Димитровден е!

На днешния ден църквата отбелязва празника на един от най-почитаните от българите светци - Димитър Солунски.

Според християнските предания бащата на Димитрий бил управител на Солун и тайно изповядвал новата религия, която по онова време била забранена от римските императори. В дома си той бил пригодил малка стаичка за параклис и с жена му дълги години се молили бог да ги дари с дете. Накрая, когато това най-после се случило, щастливите родители кръстили сина си Димитрий и организирали пищни тържества, на които присъствали всички граждани на Солун.

Младежът пораснал и родителите му му показали скромния християнски храм, който били устроили в дома си. Постепенно Димитрий се запознал отблизо с новата религия и станал истински убеден поклонник на Исус Христос. Той бил кръстен от родителите си тайно, а когато те починали, получил огромно наследство. Освен това младежът наследил баща си като градоначалник на Солун.

Въпреки промените в живота си Димитрий не се главозамаял и продължил да изповядва христовата религия, защитавайки съмишлениците си от гоненията на държавата. Ситуацията се запазила така до късната есен на 306 година, когато император Галерий минал през тези земи на връщане от поход на изток.

Когато разбрал за поведението на градоначалника, владетелят го хвърлил в тъмница. Галерий останал в Солун и организирал големи гладиаторски игри. На тях особено се "отличил" любимецът на императора Лий, чийто коронен номер бил да хвърля победените в двубой християни върху забити в земята копия, причинявайки им по този начин бавна и мъчителна смърт.

Един млад християнин на име Нестор, който присъствал на борбите, събрал смелост и слязъл в тъмницата при Димитрий, за да му поиска благословия и да се изправи срещу Лий. Бившият управител на града предрекъл на Нестор, че ще победи, но ще бъде екзекутиран.

И наистина - младежът успял да надвие Лий и да го хвърли върху копията, върху които той сам хвърлял противниците си до скоро. Въпреки честната битка Галерий заповядал Нестор да бъде екзекутиран, а след като разбрал, че младият християнин е получил благословията на Димитрий, изпратил войници в тъмницата, които проболи бъдещия светец с копия, докато се молел.

Това се случило на 26 октомври 306 година. През нощта другите солунски християни изнесли тялото на Димитрий от подземията и го погребали на тайно място. Дълго време напоената с кръв риза на мъченика и пръстенът му изцелявали чудодейно болни хора и вършели други чудеса, а когато гоненията срещу последователите на Христос спрели и те решили да издигнат храм върху гроба на Димитрий, открили костите му, от които изтичало миро. Мощите били прибрани в сребърен ковчег, а църквата канонизирала мъченика и му дала прозвището Мироточиви.

От този период е и друг от епитетите на светеца - Солунски, защото жителите на града вярвали, че той ги закриля и отблъсква многобройните нападения на вражеските народи. По-късно през Средновековието българите предявили претенции да считат Димитрий Солунски за покровител на народа си, защото според преданието той бил от славянски произход. Именно поради тази причина към претенциите на търновските царе се присъединили и владетелите на сърби и руси, като в крайна сметка светецът се превърнал в един от покровителите на целокупното славянство.

Името на Свети Димитър Солунски е свързано с българската история и по още един начин. В деня на неговото честване през 1187 година е осветена посветената на него църква в Търново, като по време на церемонията братята Петър и Асен обявяват началото на въстанието си, което довежда до освобождаването на българските земи от византийска власт.

Димитровден е един от най-почитаните празници в българската народна традиция. Той се приема като преломен в много отношения. Смята се, че на този ден свършва лятото и започва зимата. В представите на предците ни Свети Димитър яздел червен кон, а от бялата му брада започвал да пада сняг. Той е приеман като брат близнак на Свети Георги, като двамата били повелители на сезоните ("Георги лято носи, Димитър - зима").

На Димитровден окончателно свършва стопанският сезон и хората се приготвят за студените месеци. Започва времето на сватбите и празниците, ралото се прибира на сухо под стряхата, а дървата за огрев се подреждат. Това е и времето, в което стопаните се разплащат с ратаите и пастирите, а градежът на къщите приключва. Баш майсторите извършвали празничен благослов за берекет на новия дом, а собствениците били длъжни да заколят бял овен и да поканят цялото село на обредно угощение. Именно поради тази причина денят се приема като празник на строителите, архитектите и всички, свързани със строителството.

На Димитровден се практикували и много ритуали за гадаене на бъдещето. Един от тях е известен като "полазник" и се състои в това, че по заможността, здравето и характера на първия човек, който посети даден дом през този ден, се съдело какъв ще е късметът на семейството през следващата година. Гадаело се и по луната, която, ако била пълна и ясна, предвещавала здраве на пчелните семейства и богат добив на мед. Интересно е и вярването, че в нощта на Димитровден заровените иманета изпускат син пламък и по този начин може да се разбере къде са скрити. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата тояга. Ако някоя овца легнела да спи върху нея, това означавало, че зимата ще бъде дълга и сурова.

Друго народно предание твърди, че Свети Димитър е брат на архангел Михаил, който взема душите на умиращите. Затова и в съботата преди Димитровден се отбелязва една от големите задушници, когато се почитат мъртвите роднини с раздаване на питки и варено жито.

Времето между Димитровден и Никулден е познато в народната традиция като "сиромашко лято" и се вярва, че в този период бог често се смилява над бедните и оставя времето по-топло.

На Димитровден българите имали обичай да се отпускат и да си огаждат. Усиленият труд през лятото и есента бил приключил, избите, хамбарите и дърварниците били пълни (или поне нямало да станат по-пълни), а дългите и строги коледни пости вече наближавали не на шега. Било време за почивка и забавление! Празничната трапеза включвала кажи - речи всичко, което можела да включва: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле (от петел или кокошка в зависимост дали евентуалният именник е мъж или жена), пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква и разбира се не на последно място вино и ракия...

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg