Ищар: "Ако знаеш откъде идваш, знаеш и накъде отиваш" + ВИДЕО
"Момичето от евкалиптовата гора" с рождено име Естер Зак, по известна като Ищар, е родена на 10 ноември 1968 г. в израелския град Хаифа. Майка й, египтянка, е дъщеря на известната народна певица Нора. Баща й, мароканец, също е музикант. Със сестра си израстват в арабска езикова среда у дома, а в училище учат иврит. Ищар започва да пее още на 15-годишна възраст. Баба й е тази, която й дава името Ищар – името на богинята на плодородието в религиите на древна Азия.
Песните й са доказани хитове - смесица от различни култури и религии. С концерти в над 20 държави на четири континента световноизвестната, изключително харизматична и невероятно талантлива певица Ищар е спечелила място в сърцата на стотици хиляди фенове по целия свят. Искренaта и чиста акустика на посланията, които носят песните й, са "врата" към път, който всеки човек трябва да извърви, за да намери себе си... Заслуга за фината й чувствителност има нейната баба, на която Ищар посвещава песента "Je N’oublie Rien"...
При посещението й във Велико Търново за подготовка на предстоящия концерт в старата столица, кралицата на етно музиката даде пресконференция и отдели внимание на всяка медия за кратки интервюта. Ето какво разкри още за себе си и творчестото си Ищар пред Север.бг...
Това е поредното ви "връщане" в България. С какво ви пленява нашата страна?
Тук се чувствам в "свои води", но освен, че научих много за вашата история, тук ме връща топлотата и щедростта на българската публика, а това е голяма привилегия и чест за всеки артист да има такава публика. Навсякъде, където съм била в България, хората са изключително сърдечни и гостоприемни и това ме зарежда.
Откъде идва Ищар /визирам песента "Знам откъде идвам"/?
Това е една фраза, която аз много харесвам и която се е превърнала в напътстваща моя живот. Тя означава, че, ако знаеш откъде идваш, знаеш накъде отиваш. Важно е да се помни, че преди всичко сме души, а след това - облечени с дрехи и изповядващи различни религии. Едноименната песен от албума "Je Sais D`ou Je Viens”, както и другите песни в него, са поклон пред музиката, с която стратира кариерата ми и е едно завръщане към корените на арабската етно музика. Изборът да се родя в Хаифа не е мой, но изборът да живея във Франция - да. Там най-накрая намерих това, което търсих, преоткрих себе си и най-накрая разбрах коя съм.
Ищар е име на богиня - смятате ли, че жената в съвременния свят трябва да се чувства като такава?
Не, не смятам. Тогава са ги наричали богини, тъй като те са били борци - носели са храна, мир, а тогава не е имало истински богове. А относно Ищар – винаги много съм обичала това име. Още от малка много обичах да чета, особено текстове от всички митологии. Тогава открих, че моето име Естер, отговаря на името на личност от персийски произход от еврейската религия, а Ищар идва от Персия, така че може би става въпрос за един и същи човек с различно име.
В песните ви с етно звучене се усеща различно влияние - от европейско до арабско. Това ли е "солта и пипера" на творчеството ви?
Разбира се. Аз съм израснала с изключително широк спектър на музиката. Майка ми пускаше само арабска музика, дори понякога съм се и срамувала от този факт като малка, тъй като приятелите ми идваха и казваха "Спирай я тази музика”. Аз слушах Барбра Стрейзанд и всякакъв вид модерна музика. Дори и днес харесвам, слушам и правя различна музика, а не само арабска. В най-новия ми албум се опитах да направя точно това – да се забавлявам и да направя нещо различно. Например използвам английски, език на който не съм пяла от много години. Искам да дам нещо ново като, разбира се, го комбинирам с автентичното. Точно това се опитвам да направя в новия си албум. Връщам се към английския, който от 14 години бях забравила, за да смеся ново със старо.
Разкажете ни малко за филмовия проект, в който участвахте?
Участвах в израело-френско-американската продукция "The Ballad Of The Weeping Spring”, което, буквално преведено, означава "Баладата на плачещата пролет". Там играх ролята на парализирана след инцидент певица. Във филма изглеждам много различно - по-възрастна жена, с черна коса. Беше изключително преживяване, филмът е много красив. Беше ми трудно да играя този образ, затова се срещнах с парализирани хора, за да успея да изиграя по-автентично ролята. Всъщност, много бих искала да продължа да се занимавам с кино и бих се снимала в нов филм, стига, разбира се, ролята и продукцията да ми харесват.
Филмът е изпълнен с чувствена музика и е номиниран за най-добър и оригинален саундтрак. Посланието му е "съдба". В песента се казва, че човек трябва да живее, да не седи в безвремието, напук на всички тези, които ни смятат за луди или неспособни. Участието в този филм остави у мен един незабравим спомен.
