Когато се каже: "Япония", в съзнанието на човек изникват различни картини на традиции, екзотика, високи технологии, богата древна история и... гейши. Вече в няколко публикации ви дадохме възможност да се докоснете до част от богатата култура на тази най-източна страна, чрез разказите от първо лице на една българка – Марияна Георгиева-Гроссе от Поликраище.

Наред със служебните си ангажименти на научен форум в Япония, Марияна е имала възможността да на научи повече за Страната на изгряващото слънце и да ни разкаже любопитни подробности от хилядолетната й история. Този път разказът от първо лице е за Киото – имперската столица на Япония...

Киото е имперската столица на Япония в продължение на повече от 1000 години – от 794 до 1869 г. Той е разположен в централната част на остров Хоншу и днес населението му е около 1,5 милиона души. Тъй като тук се намира основното културно и историческо наследство на страната – 1600 будистки храмa и 400 храмa (шрайни) на религията Шинто, многобройни дворци, градини и архитектурни комплекси, той е най-посещаваният от чужденци японски град.

Неговата огромна значимост като световно културно съкровище е и причината по време на Втората световна война да не бъде унищожен от атомна бомбандировка, макар че САЩ са обмисляли такава възможност. Спасението си градът дължи на застъпничеството на Секретаря по отбраната на Съединените Щати Хенри Л. Стимсън, който е бил дългогодишен дипломат от кариерата е го е познавал прекрасно.

Измежду най-прочутите забележителности са: дървеният храм Кийомизу-дера, Храмът на Златния павилион Кинкаку-джи, Храмът на Сребърния павилион Гинкаку-джи, шрайнът на религията Шинто Хейан-Джингу, императорските дворци в Киото и Сенто, Императорските вили Катсура и Шугаку-ин и гробниците на японските императори.

Други места, които привличат вниманието на някои от посетителите на града, са кварталите на гейшите Гион и Понточо и старите му улици. Той е център на традиционни японски занаяти и производството на кимона. Има 37 висши училища и е един от най-важните академични центрове на Япония.

Университетът на Киото е вторият в страната след Токийския и 25-ят в света, а Технологичният Университет на Киото също се счита за един от най-добрите на планетата.

Поради малкото време, с което разполагахме, трябваше да ограничим избора си до няколко от хилядите привлекателни обекти в града. Тук ще ви разкажем за храмовете Ренджео-ин и Кийомидзу-дера, и за квартала Гион.

Храмът Ренджео-ин (Rengeo-in) е едно от най-големите чудеса, които могат да бъдат видени в Киото. Той е посветен е на хилядоръката богиня на милосърдието Канон. Построен е през 1164 г. изцяло от дърво. Забележителен е с намиращите се в него 1001 статуи на богинята. Общата му дължина е 120 метра и това е най-дългата дървена сграда в Япония. Известен е още с името Санджунджендо (Sanjusangendo), което означава”33 интервала от време” и произлиза от броя на разстоянията между носещите му колони.

В центъра на Ренджео-ин се намира голяма статуя на богинята, а от двете й страни са подредени още по 500 нейни статуи, високи, колкото човешки ръст, разположени в десет реда.

Всяка има по 11 глави и 1000 ръце, за да може богинята по-добре да вижда мъките на хората и да им помага. Всъщност се оказа, че ръцете не са 1000 както изисква поверието, а само 42, но и това е невероятно.

Вътре не беше разрешено снимането и по тази причина илюстрираме разказа си със сканирани картички, които се продаваха на туристите. Лицата на всички статуи бяха различни. Това, което особено ни впечатли бе, че при влизането в храма, очите на първоначално подредените статуи бяха плътно затворени, а като измихаме около една четвърт от разстоянието, на което те стояха, очите им започнаха да се отварят.

В средата, където се намираше голямата богиня, очите на малките бяха полуотворени и когато продължихме да се движим, те отново започнаха да се затварят, като тези на последните от редовете бяха пак плътно затворени. Пред редиците се намираха още 28 статуи на пазачи. Освен тях тук видяхме и двете статуи на боговете на вятъра Фуиджин и на светкавиците и гръмотевиците Раиджин.

През 1249 г. храмът е изгорял и само 124 оригинални статуи са били спасени от пламъците. Останалите 876 са направени наново през 13-ти век. От 12-ти век в храма Sanjusangendo се провеждат състезания за най-високо майсторство по стрелба с лък. В началото мишената се е намирала на 120 м от стрелците, т.е. стреляло се е по цялата дължина на храма. Днес тя е разположена на 60 м (на половината от дължината) и е с размер от 1 м.

Това се прави само един път годишно, през първата половина на месец януари. Участват момчета и момичета. Гледката е много красива, тъй като те са облечени в японски кимона.

