Клуб "Мина" - кът за вдъхновение и култура

Кът за култура и творческо вдъхновение ще стане реалност в китния град Елена. Идеята за това е на един германец с наполовина български произход, стремящ се да популяризира българската култура и история в Германия.

Преди година д-р Ернст Вилхелм Трифон Юде купува родната къща на възлюбената на поета Пейо Яворов Мина, намираща се в Елена и обречена на разрушение от следите на времето и нехайството на институции и общество. Къщата е на повече от 130 години и се намира в центъра на града, съвсем близо до сградата на Общината. Тук е живял един от най-значимите за планинския град възрожденец – Юрдан Тодоров, търговец, културен деятел и пръв кмет на града, племенник на основателя на Еленската даскалоливница Иван Момчилов.

Културен център с галерия, клуб за обсъждане на творчески идеи "Мина" и стаи за престой са целта на д-р Юде. Самата къща на Тодорови е в много лошо състояние, но бившият стоматолог е решил да я възстанови колкото се може по-близо до автентичния й вид, запазвайки основите и стените й, което, сами ще се убедите от снимките, е голямо предизвикателство.

В двора на къщата се намират няколко стопански постройки в сравнително добро състояние, където от няколко години се помещава магазин за сувенири, а съвсем наскоро – на 21 май, празникът на Елена, в едно от помещенията беше открита изложба на българския художник и скулптор Ставри Калинов – личен приятел на д-р Юде.

От 5 години къщата на семейство Тодорови се руши. Доскоро тук се е помещавала Художествена галерия към общинския музей „Иларион Макариополски”, за което Общината е плащала наем на собствениците на къщата. Грижите, които всъщност дълги години не са полагани за културния паметник, са довели до днешния окаян вид на имота, който събужда възмущението на д-р Юде и го мотивира да възроди отминалата слава на този дом.

Ето какво ни разказа новият собственик за начинанието си.

Представете се за читателите на Север.бг и разкажете каква е връзката ви с Елена?

Аз съм основател и председател на германо-българско културно сдружение "Св.св. Кирил и Методии" във Франкфурт на Майн, което съществува от 30 години. Връзката ми с град Елена е случайна. Преди 5 години като хуманитарна дейност подарихме един стоматологичен кабинет в средното училище в града, който работи безвъзмездно за децата. Оттогава всяка година посещавам града. От три години съм пенсионер, а сега съм тук за малко със семейството ми, които дойдоха да видят къде съм инвестирал част от парите.

Каква е мотивацията ви за купуването на родната къща на Мина?

Мотивацията ми е да възстановя паметта на Мина, на семейство Тодорови, на Яворов, от което тук следа няма освен един паметник в двора на къщата. За този паметник дори съм сигурен, че е бъркан с паметник на Яворов или дори местните не знаят, че тук има паметник, а това е тъжно и неприятно за един град с дълбока история. Затова съм решен да възстановя имота на Тодорови.

След възстановяване на къщата, какво ще се помещава в нея и в другите постройки?

Постройките зад къщата са по-запазени, въпреки че има свличане откъм реката. Тук има магазин за сувенири и още две помещения, които мислим да станат културен център. Като казвам „мислим” имам предвид нашата организация и други такива от Германия, които имат средства и желание да развиват някаква социална дейност. Бившите наематели на тази къща, които са били тук 10 години, избягаха, когато им дадох условия за поддръжка. Заради тяхното безхаберие толкова години всичко е пропаднало в този имот.

Замисляме създаването на културен център за срещи с обществото, изложби, пленери. Планираме подвижни изложби - в момента съм събрал една колекция от 50 графики от български и немски автори. С годините човек започва да се замисля за какво му е всичко това, баба ми казваше "последната риза няма джобове". Та сега е време тези неща да си отидат на мястото, те ще бъдат изложени тук, след което ще отидат в помощ на отец Иван в Нови хан /отецът строи с дарения приют за бездомни и самотни майки с деца - бел. авт./

Къщата е идеална за галерия, преди е била отворена откъм улицата. На първия етаж - галерия, а на втория ще има поне две апартаменчета за художници, които ще идват тук на пленери. Идват, рисуват и представят нарисуваното - един вид жива галерия.

Хората си харчат парите за кичове, но такъв им е вкуса, те не виждат истинското изкуство, но това ще си дойде с времето. Моята надежда е в тези даровити деца и младежи да се съхрани усетът за изкуството, към красивото.

В какъв период мислите, че ще приключат бюрократиочните пречки, за да започнете с възстановяването на къщата?

Песимистичен съм, защото чиновниците правят спънки непрекъснато. Може година, може две, след като тя се руши вече 10 години, няма как да бъде възстановена за месец-два.

Как ви приемат хората тук, в Елена?

Някои не ме приемат много дружелюбн. Аз съм този, който пречи на спокойствието им, на летаргията. Има хора, които питат с какво могат да ми бъдат полезни, а моят отговор е с това да не ми пречите.

Какво ще бъде вашето удовлетворение от свършеното?

Че съм успял да преодолея тези необичайни трудности, на които ние, на Запад, не сме свикнали. Това, което ще стане в родната къща на Тодорови, не мога да го взема със себе си, то ще остане след мен - нещо трайно и качествено.

Как се случват там културните инициативи?

Хората са конкретни, коректни. Там няма превод на израза"да му направиш кал", както се използва тук.

Разкажете за българското си потекло.

Майка ми е българка. Емигрира в Германия през най-тежките години между двете световни войни, 25-26-та година. Тя е от многочленно семейство, изпращат я в Германия да изхранва семейството и създава свое семейство там. Така че аз съм потомък на, както казваха едно време на тези хора, невъзвращенци. А аз в момента съм възвръщенец.

Надявам се, че тази генерация, която сега е хукнала след измислената дума "демокрация", някой ден да станат като мен - да се утроят в чужбина, да имат носталгията, средствата и да се върнат, за да направят нещо полезно и трайно в родината си.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg