Да научим повече: Елхата - "зелената" царица на гората
След Освобождението ритуалите за Коледа и Нова година в България започват да се европеизират. Амбициите на царските особи и на управляващите по места се насочват към заветната цел: всичко да бъде "както в Европата” – и новогодишните балове с изискано меню и тоалети, "изписвани” на заможните дами и господа от чужбина, и украсените елхи по площадите, в държавните и общински сгради, а по-късно и в частните домове. Изпращането на честитки с благопожелания, подаряването на нетрадиционни дарове на близки и приятели и искрящите в небето "огнени играчки” също стават част от коледно-новогодишната магия.
Великотърновци очакват с радост и нетърпение светлите празници и се подготвят за тях с искрено и неприкрито удоволствие. Запазвайки част от традиционните елементи в празнуването им, те подсилват техния чар с "нещо европейско, нещо парижко, нещо, от което хем се чувстваш болярин, хем се изживяваш по-така, по-западно, аристократично и изискано”, както Кръстьо Тонев – известен търновски сладкар, споделя пред съгражданина си Иван Стоянов в новогодишната нощ на 1941 година.
След като ви представихме в "Да научим повече: Историята на новогодишните картички", сега разговорът с Тодорка Недева, уредник в музей "Нова и най-нова история" към Регионалния исторически музей /РИМ/ във Велико Търновоза е за друг символ на Рождество Христово и Нова година - елхата, "зелената" царица на гората.
"Според една от най-старите легенди първото коледно дръвче е поставено в Германия през първата половина на VIII в. Тогава обаче то все още няма никаква украса и дори трябва да се пребори за приза "коледен символ” с дъба, считан дотогава за свещен и неприкосновен. В специална проповед пред германските друиди британският монах Бонифаций успява да ги убеди в предимствата на вечнозеленото дърво. За по-голяма убедителност той отсича голям дъб, който при падането си унищожава цялата околна растителност с изключение на едно малко борче. При вида на "чудото” присъстващите се убеждават в божествеността на дръвчето, още повече, че триъгълната му форма се възприема като символ на Света Троица", казва историкът.
Вечнозелените дръвчета от векове се украсяват не само за да изглеждат по-привлекателни, но и защото "премяната” им винаги е имала дълбоко символично значение, свързано с идеята за греха и падението, щастието и благоденствието.
След като елхата се сдобива със "статут” на коледно дърво, хората първоначално започват да поставят в клоните й червени ябълки и хартиени рози по подобие на дървото в рая, което отново започва да дава плод, след като Исус Христос снема проклятието си от него. Неотменна част от украсата стават още и изрезките от цветна хартия, или позлатени (варакосани) ленти, както и поставената на върха звезда, символизираща витлеемската пътеводителка.
"На протестанта-реформатор Мартин Лутер пък се дължи закичването на горските красавици със свещи. Прибирайки се в една късна и мразовита коледна вечер, той остава очарован от звездите, които причудливо проблясват между клоните на вечнозелените дървета. За да възпроизведе пред семейството си тази очарователна картина, Мартин Лутер решава да украси коледната елха със свещички. При запалването им всички остават удивени от ефекта и така се полага началото в използването на светещите символи на вечността и божественото", допълва Недева.
С годините елховите украшения стават все по-разнообразни, блестящи и... изкуствени. През 50-те г. на ХIХ в. немската компания "Лауша” от Тюрингия произвежда първите гирлянди със стъклени топчета, както и невероятно популярните и до днес ангелчета. Електрическите лампички пък за първи път заблестяват на коледната елха през 1882 година. Заслуга за това има Едуард Джонсън, един от най-близките приятели на прочутия Томас Едисън.
С времето смисълът на някои от коледните украшения избледнява. Остава само представата, че дървото–медиатор, свързащ земята и небето, трябва да е празнично накипрено. През отминалите десетилетия търновци не забравят на всяка Коледа да поставят поне една нова играчка, тъй като вярват, че това носи здраве и късмет.
"Според редица източници първата коледна елха в България се украсява на 23 декември 1877 г. от руските офицери на ген. Гурко. Горската омайница обаче грейва с истинската си прелест през 1879 г. в София и предизвиква бурен възторг. Коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на страната благодарение на княгиня Клементина. На пищно дворцово тържество, организирано от височайшата особа, за учениците от столичните училища се украсява огромна елха. При вида й децата не смеят дори да ахнат – тъй силно ги впечатлява вълшебното дърво. В общата радост само детското личице на свищовлийчето Александър Божинов, един от бъдещите големи карикатуристи на България, остава намръщено. Момчето закъснява с 20 минути за тържеството и не получава подарък. Според някои именно в тази коледна случка се крие склонността му по-късно да създаде множество карикатури за царските особи", разказва още уредникът на РИМ.
Малко известен е фактът, че първата голяма частна коледна елха в столицата е дело на бележития великотърновец Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния му прием всеки от гостите получава правото да си отнесе по една играчка за спомен.
И докато в София още в края на XIX в. държавникът и политикът Стефан Стамболов дава тон за поевропейчването на "домашната” Коледа, елхата навлиза масово в градския бит на старата българска столица Велико Търново сравнително късно – около 20-те г. на ХХ век. Горските красавици се доставят от Градския разсадник и се украсяват във всички местни училища, държавните учреждения, болницата и благотворителните институции, читалище "Надежда.” По-късно те започват гордо да се "кипрят” и във Военния клуб.
Първоначално дръвчетата са окичват с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно обаче в търновските магазини и по пазарските сергии започват да се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки за украса на елхи. Цената им е от 10-12 лв. до 100 лева за по-луксозните. Интересно е да се отбележи, че тогава жизненият минимум на старостоличани е 30 лева на месец.
"Самото коледно тържество, свързано с пеенето на коледни и новогодишни песни, разиграването на сценки, декламирането на стихчета, разиграването на томбола и раздаването на подаръци се нарича "Елха”. Да те поканят на "Елха” в училище, или друга градска институция, става въпрос на чест и престиж за всички "по-първи" хора във Велико Търново. На този мил и трогателен празник повечето местни величия с удоволствие развързват кесията си за благотворителни цели", усмихва се Тодорка Недева.
Особено впечатлени са търновци през 1931 г., когато легионерите и легионерките от Българския народен морски сговор при Мъжката и Девическата гимназия "устройват елха на третия ден на Коледа след обяд с благотворителна цел за бедните деца от забавачницата на дружеството "Милостивий самарянин”. Жителите на старата столица откликват на инициативата. Със събраните средства се купуват дрехи, храна и играчки, които доставят огромна радост на много бедни малчугани.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
