За зимата като приказка...

През зимата е изключително трудно да намериш вътрешна мотивация да си покажеш носа навън, пък камо ли да тръгнеш по планината. Направиш ли го обаче, няма да съжаляваш. Разбира се, ако си добре екипиран, знаеш къде отиваш и си наясно с прогнозата за времето.

Стоях в офиса, а погледът ми все бягаше към прозореца, зад който едри снежинки се гонеха закачливо и добродушно, но неудържимо, ме предизвикваха да се включа в играта им. "Виждаш ли как се забавляваме? Ела, ще погалим лицето ти, ще покрием косата ти с меките си, леки като перце тела, ще ти дарим щедро чистотата и свежестта си". За добро или за лошо не съм от тези, които се дърпат много-много, ако някой им предлага да свършат нещо забавно и лекомислено.

Представих си колко е приятно снегът да хрупти приятелски под краката ти и докато се усетя вече затварях вратата от правилната й страна. Външната. Единственото, което притежавах от нещата, за който споменах, че са задължителни, ако все пак решиш да излезеш в природата през зимата, бяха ясен план къде отивам и отлични обувки. А, и фотоапарат! Нито знаех дали ще става по-студено, нито ме интересуваше.

Почти тичах, докато стигна до екопътеката за Килифаревския манастир. Снежинките изпълниха всичките си обещания, с които ме примамиха при себе си. Северозападният вятър упорито се опитваше да ги блъсне злобно в лицето ми, но те държаха на думата си и просто го галеха. Нямах огледало, но знаех, че косата ми е покрита с пухкава, бяла пелена. За чистотата и свежестта да не говорим. Забравих, че съм част от социума на кофти развиващия се, забързан и материалистичен XXI век. Всичко наоколо ме радваше. Отново бях дете.

Всъщност, тъй като нямах търпение да избягам от града, така и не стигнах до екопътеката. Знаех един коларски път между градините, който пак можеше да ме изведе до целта ми. Коларският път впрочем е бил римска "via" и през другите сезони ходенето по него е доста комфортно. Сега едва се забелязваше между поляните, но краката ми сами поеха натам и веднага бяха възнаградени със споменатото по-горе хруптене.

Може и да ви досаждам, но спомняте ли си последния път, когато сте ходили сами в гората и снегът е хруптял под краката ви? Ако е така сигурно си спомняте и това, че гледките и звуците са вълшебни. Беше тихо, свежо и някак комфортно. А ръката ми несъзнателно се вмъкна в джоба на якето ми и извади фотоапарата. Никога не съм бил по снимането. Е, сега това неусетно се промени. Щраках ли, щраках и на всяка крачка ми се струваше, че си заслужава да го направя отново.

Може би щях да стигна и по-бързо до водопада на Килифаревската екопътека (който, не знам как пропуснах до сега да споделя с вас, но беше крайната ми цел), ако не се разсейвах постоянно и не задържах дъха си пред разни гледки. Да, но го правех, харесваше ми и изобщо не ми пукаше дали се бавя.

На някой обаче му пукаше. Телефонът ми звънна. Някаква птичка на съседното дърво разтревожено се разчурулика, чувайки непривичния звук. Не вдигнах. Струваше ми се кощунство точно в този момент да прибавя към красотата около себе си едно боботещо "Ало?".

Пътят до водопада е лесен, леко наклонен и краката ми сякаш сами ме водеха натам. Хруп-хруп. Хруп-хруп... Реката яростно отказваше да се подчини на хегемонията на студа и беше залебена само на най-усойните места. Ето го и шумът на падащата в далечината вода. Забързах се.

Заслужаваше си, макар и да се подхлъзнах няколко пъти по стръмната пътека, която ме делеше от дерето. Постоях загледан в красотата, която цивилизацията все още не бе успяла да унищожи, упорито отказвайки да мисля за пластмасовата бутилка от бира, която се набиваше в периферното ми зрение.

Беше време да тръгвам наобратно и го знаех отлично. Отлагах дълго, загледан в пречупващите светлината на последните слънчеви лъчи водни езици. После някак намерих сили и тръгнах обратно по стръмното. Там беше градът, почти половината от хората, за които изобщо ми пука и една кана вино, която щях да си налея веднага, след като се прибера...

______________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg