Калин Илиев: "Най-тъжно е, когато емигрират душите на хората"

На 20 юни излезе вторият роман на Калин Илиев – "Пролетта на емигрантите”. В него действието се развива в две времена – март 2012 и юни 2013 г. Той бе представен в клуб "Таралеж" във Велико Търново.

"Пророчески, завладяващ роман! Книга, която улавя и описва бунтовете, подслушванията, сблъсъка между президент и премиер от 2013-та, преди те да се се случили. Книга, която повдига завесата на бъдещето! Книга за вечната битка между добрите и лошите, за "сянката на животното”, която наднича зад Човека… Народът на Нулиа е доведен до мизерия и отчаяние в резултат на лошото и корумпирано политическо управление. В страната се шири  полицейщина, масово подслушване, терор и страх. Между отделните кланове във властта текат жестоки изобретателни сблъсъци за надмощие. Главните герои сред управляващите – Вожда, Клюна, Глигана, Джокера, Плъха, са обсебени от бесовете на алчността, разрухата и сексуалния нагон, доминирани от "сянката на животното”, според определението на един от героите. Месец преди изборите в Нулиа се завръщат десетки хиляди емигранти, ръководени от организацията "Освобождение”, чиито водачи под секретност работят за каузата от Париж и Лондон. Целта им е да катализират гражданския процес и заедно с останалите нули да спечелят изборите и променят политическото статукво в страната… Властите, изненадани от неочакваното нашествие на толкова много свободни и независими хора, се противопоставят с всички възможни средства. Обявяват извънредно положение, променят закона, за да не могат емигрантите да гласуват, подготвят обезглавяването на емигрантската организация. Избухват масови протести и въоръжени сблъсъци…", пише на корицата.

Как започнахте с писането?

Започнах да пиша театър първо, защото писането за мен бе битка срещу комунизма. Казах си, че мога да я проведа в театъра, защото хората са обединени в едно пространство, дишат и издишват едновременно, и това си е вид революция, макар и естетическа. Да не забравяме, че във Франция революциите започват в театралните зали. Така е започнала революцията в края на XVIII век, така е свършил Векът на класицизма и е започвал Векът на романтизма с Юго. Театърът дава възможност да съчетаеш поезия с публицистика, философия, да съчетаеш различните жанрове. Писал съм и за кино. Но не ми е толкова любопитно. Прописах романи. Съпругата ми казваше - " Ти можеш да пишеш проза добре", а аз й казвах, че не ми е интересно. Както е казал Аристотел - "Царицата на литературата е драматургията". А това е най-трудното. А аз винаги съм обичал трудностите.

Как дойде идеята за книгата "Пролетта на емигрантите"?

Както съм започвал да пиша. Бунт срещу средновековието, наречен български политически живот, в неговата най-уродлива същност, наречена управление на полицейската шайка ГЕРБ. По друг начин аз бих излязъл с автомат. И понеже по-лесно ми е да пиша, отколкото да стрелям, реших да напиша една книга. Всъщност не съм решил, просто не можех да живея без да я напиша. Разбира се книгата не е срещу ГЕРБ. Поводът е действителността, в която живях последните две години. Бях в подземията на душата си, минах през чистилището и когато се чудех през ада или рая да мина, излязох на на площада и видях хиляди като мен. Тази книга се получи. Тя е един жанр на утопия. Тя е бестселър.

Определят романа Ви като пророчески?

Да, това което написах, че ще се случи през 2013-та, сега се случва на улицата. Виждах го, написано на небето. Един творец би трябвало да може да стига до такива състояния по ментален път. Да се доближи до граничното и да отиде отвъд него със силата на въображението и копнежа. Чувствах по някакъв начин, че в мен се оглеждат във висока степен умножени много страдания на хората на този дълъг преход, на това ужасно олигархично политическо ежедневие.

Има ли конспирация у нас, планът "Ран-Ът" задействан ли е?

Естествено. Но това би трябвало да го знае всеки човек. Големите държави имат ясни схеми, разписани как да превърнат малките държави в подизпълнители на тяхната воля, в техни пазари, как да ги ограбят докрай. И в зависимост от политическата епоха в която се намираме, как да предадат най-благочестив вид на всичко това. Навремето са го наричали по един начин, сега го наричат Европейски съюз. Ако навремето сме били много по-бедни, сега искат да има щастливи роби. Защото сега има едно глобално общество, хората са информирани и не е възможно така да ни ограбят. Иначе планът не съм го чел, сигурно го има. Но става дума само за бройки хора, потребители на бройки стока. Имам предвид техните стоки у нас, а не нашите там. И ако може да приберат всичкото ни злато, шистов газ. Говорим за една цивилизационна форма на източване на нашите богатства. Източват се "високите" мозъци. Тук да останат по-малко лекари, малко юристи. Такива като мен са много вредни, те са вредни още по времето на цар Борис III. И той, и цар Фердинанд е давал съвети на децата си, че писатели, историци трябва да бъдат унищожавани.

Защо така се случи в България, че не успя да се вдигне след падането на режима на Тодор Живков? Имаше и други страни от соцлагера, но те се развиват добре. А ние потъваме все повече и повече, не виждаме изход в пропастта, а който успя да се измъкне, избяга в чужбина - стана емигрант.

Защото ние, за съжаление, бяхме развити по системата на КГБ. Техният модел проработи в България, Украйна и Сърбия. Всички, които бяхме до Русия в последният й момент. Беше разработен един и същи модел за Преход, през борчески бригади, мутри. Заради това се случи. Имайте предвид, че не повече ченгета имаше в Германия. Но не се случи, защото имаше друг модел. До тях беше Западна Европа. До нас долу имаше Турция, Гърция, която беше бедна преди. В Румъния няма такова нещо. Те имат друг социален и обществен климат.

Много често се чува фразата - "Аз съм емигрант в собствената си държава". Така ли е наистина, много са и т.нар. "вътрешни емигранти" у нас?

Много са. Аз съм един от тях. Емигрант съм в тази държава, откакто съм се родил. Аз живея на инат. Бях емигрант през комунизма, емигрант съм и сега. Интелигентните хора не се чувстват добре никъде. Държавите не са направени за интелигентните хора. Те за средното ниво хора. Нормално е "стърчащите хора" ротационно да изчезват. Но не бива да се шашкаме. Аз казвам - светът е пълен с емигранти. Едни са такива извън страната си, други – вътре в нея. Най-тъжно е, когато емигрират душите на хората и на мястото на човеците нахлуят животните.

Как виждате изхода от политическата криза у нас?

Ще става все по-добре, но ще бъдем все по-зле от другите. Много тежко ще бъде. Ще има предсрочни избори, задължително. Аз знам едно - ние не трябва да спираме да ги мачкаме. На един политик не трябва да му се вярва, дори ако се кълне в децата си. Свестен човек с политика не се занимава. Има изключения, разбира се. Много по-лесно е да останеш свестен човек, ако си бил кмет на град. Защото там е много по-видно. Хората го контролират всеки ден. Затова ние трябва да се опитаме да ги научим да бъдат минимално лъжливи, крадливи. Това може да стане с мачкане и натиск.

Заражда ли се гражданското общество?

Да, родено е. Не знам на колко години е. Но ние имаме гражданско общество от повечко време. Преди беше фрагментарно. Всяка вечер си се радва, прави си групи по интереси. Те вършат заклинания. Учат се да живее заедно, щастливи са, гонят страха, и че някой го е страх от тях. Прекрасно е и трябва да продължават месеци наред.

Мислили ли сте да емигрирате?

Постоянно мисля да емигрирам. Но не мога да пиша на чужд език. Затова съм тук. Не е изходът да емигрираш. Ще бъда "по-тежък" емигрант навън. Аз лично ще живея по-зле.

Не хаби ли много енергия човек тук, в нашата родина, да се "бори" с живота, ситуацията, оцеляването, съществуването си?

Хаби, да. Но няма да се оплакваме. Ситуацията е много тежка. Трябва да възвърнем вярата в семейството, отношенията между младите и старите, трябва да започнем да си помагаме, да се научим да уважаваме държавата, като чуем чалга да изключим радиото. Съзнателно бе унищожен морала. Последните аругантни, посредствени типове, жадни за пари, превърнали властта в безразборен секс и крадене, убийства, подготвиха страната за консумативния свят. Внушаваха пренебрежение към държавата, семейството. Те бяха най-ниската порода хуманитарни същества в някакъв смисъл, битували на българската политическа сцена, има и свестни хора, сред тях. Всичко това трябва да се промени. Трябва децата да чуят гласа на Бог, на бащата, на доброто, на хубавата музика, на доброто стихотворение. Разбирате ли какво трябва да градим оттук насетне.

Как и кой?

Ето, с вас го градим в момента. Така става, стъпка по стъпка. Нали не очаквате да го направим за една нощ. Ще се борим да го върнем за 20 години. Затова съм тук, в клуб "Таралеж". Таралежът е едно от най-самотните животни и едно от най-силните характери, изписан е отвън, в бодлите. Любимото ми животно е. Аз цял живот съм бил таралеж...

<<Sever.bg във Facebook>>