За втора поредна година Велико Търново стана домакин на Националния фестивал на най-древната пшеница – лимеца. На здравния форум в Изложбените зали "Рафаел Михайлов” известният природолечител и председател на Националния съюз на билкарите Емил Елмазов представи втората част на книгата "Изначалният хляб” - "Възкресението на лимеца”.

"Преди година във Велико Търново се проведе първия фестивал на лимеца, включен в програмата на международно здравно изложение. Сега решихме да организираме самостоятелен фестивал, за да поговорим повече за древната пшеница и нейното многостранно приложение. Представяме лимеца в различни аспекти-промишлен, сакрален, етнографски, медицински. С лимеца у нас беше извършена революция в храненето", каза Елмазов.

По време на форума присъстваха производители, които "разпространиха лимеца от две шепи върху 20 000 декара. Прогнозите ни са, че до 2020 г, насажденията с тази уникална култура у нас ще надхвърлят 1 млн.декара".

Участниците се запознаха с практики за здравословно хранене, демонстрации на култивиране на лимец и производство на хляб чрез технологиите на първите земеделци от шест хилядолетия преди Христа. Силно любопитство предизвикаха новите продукти, който могат да се приготвят от лимец, освен хляб - мляко и безалкохолни напитки, а билкари са успели да забъркат дори кафе.

"Нарекохме го "Диво кафе", защото е изцяло от естествени съставки. С този продукт лимецът стига до изключително много хора", обясни Елмазов.

За преимуществата на лимеца говори и Даниел Ненков, изпълнителен директор на холдинга БГ "АГРО" Той е един от първите земеделци в България, които инвестират в идеята за разрастване на происводството на древната пшеница. Преди 4 г. започва с тестови 7 дка лимец, а сега засява и обработва 100 000 дка в Добруджа.

Сеитбата е лесна. За отглеждане на лимец не са нужни никакви торове и препарати за растителна защита и устойчивост на културата. Жътвата се извършва с конвенционална зърноприбираща техника. Добивът тази година от неолющен лимец достигна 250 кг/дка, каза Ненков по време на форума.

Допълнителна информация в подкрепа на казаното даде и Янко Янев от Павликени, учен и бивш директор на Института по соя.

"Когато лимецът се постави на научни основи и се разгледа биологията на зърното и на растението, няма начин да не се открият белтъци, които не разрешават на вредителите да атакуват зърното. Затова то не се нуждае от предварителна обработка с органофосфорни препарати, както при царевичните култури, например. Освен това е много важен срока на сеитбата. Ако се закъснее, се увеличава броят на растенията, ако се засее навреме – ще има по-малко растения, защото, като всяко живо растение, и лимецът си създава розетка. А когато има покритие на площта, плевелите не излизат, под сянка плевел не расте. Разбирам от агротехниката на соя и ще ви кажа, че, когато навремето сеехме соя в редове, имаше много "куче грозде". А, когато се засее в слят посев, когато зашуми и не стига слънце до почвата, то не пониква и тогава зърното е чисто и не се нуждае от сушене. Науката се развива и аз съм сигурен, че без наука лимецът, произведен в Българрия, няма да даде максималното."

Известна трудност при производството на лимец експертите виждат при лющенето на зърното, което е обвито в няколко слоя плеви. Но отдават това на все още прохождащата за стопанско отглеждане култура. Към момента в страната специализирани машини за извършването на тази дейност има само в Разград, София и Пловдив.

"Високата цена на културата я прави все още трудна за реализиране на пазара. Въпреки това все повече хора трябва да научават за него. Това е първата крачка, за да да поискат да си го купят. Тогава ще се намери и кой да го произведе.", смята Даниел Ненков.

Възможно решение на този проблем за хора, желаещи да отгеждат лимец, но нямат финансовата възможност да си закупят семето, предложи Иван Андонов от "Здрав живот".

Заедно със съмишленици на идеята, че хлябът трябва да е безплатен, те засяват в цяла България ниви с лимец и даряват реколтата, с уговорката половината от тази, които земеделецът изкара през следващата година, също да бъде дарена.

Част от форума стана и изложбата на художничката Светла Вачева, която показа чрез творбите си своя зелен свят (може да ги видите в албума ни във фейсбук).

А прогнозите на Емил Елмазов за следващата година са фестивалът да стане международен.

<< Sever.bg във Facebook >>