За втори път възстановяват традиция след 620 години!
За втори път "Възнесение Господне" ще бъде чествано на крепостта Царевец във Велико Търново, след 620 години прекъсване.
Сутрешната служба ще започне на 29 май, четвъртък, в 9.00 ч., в едноименната църква. Час по-късно ще бъде отслужена и Света Литургия в чест на храмовият празник и водосвет. В богослужението ще участват свещеници от много епархии от цяла България.
Богослужението ще бъде огласено от формация за източноцърковна музика "Трисагион”, която след това ще изнесе и концерт с византийски песнопения.
Храмовият празник в някогашният патриаршески храм ще бъде честван тържествено за втори път след прекъсване от 620 години.
Организатори Света великотърновска митрополия и Община Велико Търново.
Възнесение Господне се празнува четиридесет дни след Пасха, в четвъртък на шестата седмица след празника Възкресение Христово. В навечерието на празника, съгласно църковното предание, в сряда се извършва така нареченото Отдание на Пасха, сякаш се извършва прощаване с нея. Отново преживяваме Възкресението със същите песнопения като на възкресната нощ и някак си естествено е да изпитваме тъга. Но едновременно към нас снизхожда нова радост. Радост от съзерцанието на празника Възнесение Господне.
За това събитие се говори в Евангелието.
Давайки на учениците Си последни наставления, Господ "ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост”.
Парадоксални са думите: "С голяма радост…”.Та нали Христос си отива, оставя учениците си, т.е това е ден на раздяла. Пред тях е дълъг път на проповеди, гонения, мъчения, съблазни, с които е пълна историята на християнството и Църквата. Свършва радостта на земното ежедневно общение с Христос, с покрова на силите Му, с Неговото божество.
Но празника Възнесение колкото и парадоксално да звучи, може да бъде наречен "радост в раздялата”. Не заминаването на Христос празнува Църквата, защото Той е казал: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.” , но цялата радост на християнската вяра идва от съзнанието за Неговото присъствие и Неговите думи: "Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз между тях.” Не заминаването на Христос, а Неговото възнесение на небесата празнува Църквата.
Празник , възпоменаващ, че Христос се възнася и по непостижим за нас начин, встъпва в славата Божия понесъл на плещите Си човешката немощ.
Когато говорим за възнасяне на небето, то тук не става въпрос за извънпланетното пространство или за непознатия космос. А за небето, възвърнато ни чрез Христос, за небето, което сме изгубили поради греха и гордостта, в своите земни, и единствено земни науки и идеологии. Небето, което Христос ни разкри, дарува и върна е царството на вечния живот, царство на истината, доброто и красотата.
"Това небе е победа над смъртта, тържество на любовта, за което е казано: "Око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.” Поради това небето пронизва нашия живот тук и сега, самата земя става отобраз, отблясък на небесната светлина. Бог слязъл на земята, за да се възнесем ние на небето. С тези думи ликува Църквата на празника Възнесение. В това се състои неговата неизказаната радост. Ако Христос е на небето, ако вярваме в Него и Го обичаме, то и ние сме там с Него. На Неговата трапеза, в Неговото царство", казва отец Добромир Димитров, от храм "Св. Мина” във Велико Търново.
Знаейки всичко това, то никак не е случайно, че Търновград е избрал главната църква на Второто българско царство да носи името "Възнесение Господне”. Това означава, че Търново се асоциира с царство небесно, царство отобразяващо вечното, нетленно и непоклатимо царство на Христос.
Тази главна църква е била славата на България като в нея са служили 14 патриарси и светци като – Евтимий, Патриарх Български, Теодосий Търновски, Киприан, митрополит Литовски и на цяла Русия, Сава Сръбски и много други.
