Кирил и Таня: Не можеш да се занимаваш с куклен театър, без да го обичаш
Снимка: Север.бг
С младите актьори разговаряме веднага след спектакъла "Красавицата и звяра", който изиграха във Велико Търново по покана на директора на Театър ВЕСЕЛ Веселин Василев. Емоцията от успешно представената драматизация на приказката на Братя Грим създаде неверо ятно настроение и разговорът мина изключително приятно.
Харесва ли ви това, с което се занимавате? (Пръв думата взе Кирил)
Кукленият театър не е нещо, с което можеш да се занимаваш, без да обичаш да го правиш. От момента, в който аз и колегите ми сме решили да се занимаваме с куклен театър, сме решили, че това е нещото, което ни харесва най-много.
Разбирам, че ти харесва, значи виждаш перспектива?
Да, но перспективата е по-скоро в личен план, за лично удовлетворени, защото на всички ни е ясно колко трудна е ситуацията в България със заплащането не само в областта на изкуството, ами в цялата държава, така че ние го правим за наше удоволствие. Не толкова за финансова облага или, за да бъдем известни.
Какви представления Ви предстоят?
Трупата на Старозагорския театър е доста разнообразна и не във всички преставления в театъра участваме едни и същи актьори. Наскоро изкарахме премиера на мюзикъла "Вълшебникът от Оз".
Имаше ли много зрители?
Има, все още има. Предполагам, защото е ново заглавие в афиша. Но по принцип в Стара Загора публиката е научена да ходи на театър. Всеки четвъртък има представления за възрастни. Няма практика в куклените театри в страната да има спектакли за възрастни и хората не са свикнали да ходят на такива преставления, докато в Стара Загора от около десетина години тази идея се развива доста добре. Имаме си постоянна публика и четвъртък вечер, колкото души отидат на драматичен театър, толкова ще дойдат и при нас. Просто е развита тази идея. На детските представления салонът почти винаги се пълни.
Кое те провокира и те накара да се ориентираш към кукления театър. На колко години беше, когато ти хареса това изкуство и реши, че ще се развиваш в тази насока?
Аз до известна степен съм отраснал с кукления театър, защото баща ми беше художник в кукления театър в Шумен и аз от малък много често бях в кукления театър с актьорския екип. В гимназията малко започна да се губи тази връзка, но след това, когато кандидатствах, съвсем нормално, първото ми желание беше за драматичен актьор, второ желание – куклен. В крайна сметка, като ме приеха куклен, реших, че това не е случайно и не съжалявам в никакъв случай.
Защо не остана в Шумен, а избра Стара Загора?
В Шумен имаше много хубав куклен театър, не е много претенциозен, но пък екипът е много сплотен. Преди 10 – 12 години обаче ги сляха с драматичния театър и от тогава и единият и другият почти вече не съществуват. А защо в Стара Загора... Защото в Стара Загора е един от най-добрите куклени театри в България в момента с млада трупа, готини актьори, много добър директор.
И възможност за развитие?
Да, има възможност за развитие. Също много позитивно е, че не се забива в една посока да правим комерсиален театър или да "гълтаме" билетчета, ами има и представления, които са чиста провокация за актьора, което на нас ни харесва.
В какви проекти участва вашият театър и какво интересно предстои? (В разговора се включи и Таня)
С много впечатления и прекрасни отзиви съвсем наскоро колегите ни се върнаха от фестивал във Велики Новгород, където участваха с "Пепеляшка" - едно чудесно представление, чиято сценографията беше номинирана за "Икар". Едни от малкото с детско преставление в този формат на фестивала. Много са ги харесали децата. На руски са играли. Новото, което сега предстои и ще е много интерено, е традиционният фестивал "Пиеро" – единственият по рода си фестивал за възрастни, който се провежда в България. Той се провежда през година в куклен театър Стара Загора и сега тепърва идва интересното, защото е международен. Ще се проведе в края на септември. Очаквам да бъде много интересно, ще има много гостуващи от чужбина, от България и все представления за възрастни, което е много любопитно.
Провокирате ли публиката с импровизизации и ирония за интерпретиране по начин, различен от заложеното в сценария?
Кирил: В някой случаи, да. Но в тази приказка, например ("Красавицата и звяра" - бел. на ред.)... режисьорската идея е да се придържа, да търси точно тази класическа, романтична представа за рицаря. В такъв тип приказка е трудно да вкараш елемент от днешното ежедневие, но има представления не само в нашия театър, навсякъде има представления, които вече са провокирани от начина на живот, който хората имат. Например, в нашия театър има едно представление. То е за възрастни и е по-скоро драматично, отколкото куклен театър и се казва "Няма да платим" по Дарио До. В момента е много актуално.
Таня: Общо взето това е решение на режисьора дали ще е търсено такова нещо, или не. Когато говорите за иронията, това е интуитивно. Човек, търсейки да ги иронизира често се опововава и на познати хора от личния си опит, усмивайки различни техни черти и това е съвсем естествено
Кирил: Иронизирайки идеалите, които ни заобикалят. Те са много благодатни за използване от актьора.
Имайки предвид колко е тежко положението на театрите като цяло, при Вас как стоят нещата? Справяте ли се финансово
Таня: Това е въпрос за директора, честно казано. Мисля, че се удържа положението. Всеки се старае, доколкото може, да оптимизира процеса с делигираните бюджети. Виждате - пътуваме, играем. За сега не сме пред затваряне. Трудни години, но все пак се работи и не малко. Върви си машината с пълни обороти
Как посрещате идеята на театър "Весел" за такъв тип семеен куклен театър, която започна тук, в Търново?
Кирил: Има нужда, защото кукленият театър е едно изкуство, което най-вече е насочено към децата, но ако успеем да накараме родителите да съпреживеят случващото се заедно с децата си по накакъв начин, можем да помогнем да сближим родители с деца, така че идеята за куклен театър е много, много хубава.
Таня: В момента и в Стара Загора започна такава традиция със семеен куклен театър, който е в петък вечер, за да може родители със своите деца заедно да преживеят постановката.
Интервюиращ: Петър Монов