Да научим повече: Баловете и подаръците - част от празничното очарование

През зимата на далечната 1880 г. княз Александър I Батенберг организира първия европейски бал в България, известен в периодичния печат като "вечерна забава с танци”. Това непознато дотогава у нас светско събитие се провежда в набързо и лошо преправената двуетажна сграда на бившия турски конак в София, определен за княжески дворец.

На новото за бита и нравите на българина "нощно забавление” присъстват 116 отбрани гости, сред които представители на "иностранните” държави, все още неопитните в светските дела родни държавници, млади офицери, висши служители от управата на Княжеството, сред които и представители от Великотърновски регион. Въпреки отколешната истина, че на хайлайфните тържества зад всяко достойно мъжко присъствие стои очарователна дама, първият европейски бал у нас е "украсен” с присъствието едва на 23 представителки на нежния пол. По-голямата част от тях са половинките на чуждестранните представители у нас. Останалите са съпруги, дъщери, сестри или племенички на поканените нашенци.

"Според чешкия историк Константин Иречек тоалетите на присъстващите дами не се отличават с особена изисканост и стил. Някои от тях дори са облечени с "прости вълнени рокли”, нямащи нищо общо с европейската изтънченост. Сред малкото изключения е красивата свищовлийка госпожа Хранова, съпруга на висшия министерски служител Димитър Хранов. Тя блести "като диамант” с богата си и елегатна рокля с шлейф. Още по-впечатляващо е изисканото й поведение и невероятното й умение да танцува валс, кадрил, котильон и мазурка. Достойнствата на свищовлийката, отличаващи я от останалите непохватни госпожи, не остават незабелязани от д-р Константин Стоилов, политически секретар на княза и бъдещ значим държавник. Той не откъсва възхитения си поглед от нея и често, въпреки добрия тон, изявява желание да й партнира в танците", разказва за онова време Тодорка Недева, уредник в музей "Нова и най-нова история" към Регионалния исторически музей.

Тогава, по време на бала се сервира чай, станал популярен у нас след Освобождението. Около 23 часа цигуларите–чехи преустановяват изпълненията си. Гостите се подготвят за обилната вечеря. Сред многобройните и изискани студени блюда и мезета се открояват горооряховският суджук, еленският бут и пастърмата. Прекрасното вносно шампанско, елексир, все още малко познат у нас, както и бургундското вино предизвикват голям интерес, но гостите с удоволствие си пийват и от сухиндолските и лясковските вина и ракии, които също се леят в изобилие.

През следващите години дворцовите балове се утвърждават в многоликия живот на нова България, доближавайки се до изискания стил и лукс на подобните светски събития в европейски дворове. По традиция в тях вземат участие и много великотърновци, сред които Георги Живков, Стефан Стамболов, Тодор Иванчов, Михаил Сарафов, Сава Муткуров, Христо Белчев и други видни мъже, издигнали се до върховете на държавно-политическия ни живот в първите десетилетия след Освобождението. А за чест на старостоличани в онези твърде отдалечени от наши дни бляскави балове няма по-изискана и привлекателна двойка от Христо Белчев, роден през 1857 г. във Велико Търново и станал министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов, и красивата му съпруга Мара Белчева.

Съсредоточаването във Велико Търново на един пъстър свят от интелектуалци, общественици, индустриалци, отворени и възприемчиви за новото, допринася за навлизането на коледните и новогодишните балове и в старата столица.

"В началото на XX в. търновското туристическо дружество "Трапезица” започва да налага модата на коледните благотворителни балове. На "фаталната” дата 13 декември 1903 г. настоятелството му за първи път кани жителите на града на подобно "европейско” тържество, което се провежда в салона на читалище "Надежда”. Тоя коледен бал е все още твърде далеч от стила и изискаността на подобни светски прояви. Въпреки прокрадващия се тук там провинциализъм в облеклото и обноските, стремежът към усвояването на новото, към все по-силно налагащия се в страната beau – monde, е очевиден. Най-важен обаче е фактът, че участниците събират 173.85 лв., като сумата се оползотворява за родолюбиво начинание – благоустрояване и залесяване в района на Руския паметник, намиращ се на хълма Света гора. Особено впечатляващ е зимният бал на Туристическото дружество през 1905 година", пояснява Недева.

Тогава настоятелството решава "цел на бала, който ще дадем, да е залесяването на р. Янтра с тополи, орехови дръвчета.” Събитието остава в историята и с факта, че на него за първи път в изпълнение на военния оркестър при Търновския гарнизон звучи туристическият марш "Балкани” по текст на Кирил Христов и музика на Иван Константинов. Оттогава насетне зимните балове се превръщат в ежегодна и очаквана с радост от старостоличани традиция, а набраните средства продължават да се използват за благоустроство на града и околностите, за поддържането на историческите паметници и тяхното популяризиране, за създаването на благоприятни условия за пребиване на българските и чуждестранни гости.

Най-бляскави, изискани и представителни в града са офицерските новогодишни балове. По статут офицерите от Търновския гарнизон са част от елита не само на търновското, но и на цялото общество в Царство България. На тях се гледа с уважение и респект, те са издигнати в култ, тъй като повечето от тях участват във войните за национално обединение, а в мирно време всички носят тежка и отговорна служба в гарнизона.

"Организацията на бала започва седмици преди самото събитие. Определя се кръга на поканените, вида униформа според церемониала и ранга на почетния гост. Изпращат се и специални, богато украсени покани до търновския елит, като цивилните лица задължително трябва да си купят билети за участие. Най-често събраните средства се използват за благотворителни цели. За самия бал залата на Офицерското събрание (по-късно Военен клуб) се украсява с кокарди и знамена, портрети на монарха и семейството му. Масите се застилат с бели покривки, поставят се кристални чаши и сребърни сервизи", обяснява историкът.

