Миряна Машева за кърменето - естествено право за майката и бебето

В  Световната седмица на кърменето по темата за естественото хранене на бебетата, вредата от изкуствените храни и правата на работещите майки-кърмачки разговаряхме с Миряна Машева, която е помощник за кърмене при Ла Лече Лига България. Тя бе в Горна Оряховица, където за първи път бе отбелязан световният ден.    


На кои въпроси за кърменето майките най-често търсят отговор?

Въпреки, че групите, които ние целим да привлечем на наши събития, са бременните жени - малко повече предварителна информация дава едно уверено начало - първият момент, в който жените започват да се интересуват от кърменето, това е непосредствено след раждането.

Въпросите на младите майки са свързани с поставянето на бебето на гърдата, как да се справят с чувствителни и разранени зърна, как да имат повече кърма, нужно или не е да се цедят, ако е нужно - колко пъти.

Обикновено първите въпроси са на база неадекватно получена по-ранна информация, която е в разрез с майчините им усещания, с това, което се случва с тях и те търсят нещо като арбитър в наше лице. Ние предоставяме информация и идеи за това, какво е удачно и какво не в дадена ситуация, а майката, съобразно нуждите на кърмаческата двойка (нейните и тези на бебето) прави изборът, който смята за правилен. Но като цяло,  кърменето работи на принципа "търсене и предлагане", което ще рече, че, когато бебето е на гърда достатъчно пъти и суче добре, кърма винаги ще има за него.

Много дебати предизвиква въпросът, кога трябва да се захрани бебето - какви са вашите препоръки?

Има много голямо разминаване в традиционния медицински подход... Все още широко битува мнението за изключително ранното захранване на бебето, което крие различни опасности за него. Когато дойде този етап, педиатърът казва нещо, а ние сме втората инстанция, която дава повече информация.

Тя включва признаците, които бебето дава като готовност за захранването, даваме идеи на майките как да се ориентират в тази готовност, успокояваме ги, че не е необходимо детето да яде специално приготвена храна - както векове наред захранването е ставало от семейната трапеза, това може да се случва и в наше време. По този начин има много по-малко стрес за детето. Но майките отново решават сами.

"Отбиването" е също немаловажен момент от процеса "кърмене" и той е по-скоро психологически. Какви съвети давате в този случай?

Това е третият етап на кърменето. Случаите са индивидуални. Някои майки със сълзи на очи разказват, как не искат да спират да кърмят. Този момент настъпва по различно време за всяка и зависи от различни обстоятелства. Има майки, които по-рано се връщат на работа, пътуват на дълги разстояния и нямат възможност да бъдат до бебетата.

Информацията за това как може да продължи едно кърмене при някакви екстремни ситуации, като връщане на работа, заминаване, раздяла на майка и бебе, поради други причини, може да бъде намерена при нас и досега винаги сме били полезни.

Каква е позицията ви по въпроса за приемането на лекарства от майката по време на кърмене?

Още един аспект, който също не е маловажен. За огромно съжаление, голяма част от лекарите си мислят директно, че кърмене и прием на лекарства са две напълно несъвместими неща. Това съвсем не е така. В световен мащаб има институти, които от години работят именно върху влиянието на немалко медикаменти и различни медицински процедури върху кърменето. Тази информация е достъпна както в интернет, така и чрез наши помощници за кърмене и лидери, които могат да направят справки, да ги предоставят на майките и те вече да ги обсъдят с лекарите.

"Модерно" ли е днес  кърменето?

Кърменето беше модерно до преди 3-4 години, когато  беше изключително важно да се вижда как известните кърмят и говорят за това. Днес по-скоро си е нещо естествено. В България кърменето винаги е било кърмене. Може би едно от хубавите неща, които са се случили в България по времето на социализма е, че не са били достъпни изкуствените млека. Тогава държавата се е грижела за майките и за децата, имало е възможност за достатъчно дълъг период на отпуск по майчинство, съответно жените са имали възможност да кърмят. В България няма прекъсната връзка на поколенията за кърмене. Може би в последните 10-15 години се забелязва сериозен спад.

В англоезичните държави, през 60-те и 70-те години на миналия век, когато са израствали първите и вторите поколения на деца,  изхранвани с адаптирано мляко, в България все още всички са си кърмили. 

