Жената и преселничеството в творчеството на Янаки Манасиев

80 години след рождението на художника Янаки Манасиев 27 негови творби бяха експонирани в Изложбени зали "Рафаел Михайлов" - Велико Търново. Картините от акварел, темпер и графика, някои от тях, като "Разговор", показвани за първи път, са предоставени от Художествена галерия "Борис Денев".

Роден в търговишкото село Божица, Янаки Манасиев е потомък на преселници от Босилеградско. През 70-те години идва във Велико Търново като преподавател във Факултета по изобразително изкуство, в последствие става доцент. През 1975 година е изпратен на специализация в Санкт Петербург /тогава Ленинград/ в Кралската академия "Иля Репин", след което се връща за кратко отново в Търново, представи накратко твореца изкуствоведът Борислава Статева.

Най-характерно за творчеството на художника са женските портрети, като основно той работи с живопис и графика. Сценографията също е сред предизвикателствата към твореца по онова време - негови пана има в къщата-музей в Божица.

Много характерна тема, която провокира Янаки Манасиев, е темата за преселниците. И това няма как да не е така, заради преселничеството на неговия род. В картината "Епилог 1878" той отразява своето отношение към този проблем с помощта на четката.

Янаки Манасиев умира много рано - едва на 46 години. Не е бил достатъчно познат в българското изкуство. За да се запознаят ценителите на художественото изкуство с автора и неговите картини, през 1999 г. галерия "Ирида" в София прави голяма ретроспективна изложба, а миналата година Цанко Петров, който лично се е познавал с твореца, издава монография. 

Директорът на ХГ "Борис Денев" Николай Сираков представи автора и неговото творчество:

"Съдбата на предците на Янаки Манасиев" оставя траен белег в съзнанието му , затова през годините той многократно разработва мотива за преселничеството, докато стигне до крайния му вариант в "Епилог 1878". Напомняйки евангелската сцена "Бягство в Египет", голямата композиция представя бавния ход на семейство сред пустинен пейзаж, внушава вечното неспокойствие на човешкия дух и смиреното очакване на нещо по-добро.

Основните жанрове, в които работи Янаки Манасиев, са портретът и фигуралната композиция. В експозицията присъстват най-характерните и емблематични за творчеството на автора теми и сюжети. Водещо в творбите на Манасиев е експресивното начало, като силно обобщените и плътни живописни обеми се ограждат с насечен и артистичен контур. Всичко е подчинено на ритъма и динамиката на линията и на силата на цветната мазка.

Изтънчен естет и психолог, художникът се интересува от богатството и изменчивостта на човешките мисли, чувства и настроения. Неслучайно основният образ в творбите му е жената - тази така подходящо необятна вселена от емоции. Женските портрети на Манасиев са най-откровено авторските и най-същностно разкриващи чувствителността на художника творби. В тях е постигната невероятна духовна хармония, лиричност и пълно спокойствие на образите - "Портрет на Люся”, "Портрет”, "Голо тяло с вдигната ръка” и др.

Представените външно бездейни, затворени и иманентно присъстващи фигури, не осъществяват директен контакт със зрителя, не предлагат въздействие и взаимодействие чрез поза или емоция - те по-скоро излъчват, отколкото показват.

Двумесечното му пребиваване в Ленинград в края на 1975 г, в Кралската художествена академия е представено в изложбата с "Метрото на Ленинград” и "Влизане в метрото”. В творбите от ленинградския период най-ярко се проявява разбирането му за чуждото и своето изкуство, творческото му самочувствие и смело експериментаторство.

Янаки Манасиев е творец, който чрез оригиналното си творчество принадлежи към традициите на европейската живопис. Това определя изключителното му място в българското изкуство във време, когато подобни силни личностни изяви са ярки събития - те спомагат за бързото отърсване от предишната закрепостеност и прокарват пътища за развитие.".

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg