да имат какво да хапнат, пийнат, да имат човек до себе си...

Тук нашите читатели ще кажат, да - точно така.

Но, пък има хора, които са креативни, мислещи, които са по-чувствителни, по-разбиращи и имат отношение към изкуството. Но те са твърде малко. Не можем да искаме от всички да тръгнат да разбират от изкуство, но поне някаква елементарна заинтересованост. Чалга културата в момента е доста пропита в цялото ни ежедневие, в отношенията между хората. Именно тази посредственост се е наложила доста години. Няма как трябва да мине доста време, да се развият нещата. А може и да си останат в тази плоскост.

А творецът се нуждае от публиката си.

Разбира се, изкуството не е самоцелно. Ти споделяш с другите, индиректно говориш с тях, провокираш ги. Радвам се, когато науча от някого някаква нова интерпретация или прочит на моя работа. Това означава, че този човек е премислил, минало е през него, усетил го е и го е доразвил в себе си.

Какво те интересува в момента? С какви изразни средства ти се работи?

Прави ми се съвременно изкуство. То придоби много термини - съвременно, постмодерно, концептуално, неконвенционално. То се случва в момента и дава повече свобода. Аз навремето направих своя избор. Избрах този тип начин на изразяване, защото няма граници. Колкото и голяма да е една картина, ти пак стигаш до рамката, а имаш и ограничение и в материалите. Докато в съвременно изкуство можеш да ползваш всякакво пространство, всякакви материали, за да изразиш свободно идеята си.

Последно върху какво работиш?

Имам идея за една инсталация, която мисля да реализирам в началото на другата година. Тя беше провокирана от Истанбулското биенале, за което кандидатствах, но не ме одобриха. Мотото на биеналето е "Мамо, аз съм варварин". Тук изникват въпроси - кой е варварин, кои са съвременните варвари.

Обърни се към публиката, която се страхува да погледне съвременно изкуство, казвайки че не може да го разбере.

Те не се страхуват, по-скоро - не разбират. Не могат да го възприемат и проумеят. Няма какво да кажа, просто обществото трябва да порасне. Хората трябва да прекрачат тази бариера и да разберат, че никой няма да ги посочи с пръст, отивайки да видят пърформънс или инсталация. Колкото и да са предубени, винаги ще научат нещо ново.

Как ти се вижда атмосферата на фестивала за съвременни форми на изкуство "Тетрис"?

Атмосферата е доста приятна. Почувствах се много уютно. Няма намръщени и недоволно хора. Всички са приветливи, гостоприемни, взаимопомагащи и това много ми харесва. Жалко е, че няма много публика, дори управниците и медиите нямат отношение към случващото се.

<< Sever.bg във Facebook >>