В Ла Лече Лига не приветстваме възприемането на кърменето като модерно или традиционно, а като нещо естествено. Кърменето няма предимства. То е норма! Всичко останало се сравнява с него. Само от нас, жените, зависи то да се възприема по начина, по който то е. Това е начинът, по който ние си храним бебетата. Така, както никой не храни китчетата или мечетата с изкуствено мляко, освен при някои наистина сериозни ситуации, така не бива и ние да пробягваме към неестествени методи да храним децата си.

Какви са "минусите" на изкуствените храни?

Преди 2 месеца присъствах на онлайн конференция, посветена на кърменето. В презентацията на една австралийска изследователка бе цитиран много стресиращ факт. Тя сподели резултатите от изследвания, които са правени с малки кучета, котета и мишки. Три поколения от всеки вид са били хранени с изкуствено мляко и четвъртото поколение вече е стерилно.

След тези резултати учените започнали да обмислят вариант да направят нещо подобно и с човешките бебета. Все още нямаме израснали поколения, за които да се даде 100%-ен резултат, но изследванията са започнали с ултразвук на размера и вида на тестисите и на яйчниците при бебета - в момента на раждане, на 6 месечна възраст, на годинка и в момента проучването още тече. Забелязани са промени - яйчниците на "кърмените" момиченца изглеждат нормални, докато при тези, които са били хранени с изкуствено мляко  са били с различна "текстура". При момченцата също са наблюдавани промени - тези на изкуствено хранене били с по-малки тестиси от "кърмените".

Въпросната изследователка загатна, че това трябва да бъде "храна за размисъл" дали не се опитваме, посредством неестествено хранене на децата си, да променим по някакъв начин генотипа си?! И лично мое виждане е, че се опитваме да изземеме функции, които не са ни "предписани"  по природа, въпреки напредналите технологии. Няма нищо лошо да се ползваме от тях, но нека това да става умерено, защото никога не знаем какви ще са последствията.

Голяма част от технологиите се въвеждат без да има еднозначни доказателства дали това е полезно и какви последствия ще доведе след себе си, а се правят, защото е интересно и "би било полезно".

Живеем във време, в което раждаме все по-късно и по-малко деца. Факт са репродуктивните проблеми в обществото ни - няма какво да се крием като щрауси и да казваме: "Не, не, няма такова нещо". Една добра технология, която помага в този случай, е инвитро-то. Но, след като сме положили много усилия такова дете да го има, е хубаво следващият ни избор - храненето, също да бъде правилен, за доброто на детето.

Според данни от проучване на Глобалния алианс за защита на детското здраве у нас, 20% от майките спират да кърмят, защото срещат неразбиране от работодателите. Вашата организация работи ли в посока разясняване на правата на младите майки и на работодатели? Ако не, чий ангажимент е това?

Един от форматите на нашите срещи е с работещи и кърмещи майки. Ние предоставяме информация на жените за това, какви са в момента правата им, според Кодекса на труда, а именно, правото на почивки, свързани с кърмене или цедене за известен период от време след завръщане на работа. Хубаво е, че нашите законодатели са предвидили този законов текст.

Правото вече е извоювано и ние можем да бъдем полезни като даваме информация, помощ и подкрепа на майките. Оттам нататък има инстанции, които следят за спазване на различните аспекти на Кодекса на труда и при нарушения на правата на кърмещите работещи жени, въпросите следва да бъдат отнасяни до тези институции.

Често обаче, когато нещо не ги засяга пряко, жените пропускат информацията като такава. Доколкото знам от председателя на Ла Лече Лига България Таня Русева е имало случаи, в които майки са подавали сигнали и развоят на събитията е бил съвсем положителен за тях. Щом го има написано в закон, има и инстанции, които следят за буквите и алинеите. Но, както за всяко друго нещо, така и тук, правата трябва да се търсят.

В крайна сметка това са нашите деца, нашите тела, нашите права. Това, че има кой да помага информационно е едно, но всяка една от нас е длъжна да отстоява собствените си права. Затова се борят и жените в последните 50, 60, 70 години - да се чува гласът ни и да се съобразяват с нас. Нека всяка майка да знае, че има право и да си го търси. 

Какви са целите ви като доброволец в Ла Лече Лига България?

Искам чрез работата си в организацията да направя света по-добър, защото това е светът на бъдещето и светът на моите деца. Искам света, в който ще живеят те, да бъде поне толкова добър, колкото аз си го спомням преди години в моето детство. Да бъде едно чудесно място, ако може с по-малко агресия и с хора, които въпреки откритите технологиите и напредъка, улесняващи живота и правейки го и по-интересен, и по-забавен, да не забравят нормалните и естествени неща, да не бягат от тях.  

__________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg