Коледните картички имат дълга и интересна история. По сведения на редица хронисти корените им се крият в далечното средновековие. Преди векове в европейските църкви и манастири изработват миниатюрни гравюри с трогателно-назидателни библейски сюжети. Те се продават на прииждащите за рождествените празници поклонници. Аристократи и заможни търговци купуват тези праобразци на коледни честитки,  украсяват с тях домовете си и  вярват, че така привличат божията благодат.

Хората с по-големи финансови възможности подаряват гравюри и на близките си. От своя страна щастливците поставят милия сувенир в рамка, която окачват на видно място в жилището.

Коледните и Новогодишните картички са ги наричали някога  "подвижни” картинки.

Сред любимите и разпространени в цял свят коледни обичаи е изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов. Не само за "каймака” на обществото, но и за простолюдието, е въпрос на чест,  престиж и късмет да украси с прелестните "подвижни” картинки дома си в тихата и свята рождествена нощ. Те се възприемат като своеобразна прелюдия към празничното настроение и начин за единение на близките и приятелите, намиращи се в различни  краища на света.

 "Истинската коледна картичка обаче е измислена в края на XVIII в. от английския художник Добсън. Гениалното хрумване го осенява, докато на празничната трапеза  си похапва традиционната печена патица, гарнирайки я обилно с пунш. "Вкусната” и тържествена обстановка е помрачена единствено от липсата на приятели и близки. За да избяга от самотата, художникът рисува на картонче първата поздравителна коледна честитка. По-късно тя е литографирана и "изобретението”на англичанина се появява на пазара. То се посреща с огромен интерес. Тогава хората все още не изпращат литографиите по пощата, а си ги подаряват лично. Сведенията сочат, че "картинките” се радват на по-голям интерес дори и от традиционните подаръци на добрия Дядо Коледа. Не липсват и случаи, в които приятели "смразяват” завинаги взаимоотношенията си само защото някои от тях пропускат да поднесат коледните си честитки”, посочва Тодорка Недева, историк и уредник в музей "Нова и най-нова история” в Регионалния исторически музей /РИМ/ Велико Търново.

Години по-късно френският художник Демезон предлага картичките да се изпращат с пощенски дилижанси до получателите, за да се обхване по-широк кръг от хора, удостоени с честта да бъдат поздравени от близките си с Рождество Христово. Рационалната идея обаче няма успех, тъй като полицията проявява нездрав интерес към съдържанието на посланията. Така недалновидните французи пропускат възможността да станат родината на първата в света пощенска коледна картичка, уточнява Недева.

И допълва, че през 1843 г. в Лондон се продават 1000 бройки от пощенския "пионер” с коледни мотиви. Картичката изобразява щастливо семейно тържество, а под рисунката има надпис "Честита Коледа и Весела Нова година.” Идеята принадлежи на сър Хенри Коул, а художникът, реализирал коледната "приумица” на английския аристократ , се нарича Джон Колкот Хорзли.

Западното изобретение се харесва и на руските дворяни, много от които  започват да колекционират рождествените картинки. Вероятно малцина знаят любопитния факт, че руските търговци купуват картички без надпис от Англия, а по-късно поръчват на тях ръчно да се изпишат поздравления на кирилица. Тази практика по-късно се възприема и у нас.

И България не остава безразлична към магията на "подвижните” рождествени пожелания. Появата им датира още от първите месеци на Руско - турската война, когато се поставят и основите на пощенските служби в страната. Нашите предци възприемат и практиката да се доставят празничните картички от чужбина, като на лицевата им част се поставя текст на български.

"Както всички, и старостоличани остават пленени от очарованието на коледните честитки. За да не изостанат от европейците нито крачка, болярите започват да си разменят цветни картички с благопожелания за здраве, щастие и любов. Разнообразието от рождествените "картинки” в началото на  миналия век е наистина смайващо. По рафтовете на  търновските книжарници и по витрините на магазините се срещат честитки - истински произведения на изкуството. Почти всички са отпечатани в чужбина, а някои дори са изрисувани на ръка. Жителите на старата столица остават удивени  и от появилите се релефни изображения, изработени от коприна, или друг фин плат и щедро обсипани със "златен” и "сребърен” прах. Не липсват и картички, изобразяващи сюжети от картини на прочути художници. В първите следосвобожденски години поздравленията задължително се изписват на лицевата страна, а гърбът остава запазена територия за адреса”, казва историкът от РИМ.

Любопитен е фактът, че през този период празникът Рождество Христово става чудесен повод за разкриване на чувствата между търновските девойки и младежи, а очарователните "картинки” се превръщат в своеобразни послания за любов и начин за изразяване и "легализиране”на сърдечните младежки трепети.

Дори и трудните военни години (1912 – 1918 г.) не прекършват желанието на старостоличани  да си изпращат коледни и новогодишни картички. По обясними причини особено по време на Първата световна война много често от и за фронта пристигат честитки с нетипични сюжети. Често и съдържанието на посланията съвсем не е празнично, а засягащо проблеми, свързани с потребностите на нелекото ежедневие.

"Така например докато през 1917 г. фронтовакът от старата столица Никола Христов Алексиев пише  върху разпространяваната като пощенска картичка репродукция на картината "Въ раздумы передъ природой” следното: "Мила ми сестричке, Честита Нова Година! Желая щото тя да е изпълнена съ всичко добро. УспЂхи в прЂдстоящето бьдаще! Нека то да е засмЂно и изпълено съ блЂскави перспективи. ПривЂти най-сърдечно на мама и на тати.”, то на следващата 1918 г., но вече като служещ в Телеграфната дружина - Кюстендил, той изпраща до Мария Петрова, живуща в старата столица на ул. "Икономска”, №1699 честитка със следния текст: "Драга лельо, Честито Рождество Христово. Желая веселото му посрещане и прекарване... Ако батьо Косю е пратил колетъ, пратете ми обуща, защото моите се скъсаха! Новини из Велико Търново има ли? Аз тукъ ще прекарамъ праздниците, няма да си дойда в отпускъ. Жалко много, че ако батьо си дойде, не можемъ се видя. Вярвамъ, че обуща ще ми изпратите, за които предварително благодаря! ...”, усмихва се Тодорка Недева.

С постепенното преодоляване на последствията от войните стилните и изискани коледни и новогодишни честитики отново стават част от търновската магия на снежните празници.

През 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ в. болярите с удоволствие започват да изпращат картички с изрисувани от Вадим Лазаркевич коледарчета. Вероятно и до днес те могат да се открият в някои домове като скъп спомен от детството и младостта. В миналото творби на търновските художници Борис Денев, Ангел Каранешев, на свързания със старата столица Стоян Василев също с успех се разпространяват като коледни и новогодишни честитки и със свежия си рисунък доставят удоволствие и радост в десетки български домове.

През 30-те и 40-те години на миналия век започва да се утвърждава и модата на визитките. В нейния плен попада и ненадминатият  актьор от старата столица Константин Кисимов. През 1937 г. на гърба на визитната си картичка той пише до големия поет Николай Лилиев: "Ч.Н.Г. Р.ХР., желая Ви щастие! Кисимов”, казва още уредникът от РИМ в старата столица. 

Празниците са и чудесен повод за размяна на поздравителни телеграми между търновската община и Двореца, в които се изразяват взаимните пожелания за "честита и щастлива Коледа и Нова година”.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg