Любов разголва жената, за да я покаже „Насаме със себе си“

Официалният празник на жената – 8 март отмина. Подарените цветя отдавна са повехнали. Еуфорията и суетенето на "силната половинка" също отшумяха. До следващия 8-ми март. Но Жената непрекъснато напомня за себе си по един или друг начин. Тя продължава да вълнува творците, които не спират да търсят и показват нейната многоликост, дълбока същност, свенливост, сила и красота. На Жената е посветен и последният проект на художничката Любов Рашич, която представи самостоятелната си експозиция "Насаме със себе си". Талантливата българка изрази желание чрез Север.бг да покаже част от творбите си, за да може, макар и виртуално, да направи повече хора съпричастни с непреходната красота на женската интимност...

Коя е Любов Рашич?

Художник на свободна практика, майка, приятелка, любима,...жена. :-)

Рисуването ли е Вашата голяма страст? Откога се занимавате с това изкуство?

Откакто се помня живея с усещането за рисуването като част от мен като един начин на изразяване, който естествено ми приляга... Образованието ми, както и професионалната реализация в последствие, винаги са били насочени и свързани с изобразителното изкуство. Не знам дали е страст. По-скоро е потребност.

Кой е любимият ви стил и похват на рисуване?

За мен всяка идея извиква след себе си материала и техниката, в които да бъде реализирана. Преди време имах необуздана потребност от рисуване и почти никакви материали на разположение. Така "открих" въглена, а сега вече го обичам. Работя също с акрил, дърво, хартия... Не бих говорила за любим или свой стил, тъй като търсенията ми са в различни посоки. Той, както и техниката, и материала, се определят от темата и разглеждания проблем.

Последната Ви изложба, посветена на Деня на жената, сте нарекла "Насаме със себе си"- какво влагате в това заглавие?

Текстът, съпровождащ изложбата гласи:

" Тя.

Майката.

Приятелката.

Любимата.

Жената...

От ерата на Вилендорфската Венера до наши дни ролята и мястото на жената в обществото са се променяли и развивали според събитията и изискванията на времето. Въпреки това е неизменно припознавана като продължителка на рода, пазителка на семейните огнище и уют, ценности и традиции. 

Успява ли в условията на съвремието-борба за равнопоставеност, нарастваща еманципация, кариеризъм да остане вярна на обществените и общочовешки ценности, и най вече на своята същност, на самата себе си?!

Утихване.

Поглед навътре.

Дали същността ни се покрива с възприятието, което имаме за себе си и с онова, което бихме искали да бъдем?! 

Не непременно достигане до точни и ясни отговори, а по-скоро себеопознаване и себеразбиране посредством размисъл над тези и други въпроси НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ."

Всеки има нужда от време "насаме със себе си". Време за анализ, за равносметка, за искреност. Преди всичко, и поне със себе си, е нужно да сме искрени за действията, мислите, чувствата, желанията си. 

Какво бихте искала да "извадите" от жената на показ?  

Предполагам въпросът е провокиран от факта, че в експозицията "Насаме със себе си" голото женско тяло има основно присъствие. Голотата е прекрасна и естествена, но когато е интимна, когато не служи, за да продава. Аз съм я използвала като метафора. Ако не "насаме със себе си", то пред кого бихме могли да застанем без дрехи, без грим, без маски - такива каквито сме. Концепцията на изложбата предполага посока обратна на "изваждане на показ", а именно - вглеждане в себе си.

За творците казват, че са най-продуктивни, когато са сами - при Вас така ли е? 

Със сигурност е така, най-малкото поради факта, че рисуването в основата си е мисловен процес, за който се изисква концентрация. 

В момента живеете и творите в чужбина - какво е отношението към българското изкуството зад граница? 

Когато става дума за изкуство, понятия като "чужбина" или "граница" са без голяма стойност. Неслучайно се казва, че "за изкуството няма граници" и именно днес, в ерата на толкова средства за масова комуникация, на интернет, това твърдение е особено валидно. Имам впечатление, че за България малко се знае, не само по отношение на изкуството, а като цяло. Имаме толкова поводи да се гордеем, че сме българи, но не умеем да се "рекламираме". Попадаме в чуждата преса основно като тема в черната хроника, което е много тъжно. 

Кое Ви вдъхновява да рисувате? 

Не вярвам особено във вдъхновението, т.е не смятам, че то е някакво просветление, което пада свише. Просто трябва да се работи, идеите да се реализират на момента. Природата и контактът с нея ме зареждат най-много.

Разкажете за други свои проекти и изложби?  

Имам само още една самостоятелна изложба зад гърба си - "Рисунки" в Изложбени зали "Рафаел Михайлов" - Велико Търново през 2005 и участия в общи изложби. С проекта "В едно" защитих магистърска степен по скулптура към Факултета по изобразителни изкуства на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 2007. По проекта "Насаме със себе си" работих почти година - от април 2012 г., паралелно с други по-малки проекти и частни поръчки. Занимавам се и с изработването на бижута-уникати. 

Какво е посланието, което искате да достигне до хората, гледайщи творбите Ви? 

Намерението ми не е да издигам лозунги или директно да налагам своето мислене.  Повечето от работите са с многозначителни заглавия и се надявам всеки през призмата на собствения си поглед и състояние да открие послание за себе си.

Планирате ли да представите експозицията "Насаме със себе си" и в България?

Ако намери своето място - подходящо пространство и заинтересована галерия, която да я представи, то няма пречки това да се случи.

Още от творбите на Любов Рашич може да видите в нашата галерия.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg