Поводът да се срещнем с Даниела Емануилова е откритата й съвместна изложба с Теодора Лилян в Клуб за културни инициативи "Таралеж" във Велико Търново. Изложбата, озаглавена "За нея", е общата им дипломна работа, с която завършват обучението си по фотография в НАТФИЗ и включва черно-бели снимки на 40 жени на различна възраст, заснети в неподправена и ествествена среда. Обработката на снимките, които са с размер 75/50 см за по-силно внушение, е сведена до минимум, тъй като авторите имат за цел да покажат истинското лице на жената.

Каква точно е концепцията на изложбата?

"За нея" показва света на жената и е общ проект с моята колега Теодора. Двете заедно решихме да го направим, като дипломен проект при завършването ни в Академията. Много ми се искаше да завърша образованието си с човек, с когото съм била заедно през това време, да се обединим, да намерим нещо общо и да видим какво сме научили през годините.

Това е прецедент, тъй като никой фотограф досега не се е дипломирал заедно с другиго с общ проект.  Заедно измислихме идеята да снимаме жени и по-конкретно да се обърнем към вътрешния свят на жената. Залагахме повече на разговорите с жените и на това самите те да решат кое е точно нещото, което ги характеризира. За нас беше важно и те да вземат участие в проекта и да снимаме на места, които са тяхната естествена среда и се чувстват добре, а не ние да им аранжираме нещо непознато и да ги представяме в друга светлина.

Как подбрахте жените за проекта?

Първоначално започнахме с наши познати и близки. В самото начало идеите бяха много, пък и бяхме две, и докато разберем какво точно желаем да направим, мина известно време. Черно-бели, вертикални или хоризонтални - биеха се много неща, които искахме да изясним. Решихме да не ангажираме непознати, а да започнем с близки в началото, които с удоволствие да ни помогнат. Впоследствие като изяснихме концепцията започнахме да се обръщаме и към непознати жени.

Фотографиите хем са обединени, хем са толкова различни и всяка една има свой собствен заряд.

Да, така е. За нас беше много важно да са изключително различни една от друга. Искахме да покажем различната жена в различните възрасти. Повечето жени са от различни градове с различни професии. В същото време много държахме те да бъдат забележими и интересни жени, с които може да говориш с удоволствие и има какво да научиш от тях, има интересна история покрай тях. Опитахме се да направим един фоторазказ и поглеждайки снимката, човек да разбира нещо за жената на нея, нещо повече, нещо лично до нея, а не просто един портрет. Като цяло портретите са в определена обстановка, в която всеки детайл вътре, умишлено е там, близък е по някакъв начин и е свързан с тази жена.

Какво ти харесва повече да снимаш?

На периоди съм, не знам доколко това е полезно и доколко не. Но имам различни настроения. Някой път с месеци ми се снимат само пейзажи, друг път искам да снимам хора. Общо взето е различно. Не мога да се огранича само в един жанр във фотографията. Старая се да се запознавам с повече неща и да не отказвам никакви снимки, защото никога не знаеш какво може да ти хареса още повече. В последно време главно снимам хора.

Към настоящия момент върху какво работиш?

До преди няколко дни бях фотограф на новия филм на Ники Илиев и общо взето цял месец се занимавах с това. Много харесвам кинофотографията. Още от Академията ходех по филмчетата на моите колеги режисьори и оператори и се бутах там като фотограф. Много ми беше интересно и много ми се искаше да ми се случи да снимам някой пълнометражен филм някой ден. С голяма радост приех, когато Ники ми се обади и ме покани, ние не се познавахме с него преди това. Беше интересно, снимките бяха в Монако и "Русалка". Очертава се един хубав филм. Иска ми се още известно време да се занимава с това.

Теодора пък има афинитет към театралната фотография. Тя много обича театър и почти не пропуска представление, което е много трудно в София, защото са много.

Мислили ли сте по въпроса за нов съвместен проект?

Засега не сме обмисляли втори общ проект но не е изключено.

Явно е, че ви се получават нещата.

Да, много хора го казват както и, че трябва да продължаваме да работим в екип. Но ще видим за в бъдеще. Този проект ни отне година и половина - две. Трябва да следим и отделните си неща, понеже не сме дуо.

Как ти се вижда обстановката в клуб "Таралеж"?

Пристигайки в първия момент се стреснах, че няма да мога да си събера нещата, но малко по-късно осъзнах, че не само могат да се съберат, но може още два пъти по толкова. Зависи човек как гледа на нещата. Харесва ми тук, защото е различно и има много силна атмосфера. Вътре се усеща точно духът на изкуството, за разлика от повечето галерии които са едно просто празно пространство.

Изложбата "За нея" може да бъде посетена в "Таралеж" до 5 юли /петък/. След това къде може да бъде видяна?

Тази изложба първоначално бе открита в София, след това я показахмев Благоевград, Пазарджик, Стара Загора. До вчера участвахме в Месец на фотографията в София. След Велико Търново ще я покажем във Варна, Русе, Пловдив и Габрово. Но се надяваме да минем границите на България и да се опитаме да я покажем и в чужбина.

<<Sever.bg във Facebook>>