Исторически хълм Царевец

Хълмът Царевец се намира непосредствено край град Велико Търново. Той представлява високо плато, оградено със стръмни, почти отвесни скали, заобиколено от три страни от долината на река Янтра.

Благоприятният климат и кръстопътното положение привлекли хората по тези места много рано. Първите следи от човешки обиталища датират от повече от 5000 години, от времето на каменно-медната епоха. Селището продължава съществуването си без прекъсване през бронзовата епоха, а по време на желязната в него се заселват траките и то достига първия си разцвет.

Има известни основания да се смята, че в периода, в който Римската империя владеела Балканския полуостров, на хълма Царевец било разположено силно укрепление, което защитавало от юг подстъпите към големия и процъфтяващ град Никополис ад Иструм.

След падането на Рим под ударите на варварите тукашният град, носещ тракийското име Зикидева, бил най-здравата опора на византийската власт в провинция Долна Мизия. Първото сериозно сътресение, сполетяло крепостта, е разрушаването й по време на набезите на славяни, авари и българи през VII в.

През IX в., вече след създаването на Първата българска държава, селището на Царевец е възстановено. То се развива със стабилни темпове дори и след завладяването на страната от Византия през 1018 г., когато поселението се разпростира и върху съседните хълмове Трапезица и Света гора. През XII в. Константинопол на практика губи реален контрол върху днешна Северна България. В края на столетието братята боляри Асен и Петър, чиито родови владения обхващали тукашните земи, вдигнали въстание срещу ромеите и възстановили българската държава (1187 г.). Търново било обявено за столица на възобновеното царство.

Както може да се очаква, този акт преобразил града и в частност хълма Царевец за много кратко време. Новият център на държавността трябвало да оправдава високите критерии, които стояли пред една средновековна столица. Първите владетели на Второто българско царство разгърнали усилено строителство, с цел да укрепят резиденцията си и да й създадат авторитет като център на една от най-силните държави в Европа.

Царевец се превърнал едновременно в най-укрепената част на Царевград Търнов, квартал на духовната и светска аристокрация, царска резиденция и стопански център на българската държава за повече от двеста години. Фортификационната му система била доста сложна и осигурявала на жителите му завидно за периода спокойствие. Крепостната стена, опасваща хълма, била дълга почти 2 км, а на места дебелината й достигала 3,6 м. Най-слабите й места била защитени от могъщи бойни кули. Царевец имал три входа, за допълнителното подсигуряване на които от всеки от тях към реката се спускала отделна крепостна стена. Главният вход бил изграден върху тесен скален провлак, съединяващ хълма с околната местност в западна посока. Той представлявал последователност от три порти, всяка от които била отбранявана от кули.

Втората порта била позната като Малката (Асеневата) и се намирала на северозападната стена на крепостта Царевец. Тя я свързвала с поселенията на хълма Трапезица и с тези в Новия град (Асенева махала). В югоизточния край се намирала третата порта, охранявана от мощна кула, позната днес като Балдуинова. Това отбранително съоръжение е свързвано с името на пленения от цар Калоян латински император Балдуин Фландърски, който починал тук. Въпросната порта била наречена Френкхисарска и водела към квартала на западните търговци, известни под събирателното наименование "френки".

Най-северната точка на платото е останала в историята с името Лобната скала. По време на Втората българска държава тя била използвана за място за екзекуции на предатели и неудобни политически противници. Около 1300 г. цар Тодор Светослав заповядва оттук да бъде хвърлен и патриарх Йоаким III, когото обвинява, че е предал България на татарите. През XVI в. край Лобната скала е издигнат манастир.

Поради сравнително неголемите си размери и функциите, които трябва да изпълнява - най-представителна част на могъщата българска държава - през Средновековието Царевец е много гъсто застроен. Той приютява дворцовия комплекс на българските владетели, търновската патриаршия, 4 манастира, 22 църкви и около 370 жилищни и стопански постройки.

Освен най-знатните граждани на Втората българска държава хълмът приютява и многоброен обслужващ персонал, така че в периода на най-големия му разцвет населението на Царевец надминава 3 000 души.

Царският дворец заемал централната част на укреплението и представлява самостоятелна крепост с площ 4 782 кв. м. Сградите на комплекса са разположени около вътрешен двор, в средата на който се издигала църквата "Св. Петка". Патриаршията също била оформена като самостоятелна крепост на най-високата част на хълма и заемала площ от около 3 000 кв.м. Централно място в нея било отредено на патриаршеската църква "Свето Възнесение Господне", доминираща над целия Царевец.

Българската столица Търновград пада в ръцете на султан Баязид I на 17 юли 1393 година след тримесечна обсада. Завоевателите подлагат града на страховити разрушения. По време на османската власт на хълма били построени няколко мюсюлмански квартала, разрушени при сраженията за освобождението на Търново.

През 1933 г. започва реставрацията на крепостните стени и сградите, а през 1981 г. Царевец е открит за посещения по случай 1300 годишнината на българската държава.

Четири години по-късно българо-чешки екип създава аудио-визуалния спектакъл "Звук и светлина". Стотици разноцветни светлини, три лазерни лъча, драматична музика и църковни камбани пресъздават славната и едновременно драматична история на Царевец.

Днес хълмът е притегателно място за български и чуждестранни туристи и е най-посещаваната забележителност на територията на цялата страна.