Днес е роден Атанас Буров
Атанас Димитров Буров е български банкер и политик. Роден е в Горна Оряховица на 30 януари 1875 година. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903, след това учи в Швейцария и Англия.
След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София - Кюстендил и участва в управлението на редица институции - Българска търговска банка, Застрахователно дружество България, Акционерно дружество Бяло море и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.
Десет пъти е избиран за народен представител, бил е подпредседател на Народното събрание и министър в четири кабинета. Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 г. се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944).
Освен всичко друго е публицист и издател на вестник "Мир". Сред най-креативните идеи на Атанас Буров съвременниците и последователите му посочват идеите за ролята на предприемачеството в съвременното общество, за акционерната форма на сдружаване, за ролята на държавата в подкрепа на капитала.
През август 1944 г. Буров е един от действените участници в т.нар. "нефашистка опозиция". Участва в изготвянето на декларация от 6 август 1944 г., подписана от 13-те най-видни опозиционни водачи, в която се иска коренно изменение на външно-политическия курс, излизане от войната, сближение със Съветска Русия, оттегляне на войските ни от Сърбия, стриктно спазване на Конституцията и образуване на "едно народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на целия народ".
След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от Народния съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово.
През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море.
Буров излежава присъдата си в Шумен, а по-късно и в Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.
Идеите на Буров за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика продължават да са актуални и в началото на третото хилядолетие.
"Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”, думите на Буров са актуални и днес.
________________________________________________________________________________
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
