Как "Сентиментал Суингърс" завладяха старата столица или тя тях
Снимка: Север.бг
Прекрасните дами от "Сентиментал Суингърс" (Sentimental Swingers) заедно с "Михаил Йосифов секстет" закриха шестото издание на Дикси джаз феста във Велико Търново. Рони, Деси и Вера плениха сърцата на публиката с приказното си излъчване и изпълнения, пренасящи в епохата на суинга.
След слизането си от сцената трите чаровници бяха обградени от почитатели, които искаха да си напряват снимка за спомен с тях, да си вземат автограф или просто да им кажат, колко много ги харесват. А след това Рони, Деси и Вера дадоха и кратко интвервю за читателите на Север.бг:
Кое е по-голямо удоволствие за вас - радостта, която предизвиквате у публиката или самата музика?
Вера: Аз не мога много да ги разделя нещата. Защото мисля, че радостта на хората се дължи на радостта, която изпитваме, като я правим тази музика. Естествено много по-добре е на сцена, пред публика, отколкото например на репетиция. Има повече споделяне. Но така или иначе, удоволствието да изпълняваш такава музика е много голямо. Тя е много жизнерадостна и мисля, че това стига до хората.
Как се чувствахте на сцената на "Дикси джаз фест" във Велико Търново?
Рони: Прекрасно е усещането. Някак си имаш чувството, че целият град е публика в момента. Изключително е.
Деси: Все едно сме на сцената на един гигантски амфитеатър.
Вера: Да, и всъщност това е природно място и отдолу е реката. В същото време сме в центъра на града. Много е невероятно и магично.
Рони: Разбрахме къде е разположена сцената, когато пристигнахме и за мен бе изключително приятна изненада. Вълнуващо просто. Много е вълнуващо, че отвсякъде усещаш историята.
Деси: Мястото е много специално за мен. Заобиколени сме от река Янтра, а моята дъщеря се казва Янтра. Много съм впечатлена и организацията на фестивала. Самият звук беше много хубав, както и отношението към нас.
Вера: Можем всяка година да се връщаме тук.
Значи, ще ви гледаме и слушаме и други години!
С най-голямо удоволствие.
Вера: Ще ви изненадваме с нещо ново всяка година, тогава.
Деси: Така че, канете ни всяка година!
Имате утвърдена и прекрасна визия. И в ежедневието си изглеждате така?
Вера: А, още повече.
Деси: Понякога. Но истината е, че това е доста ангажиращо и отнемащо време. Въпреки че, ние съумяваме и по отношение на грима сме изключително бързи.
Вера: Защото се гримираме сами.
Деси: А за да изглеждаме така, както изглеждаме, отнема безкрайно много време. Един единствен може да го направи и това е Деси Гроздева. Всъщност тя няма как да се занимава само с нас постоянно, защото е много ангарижана. Много хора знаят, че е незаменима.
Рони: Има си салон в София и който иска, може да го посети.
Вера: Косите ни изглеждат токова добре, защото се обработват с много добри продукти.
Рони: Едно време дамите са ставали в 5 сутринта, за да се подготвят и изглеждат добре. На нас често ни се налага да ставаме много рано, точно като едно време. Но тогава е било много по-трудно. И все пак, това е много приятен ритуал за една дама - да си направи прическата и да изглежда така.
Деси: Голямо удоволствие е, но ние имаме късмет, че това е свързано с работата ни.
А вярвали ли сте в началото, че станете толкова известни?
Деси: Ние не сме имали никакви очаквания. Правим с много любов, това, което правим и тръгнахме, защото искахме да го направим, а не защото сме планували как ще реагират хората. Много сме щастливи, че реагират по този начин и че имаме възможност да го правим толкова пълноценно.
Вера: Да, ние продължаваме да го правим, защото има публика за това нещо. Но не знаехме в началото, че начинанието ни ще даде такъв резултат.
Рони: В началото просто като че ли на майтап се събрахме. Приятелки сме и си казахме - "хайде да пробваме".
Деси: И ние бяхме изненадани от реакцията на хората.
Вера: Но ние дадохме отношение и на визията, и на прическите, и на грима, и така излязохме за първи път. Но мисля, че нито една от нас не си е мислила какво ще стане по-нататък. Имахме възможност да стане, благодарение на Мишо Йосифов и сега благодарение на публиката продължаваме. Те са много добри музиканти и около тях се въртят всякакви хора, но се оказва, че те не с всеки работят. А с нас продължават.
Рони: Но и ние не работим с всеки. С тях сме от самото начало.
Вера: Лека полека се получиха нещата. И сега сме един проект, бих го нарекла група, която е приоритет за всеки един от нас, защото дава резултатат - има публика. Благодарим на публиката и на вас, които отразявате тези събития, за да го има този голям и невероятен обмен на радост между хората.
Върху какво ново работите и кога да чакаме албум?
Рони: Как да не мислим за албум!? Те се раждат нови и разнообразни неща постоянно. Чудим се как да ги канализираме и кое каква форма да приеме. В момента подготвяме, по-скоро Верчето и нейният съпруг, снимките на документален филм.
Вера: Филмът е финансиран от Белгийския филмов център, от нашия Национален филмов център и от програма "Култура" към Столична община, търсим си още спонсори. Филмът е за историята на България, разказана от нас, за това, в което сме живели. Всички сме живели по време на социализма, по време на прехода. Съответно започнахме да творим в епохата след прехода, която не е ясно каква е от няколко години насам. И всеки си има някакво преживяване, своята чувствителност като артист. И през погледа на нас трите и на някои от музикантите ще може да се разкаже една интересна история на страната ни. Филмът ще се случи през октомври, ноември.
Рони: Работим върху още един проект. Замислили сме да направим коледен албум, който ще бъде записан с Биг Бенд Брас Асоциация и с Филхармонията на Национално музилано училище.
Вера: Този проект "седи" в главите ни, което значи, че скоро ще даде плод. Албумът ще включва български и чужди песни и ще гледаме всичко да се получи през погледа на суинга, за да може да се запази жизнерадостният дух на тази музика.
Къде могат да ви чуят хората?
Вера: По радиото.
Деси: Имаме късмета да обикаляме по фестивали напоследък доста ативно. Следващото ни потвърдено участие е на Джаз фестивала в Банско, на 10 август. След това, септември се завръщаме в София, където ще подновим участията си на живо.
Рони: Надяваме се и в Търново да дойдем пак. Много ми хареса този град и хората тук.
Вера: Да, днес по улиците хората ни разпознаваха.