Календарът на българина - като кръговрата на живота!
Календарът е необходимост за всеки човек и всеки дом.
Но вгледани в собствения си низ от дати често забравяме, че той не е само метроном на дните. Откакто са на света хората организират пространството и времето си според мирогледа и житейските си цели, което прави календара жалон за самоопределение и мярка за поведение, казва Галя Чохаджиева - главен уредник в отдел "Етнография" на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Различните племена и народи през различните епохи използват различни начини за измерване на времето. Първата времева единица била денонощието, посочва етнографът.
В съответствие с пръстите на едната или на двете ръце древните създали петдневната и десетдневната седмица. Наблюдението върху най-лесно уловимата промяна в небето – фазите на луната, формирало втората етествена измерителна единица – месеца (времето между две новолуния). Периодичната смяна на сезоните (резултат от движението на Земята около Слънцето), фиксирана между 360-365 дни е определена като година.
Съгласуването на тези три единици довело до създаването на календара в трите му разновидности: лунен (вавилонци, араби, китайци и др.), лунно-слънчев (евреи, гърци, римляни и др.) и слънчев (копти, египтяни и др.). С известни светски и религиозни корекции тези три типа календари са познати и използвани и днес. Освен спазвания от християнските народи Григориански календар в съвременния свят са узаконени още лунно-слънчевият календар на израилтяните и лунният календар на мюсюлманите.
"Народният календар не е обикновен списък на редуващи се делници и празници. Той е "свещената неписана книга”, която съдържа в себе си посланията на предците. През вековете на своето съществуване българите са изградили чудна система от празници, влагайки в тях надеждата си за здраве и благополучие; събирайки в едно молитвата и действието, живите и мъртвите, вярата и любовта", допълва още Чохаджиева.
Защото българският народен календар съчетава философията на християнското учение и църковните му ритуали с идващите от дълбока древност езически поверия, обичаи и обреди. Днес това не изглежда несъвместимо – може би, защото отдавна е единосъщно!
"Народните ни празници са два вида – постоянни и подвижни. Постоянните са с точно определени дати и не се променят през годините. Подвижните са свързани с Великден и се изчисляват по определени правила за всяка година. Възкресение Христово (Великден) се чества от православните християни според постановлението на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. и винаги се пада в първия неделен ден след пълнолуние, след пролетното равноденствие и след еврейската Пасха – затова в българския календар то е в периода от 4 април до 8 май", обяснява етнографът.
И смята, че не е толкова назад в историята времето, когато вяра и народност са се схващали като едно, но още по близо е времето, когато връзката между тях е била нарушена. Истинският празник обаче храни и опиянява не само телата, а и душите, затова надживява всякакви обществени промени и хората все искат "да направят каквото трябва, пък после да става каквото ще”. В това е смисълът да знаем и помним какво и защо се прави на всеки от традиционните български празници. А споменът и знанието за собствената ни традиция създават усещането за принадлежност към род и народ.
Празникът – това празно от дела време – нарушава делничния ритъм и заменя обикновеното линейно-измеримо време с обредно-циклично. Така ни кара да долавяме, че Колелото на живота е величествено и вечно, а ние сме частица от неговия кръговрат!
Традиционните празници във Великотърновско носят характерните черти на българските народни празници, но имат и своите особености, формирани от икономическото, демографското и културното развитие на този край. Великотърновско има полски, полупланински, планински и крайдунавски селища; има градове с оформен облик още от Възраждането; има силно развито гурбетчийство; има и своята, завещана от средновековния му столичен период отвореност към света. Всичко това прави традициите тук твърде разнообразни и динамични.
Много от обичаите и празниците изгубват първичната си магическа насоченост, добиват нов облик, стават и по-християнски, и по-светски, и най вече по-развлекателни. Но както и да се променят, не можем без тях, защото са нашите корени!
