За пореден път Изложбени зали "Рафаел Михайлов” осигури пространство за изява на млади творци. Поводът беше Световният ден на книгата и авторското право, отбелязани с програмата "Дните на книгата”, които се отбелязаха с различни събития. Вчера от 18.30 ч. множество приятели на словото и изкуството въобще се събраха на пърформанса* "Книгата - моето огледало”.

Организацията на любопитния форум принадлежи на великотърновския литературнохудожествен клуб "ЛитАрт” към ВТУ, където членуват студенти, желаещи да споделят своето лично творчество и любовта си към книгите. Студентите от специалностите книгоиздаване, българска и английска филология, както и такива от факултета по изобразително изкуство съчетаха успешно мултимедийна фотография с поезия и рисуване на живо под акомпанимента на пиано.

Нагледното представяне на единодействието между различните изкуства формулира идеята на талантливите младежи за книгата като обединител на изкуствата и като неделима част от нашия духовен живот, който способства за емоционалното и мисловното ни израстване. И всичко това с една-единствена цел – удоволствие.

Членове на "ЛитАрт” запознаха присъстващите с историята на книгата от древността до днес, след което рецитираха свои поетични и есеистични творби. За да се осъществи изцяло идеята за пърформанс, публиката също беше предизвикана да вземе участие, като всеки напише своята любима книга на лист хартия и го пусне в кутия, откъдето на края на представлението трябва да изтегли листче с книгата на някой друг. Последната провокация към посетителите носеше името "Ходеща приказка”, в която желаещите да споделят свои мисли, можеха да направят това, написвайки ги върху дъска. От случайно сглобените мисли се получи импровизирана история, доказателство за това, че изкуството няма рамки и всеки е творец по един или друг начин.


Пърформанс* – течение в изкуството (най-изразено в литературата, театъра, танца и архитектурата) от 70-те години на 20 в., което съчетава класически с модернистични похвати чрез средствата на иронията и саботажа, за да елиминира границите между отделните изкуства; социално-художествена практика, която използва експеримента, случайността, за да прави изкуство, влиза в диалог с публиката и набляга върху акта на творчество, а не на неговия продукт.