Започва X Международен симпозиум „Търновска книжовна школа“
Десетият международен симпозиум "Търновска книжовна школа" започва днес във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и ще продължи до 19 октомври. Около 80 учени от България, Русия, Украйна, Гърция, Италия, Полша, Германия, Дания и САЩ ще изнесат над 90 доклада в юбилейното издание на едно от най-значимите събития за висшето учебно заведение.
"Първият международен симпозиум "Търновска книжовна школа" е проведен през октомври 1971 г. През същата година Висшият педагогически институт (ВПИ) "Братя Кирил и Методий", създаден през 1963 г., е преименуван на Великотърновски университет, а по-късно - на "Св. Кирил и Методий". Научноизследователският център към Търновската книжовна школа е създаден с основаването на университета и неин пръв директор е академик Петър Динеков. След него начело застава проф. Георги Данчев, а след смъртта му - проф. Димитър Кенанов, който ръководи научната школа и до момента.", разказа проф. Иван Харалампиев, член на организационния комитет на научния център.
Проф. дфн Димитър Кенанов е и съпредседател на организационния комитет, заедно с кмета на Община Велико Търново Даниел Панов.
Симпозиумът е част от 50-годишния юбилей на университета и е посветен на 650 години от успението на преподобни Теодосий Търновски. Проф. Харалампиев подчерта силния интерес към научния форум и проблематиката, разглеждана на него и изрази надежда той да продължи да събира българската и международна научна общественост, чийто акцент в научноизследователската работа е Велико Търново през Средновековието и специално Търновската книжовна школа на Теодосий и на неговия ученик Евтимий.
"Обединителната тема на тазгодишното издание на симпозиума е "Търновската държава на духа". Тя носи посланието на една мисъл на руския учен проф. Дмитрий Сергеевич Лихачов за непреходната, невидимата държава на духа, сътворена от Св. Константин-Кирил и Методий и техните български последователи в Плиска, Велики Преслав и Охрид. През XIV век Търновската книжовна школа и Втората Българска държава приемат тази мисия на светите братя Кирил и Методий и сътворяват другата част от тази непреходна държава на духа. И интересът на чуждестранните учени се основава на това, че без историята на Търновската книжовна школа, не може да се разбере духовното развитие на целия православен християнски свят, освен България - Сърбия, Великото Литовско княжество, Московска Русия през XIV-XV век, както Угровлахия и Молдова. Ето защо това е повод да се приеме този надслов.", поясни проф. Кенанов.
Една от главните задачи на такива симпозиуми е да събере най-важната, представителна част от световната славистика и Търново да се превърне в една "лаборатория", в която да се представят най-новите открития в областта на медиавистиката. Нови данни за парорийски и кефаларевски ръкописи ще представи младият учен от Венеция отец Марко Скарпа.
"Периодически избухват опити да се преразгледа историята на книжовността и специално на българската книжовност. Към нея проявяват интерес редица чуждестранни учени от няколко държави и на всички им се иска това духовно наследство да бъде само тяхно. Марко Скарпа се занимава именно с ръкописите, с които можем да възстановим библиотеката на някогашния Кефаларевски манастир и на Търновската книжовна школа. Някои от ръкописите могат да се посочат като директно излезли от кефаларевското духовно средище, но какви позиции ще заеме той, ще разберем след като представи доклада си. Специално тези ръкописи ги няма във Ватикана.Ръкописите, свързани пряко с Кефаларевската книжовна школа, която е част от Търновската, се намират главно в Петербург и в Москва.", анонсира част от интересните доклади на форума проф. Димитър Кенанов.
По време на тридневното научно събитие ще бъде обявен новият носител на Международната Евтимиева награда. Тази година това е 73-годишният виден гръцки учен проф. Димитриос Гонис, който е преподавател в Богословския факултет на Атинския университет. Той е един от активните участници и организатори на симпозиумите "Търновска книжовна школа" и има заслуги за израстването на редица български учени, вкл. и на преподаватели от Великотърновския университет.
Престижното отличие е за огромния му принос в изследването на Византийско-българската исихастка общност от Балканския XIV век, в центъра на която е преподобния Григорий Синаид, чиито най-близки ученици са Теодосий Търновски и цариградския патриарх Калист, а непосредствен продължител на делото на Теодосий Търновски е патриарх Евтимий Търновски. Приносът на проф. Гонис е и в написването на книга за разкола в Българската православна църква, който той приема като лична болка.
През годините отличието заслужено е било връчвано на руските професори Дмитрий Лихачов и Юрий Бегунов и на българските им колеги, професорите Пеньо Русев, Георги Данчев и Ангел Давидов, както и на поета Радко Радков.
По време на симпозиума ще се проведе и Кръгла маса, посветена на Теодосий Търновски, под надслов "Личност и дело". Ще бъдат изслушани докладчици, някои от които са автори на най-новите изследвания за преподобни Теодосий Търновски и за Странджанска Парория, която в края на Средните векове е средище на исихазма и е възприемана като свято място. Там са се подвизавали такива великани на духа, като преподобни Григорий Синаит, преподобни Теодосий Търновски и преподобни Ромил Бдински. Там е поставено началото на духовния разцвет на Търновската книжовна школа по времето на свети Евтимий, патриарх Търновски.
Междувременно ще бъдат представени и най-новите издания в областта на българската медиавистика, сред които изследванията на проф. Драгомир Лалчев и на археологът д-р Милен Николов за исихазма и манастирите в Парория, както и алманахът за Търновската книжовна школа "Търновски писмена", посветен на 50-годишнината на ВТУ. В него са записани и първите изследвания за Теодосий Търновски на лясковския учен-възрожденец Недьо Жеков и на архимандрит Леонид, и са отпечатани в оригинал със стария ръкопис.
"От дълги години в науката се правят опити да се отрече въздействието на Търновската книжовна школа, която е най-важната съставка на Второто южнославянско влияние. За щастие редица учени, вкл. и руски учени, като Мария Галченко, застават на обективните исторически позиции.", коментира проф. Кенанов.
Провеждането на симпозиуми по медиавистика дават възможност да се срещнат учени от различни поколения и така да се запази някогашната Търновска книжовна школа, категорични са двамата професори. Но не отричат и горчивата истина, че все по-малко млади хора тръгват по пътя на изследователската научна работа, което оказва негативно влияние и на университетите, като средища на науката.
Приветствие на официалното откриване на Десетия юбилеен международен симпозиум "Търновска книжовна школа", който започва в 12:00 ч., ще поднесе ректорът на ВТУ проф. дпн Пламен Легкоступ. Заседанието на първата секция е с начален час 14:00 ч. Пълната програма по дни и часове за изнасяне на докладите може да видите на сайта на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