Будисткият храм Кийомидзу-дера е основан през 798 г. Днешния си вид получава през 1633 г. по заповед на Токугава Иемитцу. Той може би най-популярният от храмовете в Киото. Забележително за него е, че е построен без нито един гвоздей в цялата му конструкция. Кийомидзу означава чиста вода. Храмът е получил името си от това на водопада, който се намира на територията, на която е изграден. Водата се стича от околните хълмове. Първоначално е бил свързан със старата и влиятелна секта Хоссо. От 1965 г. е под ведомството на сектата Китахоссо.

Верандата на храма се врязва в хълма. Тя се поддържа от 13 метра високи дървени колони. От нея се разкрива незабравима гледка към града. Изградена е с цел да побере възможно най-голям брой поклонници. Основната зала е в съседство с верандата. Нейният покрив е направен от кипарисова кора. Вътре се намира статуя на богинята на милосърдието Канон Бодхисатва.

Тук широко се използва идиоматичният израз "да скочи от сцената на Кийомидзу”, означаващ "да приеме предизвикателството”. Той произтича от установената в миналото традиция, че ако някой остане жив след 13 метров скок от сцената, неговото желание задължително ще бъде изпълнено. В хрониките са записани двеста тридесет и четири скока, като 85,4% са оцелели. Сега скоковете са забранени.

Под основната зала е водопадът Отова, където три чучура падат в едно малко басейнче. Ако посетителите пият от водата на трите чучура, поверието гласи, че техните желания ще бъдат изпълнени.

Счита се, че водата има лечебни свойства, осигурява здраве, дълголетие и успех в начинанията. По тази причина много хора държаха дълги тенекиени кипчи и се мъчеха да ги напълнят с вода, за да пият от всеки от чучурите.

Към храмовия комплекс принадлежат още няколко светилища. Такова е шрайнът Джишу, посветено на бога на любовта Окунинуши.

Тук се намират двойка "любовни камъни”, които са разположени на 6 метра един от друг. Самотните посетители трябва да се опитат да стигнат от единия до другия със затворени очи. Ако успеят, намирането на истинската любов е сигурно.

Комплексът предлага различни талисмани, тамян, и омикуджи (особен вид хартия). Той е много популярен по време на фестивали (на Нова година и през лятото).

През 2007 г., Кийомидзу-дера е един от 21-те финалисти за определяне на новите седем природни чудеса на света.

За съжаление той не е бил избран за такъв. Въпреки, че денят беше дъждовен, многобройни посетители се разхождаха из комплекса.

Особено ценя снимката, която си направих с четири японки, облечени в изящни кимона. Това беше идея на моята приятелка от САЩ Уче, професор по право в Университета на Арканзас. Тя толкова ги беше харесала и непременно искаше да се снимаме, но не смееше да ги заговори. Тя ме попита мога ли да ги помоля да се снимаме. Аз й казах: "Нали ти си американката и американците могат всичко.” Тя ме погледна безпомощно с жални очи и аз се смилих над нея и й доведох четирите японки да се снимаме.

Гион е най-известната област на гейшите в Киото. Разположена е в близост до Шиджо Авеню между шрайна Ясака, намиращ се от източната му страна и река Камо от западната. Тук могат да се видят многобройни магазини, ресторанти и чайни, където гейшите, наричани на местното наречие гейко и майко домакинстват на гостите. Трябва да се отбележи, че гейшите гейко преминават специално обучение, за да придобият определени умения и да овладеят различни японски изкуства като класическа музика, танци и игри.

Те трябва да могат да се държат като домакини и да водят занимателни разговори. Думата гейша се изписва с два иероглифа (канджи), първият от които "гей” (gei) означава "изкуство”, а вторият "ша” (sha) – е "личност” или "лице, което прави нещата, извършител”. Буквалният превод на гейша би бил "артистка” или "изпълнителка”. Друго име за гейша е гейко, обикновено използвано в Западна Япония, включително и в Киото. Майко са с по-малки умения и се различават по пъстротата на кимоната и грима на лицето.

Улиците и магазините са препълнени с туристи. Интересно е, че къщите са много тесни откъм страната на улицата и дълги към дворовете.

Най-посещаваната част на Гион е Ханами-Коджи, която започва от Шиджо Авеню и свършва до храма Кенинджи. Тя е предпочитано място за вечеря. Намиращите се тук къщи са пригодени за ресторанти. На гостите се сервират японска висша кухня от Киото. Тук са и най-елитните и скъпи заведения в града, където гостите се забавляват.

Из квартала ни разходиха семейство българи, живеещи в Австралия, с които се бяхме запознали в замъка Химеджи. Дълго обикаляхме да търсим ресторант с подходяща за нас храна и най-накрая се отказахме единодушно да рискуваме с японски специалитети и се задоволихме с италианска кухня.

Още снимки от Киото може да разгледате в нашата ГАЛЕРИЯ.

<< Sever.bg във Facebook >>