Съвместна изложба подредиха Виктория Георгиева и Горан Памуков в клуб за културни инициативи "Таралеж" във Велико Търново.

"СуратЪ" - в лицето на мистиката, демоните, кукера. Метафора на смъртта и магията. От световете на Бош към сецесиона. Тайнствените корени на женското и маската. Лицето, в което се взираме. Човек, животно, дух и естество.

Колажи с овча вълна символизират жертвоприношението и прогонват злите духове. Плат като плътта, която е тленна и дух като душата, която е вечна.

Как се появи идеята за съвместната ви изложба "СуратЪ"?

Горан: Първоначалният замисъл бе да направя самостоятелна изложба. Но после получих просветление, че трябва да я направя с някой друг, който уважавам и ценя, и харесвам работите. Хем да сме по-интересни на публиката. Познавах Вики задочно, харесваме си един на друг нещата. Винаги сме се разминавали. И тя като мен прави по-експресивни и откачени неща. Предложих й и тя, за моя радост, веднага се съгласи.

Вики: Досега не малко изложби съм правила с други приятели и колеги. Винаги са били хора, които познавам. С Горан основното нещо бе, че не се познаваме. Бях видяла негови неща покрай наши общи познати. Когато ми предложи да направим съвместна изложба, аз се изкефих и реших, че е добра идея.

За хора, които не се познават, резултатът от изложбата е смайващ.

Горан: Както казват - "Подушвам, че сме от една порода". Този израз обобщава всичко. Подушихме се.

Вики: Правим по-експресивни, по-изтрещели и разчупени работи. Най-малкото това ни е допирна точка.

Как се появи името?

Горан: Проектът е много интересен, по-късно измислихме името на изложбата, която доусъвършенствахме и направихме от експресивни и авангардни неща. Сурат означава лице на турски, сложихме му едно "Ъ" накрая, за да стане по-арт, все едно идва от старобългарски. Искахме заглавието да приковава вниманието веднага.

Как ще определите сами работите си?

Вики: В моите неща по-скоро има някакъв мистичен и тайнствен дух, маска, нещо смесено между жената и животното. Исках и пространството да изглежда тайнствено, да има една по-магическа атмосфера. Обичам да рисувам мистични и нереални създания - изкривени. В изложбата показваме неща, които са скрити, тъмни пространства от съзнанието, които сме обрисували на яве.

Горан: Наподобяват на кукерски маски, но не са. Те са, както каза Вики, от дълбините на съзнанието, приличат на демони.

Вики: Използвали сме колаж от вълна, плат, кожа, различни материали, за да има различни видове текстури. Неща, които изглеждат тленно, но в същото време изглеждат и вечно.

Предполагам, че не сте избрали случайно да направите изложбата в "Таралеж"?

Вики: Велико Търново винаги ще е мястото, където ще се връщам, по една или друга причина, в творчески аспект. Бих искала творчеството ми да се разпространява все повече и повече на различни места, не само във Велико Търново. Донякъде се чувствам готова, идват ми разни идеи, с всеки един проект намирам доста неща за себе си и се вдъхновявам за още творби.

Горан: Галеристите са ни колеги и приятели. Целта на самата изложба е да се видим с доста бивши колеги и приятели. Тя няма комерсиална цел.

Вики: Искахме да е на празника на града, за да може да стигне до повече хора. Мисля, че нещата са доста въздействащи, които не могат да те оставят несъпричастен.

Горан: Дано хората да влязат наистина.

Очакваме следващия съвместен проект.

Вики: Да, аз с удоволствие бих работила пак с него. Доста колективни изложби направих през последните години. Много ми се иска да направя самостоятелна изложба. Успоредно с това обичам и с хората да работя, обичам и на улицата да работя. Много е сложно, колкото достъпно, толкова и недостъпно. Не съм от тези творци, които отделят цялото си внимание само за едно нещо.

Горан: Нещо ми мирише на море. Мисля, че следващата изложба ще е там.

Още от изложбата може да разгледате в нашата фотогалерия. Но ние ще ви посъветваме, ако имате възможност, да я посетите на място - в клуб "Таралеж" до 10 април.

<< Sever.bg във Facebook >>