 допълва, че за празничното настроение на присъстващите се грижи военният оркестър, а за самото провеждане на бала се избира комендант – висш офицер. Няколко млади офицери в бели кители служат за стюарди. Те посрещат гостите на прага, въвеждат ги в салона, настаняват дамите. Новогодишното тържество се открива от най-старшия офицер, след него говори почетният гост. Следват изпълнения на химна, марша на 18 пехотен Етърски полк и химна на Негово Величество Царя. Произнасят се тостове за отечеството, монарха, доблестното офицерство, за честта на пагона и оръжието, за историята, която няма да забрави достойните си синове.

С настъпването на Новата година участниците изслушват поздравленията, отправени по радиото от Царя, министър-председателя, или друг висш представител на властта, след което се дават топовни салюти, възвестяващи Новата година.

Съвсем не празнично обаче е посрещането на Новата 1944 година, тъй като на 28 август 1943 г. умира цар Борис III. За атмосферата на празника тогава красноречиво свидетелстват извадки от дневника на търновския генерал-лейтенант Атанас Стефанов: "31 декември – петък. Довечера е Нова година, обаче няма да има нито бал, нито забави поради траура за Н. В. Царя и войната. Всеки ще посреща Новата година вкъщи... Като стана часът 23 и започнаха поздравителните речи по радиота от Регента Богдан Филов, от Министър-председателя Добри Божилов, от наместника на Светия Синод Видинския Митрополит Неофит...ЧЕСТИТА ДА НИ Е НОВАТА 1944 ГОДИНА!!!”

Социалната затвореност на офицерските новогодишни балове лишава от възможността за участие на по-широк кръг старостоличани. Дори и по-заможните търновци, които могат да си позволят купуването на входни билети, както и набавянето на специално облекло, нямат достъп до тях. Въпреки това те, както и хората от "средна ръка”, съумяват да разчупят и разнообразят коледно-новогодишните традиции.

"Така например през 30-те и 40-те г. на ХХ в. интелектуалците, богатите търговци и фабриканти, поддържащи контакти със западни фирми, предпочитат да посрещат празниците в сладкарница "Виктория”, намираща се на днешната улица "Независимост” № 33. Там най-често празнуват членовете на Лигата на говорещите английски език и представителите на "Алианс франсез” и "Дойч ферайн.” За тях собственикът Кръстьо Илиев Тонев майстори великолепни торти, оформени като часовник, елхичка, герба на Велико Търново, коледна звезда и какво ли още не. Празнуващите с удоволствие похапват и фини пасти и кексове, които се предлагат "по софийски, модерно, на крак.” Независимо от лютия декемврийски студ, сковал града, посетителите често се изкушават и от различните видове млечни и плодови сладоледи, както и ненадминатите специалитети на майстора-сладкар - шоколадово-сладоледените комбинации "сънди” и "шоколатин”, приготвени от натурални продукти", посочва любопитни факти Тодорка Недева.

За доброто настроение на клиентите допринася и пищната, но стилна украса, особено кокетно нагиздената елха. Радио-музиката допълва празничната атмосфера. За първи път във Велико Търново именно в сладкарница "Виктория” се предлага и изпълнение на "живо” на популярни музикални произведения. Те се представят от студенти, завърнали се в родния град за коледно- новогодишната ваканция.

Съхранените до наши дни документи свидетелстват, че интелектуалците и старостоличаните от "средна ръка” предпочитат да посрещат Нова година в Туристическата хижа и салоните на читалищата "Надежда” и "Искра”. Те едва побират развълнуваното гражданство, като най-оживени и радостно-възбудени са децата.

Особено характерно за самочувствието и светоусещането на болярите е посрещането на Новата 1934 година. Описанието, дадено в общински вестник "Велико Търново” може да послужи като визитка на търновската Нова година, от която е видно, че и за миг жителите не забравят за миналото на своя град.: "Салонът (на читалище "Надежда” – б.а) блести с новогодишната си украса, а на сцената се вижда изписана годината 1934. Под нея искрят думите "Били сме” и датите 1186, 1207, 1230, 1885, 1908 г. При пълна тишина и приповдигнато празнично настроение започва впечатляващ спектакъл. На сцената излизат войници, облечени с подходящо за епохата облекло и снаряжение, под звуците на народния хор те пресъздават сцени от миналата бойна слава на родината и съответната незабравима страница от историята на Велико Търново”.

"Част от очарованието на празниците се дължи и на дългоочакваните подаръци. Отново от страниците на общински вестник "Велико Търново” узнаваме, че "на 31 декември, последния ден на старата 1931-а, се наблюдава едно особено оживление из улиците на В. Търново. Почти всички магазини бяха изпълнени с хора, най-вече имаше такива из книжарниците. Много мъже, жени, деца, сродници и други купуваха книги, подарък за децата по случай Новата година”. В празничните дни гордостта на търновци се подсилва от факта, че най-обичаните разкази за деца и най-рецитираните стихчета са дело на творци, родени в тоя край. Десетилетия наред по Коледа и Нова година звучат произведения на Петко Р. Славейков, Цоньо Калчев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев и други майстори на словото", разказва още уредникът на РИМ.

При коледните подаръци не липсват и изненади. През 1939 г. ученикът Христо М. Попов от мъжката гимназия "Св. Кирил” написва приказка в стихове, илюстрира я и я изпраща на малката княгиня Мария Луиза. В двореца остават възхитени от оригиналния дар. В знак на благодарност височайшите особи изпращат на младия талант специално писмо, портрет на Мария Луиза и Симеон и паричен подарък за Коледа в размер на 2000 лева. Дай Боже всекиму подобен царски армаган!

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg