Един ден в "Тароко"
Личен архив / Марияна Георгиева-Гроссе
Дори най-натовареното служебно посещение в Тайпе, в Република Китай, може да бъде съчетано с няколко свободни часа, за да се видят някои от забележителните места в този невероятен азиатски град, да се усети атмосферата и да се създадат нови приятелства с обикновени хора...
Наричан още "световен град", метрополисът с над 3,7 млн жители е най-големият град, политически, търговски, медиен, образователен и културен център на остров Тайван.
"Когато си отишъл толкова далеко, най-популярната туристическа атракция, която не можеш да си позволиш да не видиш, е Националният парк "Тароко", намиращ се на около 150 км на изток в Тайван. Разположен е в клисурата Тароко и съседни възвишения, а само в този каньон може да се намери специфичен нефрит. Пътуването не е много – около 3 ч. с влак. Но, ако не си облечен подходящо, може да се простудиш. И това важи за всяко превозно средство. Иначе времето е топло, с постоянна температура на въздуха около 20-22 градуса, но заради високата влажност, климатиците им работят непрекъснато на охлаждане и в затворено помещение буквално стоиш с шапка и яке. ", разказва първите си туристически впечатления д-р Марияна Георгиева-Гроссе, която посетила източната държава за световен научен симпозиум.
Според думите й каньонът е невероятен! Той е главната забележителност на парка и е известен като "мраморния каньон", заради скалите от гранит и мрамор на възраст над 200 млн. години. В началото му се намира селото Тянсян, което, освен с висящите си мостове, впечатлява с архитектурните решения на колоритна пагода и ултрасъвременен хотел.
"Времето е по-често влажно и облачно, но в този ден имахме късмет и, въпреки, че беше "смръщено", в долината имаше слънце и се получиха страхотни снимки. Беше си цяло чудо, че точно по това време и на тази височина само имаше слънце, което ни даде възможност да видим пълната природна магия на каньона далеч по протежението му.", обясни разпалено и емоционално Марияна.
Националният парк "Тароко" е един от осемте национални парка на Тайван и заема площ от 920 км². Създаден е през 1937 г. от генерал-губернатора, когато островът е бил все още част от Япония. Управлението му от република Китай започва след поражението на Япония във Втората световна война. На 15 август 1945 г. правителството на Китай затваря парка и го отваря отново на 28 ноември 1986 г.
"Каньонът е много дълъг, около 19 км и по цялата му дължина е осеяно с пещери, а пътят се вие под високи процепи и покрай изваяните скали. В края на каньона има врата към малък будистки храм. Всъщност, те са няколко. Но най-голямо впечатление ми направи храмът Лонгшан, който е един от най-красивите в Тайпе. Този величествен храм е особено впечатляващ вечер, когато са пуснати много светлини, придаващи му неповторим колорит.", впечатлена е Марияна.
Сред забележителностите в "Тароко", до които водят множество пътеки за пешеходни туристи, са Тунел на деветте завъртания, Храм на вечната пролет, Горещ извор Веншан, Тунел на водните завеси, Лястовичи пещери, Мраморен мост.
Изключително впечатляващият храм Лонгшан е построен в средата на XVII век от китайски преселници. За многовековната си история е преживял много пожари, заметресения и бомбардировки. Възстановен е по запазени рисунки и днес там може да се научи много за съвременната тайванска религия. В главната зала, около статуята на Буда, горят множество запалени от посетителите свещи. Според поверието това носи късмет и благополучие.
Най-богатата колекция от исторически ценности от преди 4-5000 години, се намира във Военния музей, който е най-големият, съхраняващ такива артефакти. В него могат да се видят как са изглеждали първите йероглифи. Например готвенето се изобразявало с картинка на казан, в който се готви.
По време на престоя си в Тайпе се налага д-р Марияна Георгиева да ползва и таксиметрови услуги. Ето какво ни разказа тя за обслужването на изток край Пасифика:
"Като всеки човек, попаднал в друга държава, е нормално да си предпазлив в избора на таксиметров шофьор още от летището, особено, като знаеш, че ще пътуваш десетки километри. И тук сериозно впечатление ми направи любезното отношение, което проявяваха всички хора, с които се наложи да общувам - не само на летището и в хотела, но и с таксиметровите шофьори. Те са специално подбрани от фирма, обслужваща единствено пристигащите и заминаващи пътници от международното летище, което е на около 40 км от града и затова обслужването също бе на изключително високо ниво.
Дестинациите се въвеждат в компютър само от един човек, дава се карта на шофьора и - дотук с възможността да те измамят. А дали ще вземеш автобус или ще ползваш такси - разликата в цената е минимална. Шофьорите са облечени с костюми и вратовръзки, говорят английски... Когато исках да снимам нещо, водачът на таксито, с което пътувах, намаляваше и ми отваряше прозореца да снимам по-добре. Наистина съм впечатлена от факта, че осъзнават колко важни са туристите и чужденците и осигуряват максималното им удобство и конфорт!"
Още една любопитна информация за начина, по който работят институциите там, е изработеният Закон за тайфуни. Той задължава жителите на острова няколко дни, преди още да връхлети тайфунът, да останат по домовете си, докато стихията премине. Тези дни не са почивни или отпуск, но се случват по няколко пъти в годината.
Не може да говорим за друга страна, особено източна, без да се спомене и за традиционната кухня. Оказва се, че китайската храна, която се предлага в страните от стария континент, е доста "поевропейчена", "да хапнеш китайско, ако не можеш да отидеш в Китай". Но основно храната там се приготвя от риба, жаби и яйцата им, миди, раци... Има доста места, на които, пазарувайки, казваш какво би предпочитал да хапнеш и го приготвят на момента, пред очите ти.
"Чувстото, което остана у мен при престоя ми в Тайпе бе, че хората имат един задоволен живот, с подем. Правят много изделия от камък. В град Хуалян, известен като център за производство на най-добрите мраморни изделия на острова, се прави на практика всичко – от традиционни надгробни паметници, до шахматни фигури, съдове и мебели.
Там има доста европейски фирми, най-вече за компютърни технологии. По информация на холандски бизнесмен, който има фирма и пътувахме заедно, научих, че заплатите, които дава на своите работници, не остъпват на европейските – от 500 евро нагоре. Аз му припомних, че в Европа са 28 държави и заплащането е доста различно. Тогава той уточни, че визира Германия и Франция.", не спира да реди впечатленията си от престоя в Тайпе Марияна.
Тя си тръгва от там с мили спомени за топлото отношение на хората. На самото летище, докато чака часа на полета си с две филипински семейства, само след няколко минути общуване, те й предлагат да разделят закуската си с нея. "Няма такова нещо, като да ти обърнат гръб и да не се поинтересуват от теб!" И, разбрали, че живее в Германия, но е българка, интересът към нея се повишил и скоро всички в чакалнята искали да общуват с европейката от Балканите и да използват "умно" времето си, за да научат нещо повече за страната на Аспарух...
Още снимки от екзотичната източна страна може да видите в нашата галерия.