Музей на виното в сухиндолско училище

Музей на виното направиха в сухиндолското училище СОУ "Св. Климент Охридски".

Той бе създаден по проект "Минало, настояще и бъдеще на лозарството и винопроизводството в Сухиндолския регион" преди две години, финансиран по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Общият му бюджет е 13 561 лв.

По него се включиха 260 ученика разпределени в няколко изследователски групи - по етнография, география, история и биология. Бе създадено и майсторско ателие, група по технология на винопроизводството, дейности по графичен и Web-дизайн.

В музея са представени сортове грозде от региона, с кратка информация за тях. Учениците от майсторското ателие са направили макети на лозови масиви, намерили са и са подредили стари инструменти, използвани в лозаро- и винопроизводството. Експонирани са и бутилки с вино от стъкло и керамика, изработени от учениците. За целта те са посетили Троян и завод за изработка на стъкло. Направили са и специални етикети за своето вино коет са нарекли - "Виното на Боговете".

Най-старият сорт грозде, с който е известен Сухиндол, е гъмза, разказва Ивайло Отчев, директор на СОУ "Св. Климент Охридски" в Сухиндол.

Сортът е известен още с наименованията: Кадарка (Унгария, Румъния), Гимза, Кадарка бльо, Кадарка кек, Кадарка модра, Кадарка фекете, Кадарка черна, Черна гижа (Видинско), Скадарка, Мекиш, Четерешка (Македония, Сърбия). Късно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Най-подходящи за него са проветривите места на хълмове със сравнително богати почви с добро изложение. Има среден растеж, висока родовитост и висок добив.

От гроздето се получават червени трапезни и десертни вина. Те са плътни, пивки и хармонични. Виното на учениците е направено по стара сухиндолска рецепта, обяснява още Йотов.

За да подпомогнат младите хора, екипът на местния винзавод отделили помещение, където учениците са се "погрижили" гроздовият им сок да стане хубаво вино. Процесът се проследява много прецизно от ферментация до получаването на напитката.

Етнографската група по проекта е провела много разговори с по-възрастни сухиндолци, относно историята на града, развитието на винопроизводството. Правили са екскурзии до Велико Търново, Перперикон. В няколко текста, експонирани в музея, те са проследили пътят на напитката на Боговете от древни времена до наши дни.

Групата по уеб дизайн пък е създала сайт по проекта.

"Идеята за него дойде от самите деца. Те поискаха да разберат от кога в Сухиндол се отглеждат лози и се прави вино. Така се оформи целта - да кандидатстваме по проект, за да реализираме идеята", заключава директорът на СОУ "Св. Климент Охридски".

Хилядолетният опит в отглеждането на лозя показва, че различните лозови сортове изискват определена почва. Въпреки че във Великотърновския край лозята са засадени главно върху тъмносиви горски почви – дълбококарбонатни, хумусно-карбонатни почви, светлосиви горски почви дълбококарбонатни, карбонатни черноземи, слабоизлужени и излужени черноземи, най-висококачествените червени трапезни вина в Северна България се получават в района на Сухиндол и Крамолин. Разбира се, характерните за тези вина мекота и особен финес се дължат на (освен почвените условия) по-меките климатични условия в този регион, сочи справка в Интернет.

Съвременното модерно лозарство и винарство в Сухиндол както и в цялата страна, започва след унищожаването на старата европейска лоза от филоксерата в края на ХIХ и нач. на ХХ в. Винопроизводството в Сухиндол е поставено на научни основи от Марко Вачков едва в края на ХIХ в. след класическите изследвания и опити на Луи Пастьор, който казва за виното: "Виното с пълно право може да се смята за най-здравата и хигиенична напитка".

Според народната традиция в Сухиндол, няколко дена преди началото на гроздобера, се почистват и поправят всички винарски съдове, които се използват при брането на грозде и правенето на вино. Редица от тях като каци, бъчви, подлини и др. се изработват от специално дърво, което не придава особен дъх и не пропуска виното. За направата на дървени винарски съдове занаятчиите в Сухиндол / бъчвари и кацари / използват дебели дървета, по възможност без чепове.

Лозарството и винарството съпътстват неизменно местното население на Сухидол през вековете.

Свидетелство за това е и намерената в местността "Сопот” мраморна плоча от началото на нашето хилядолетие "Херакъл и Дионис”, върху която между постоянните атрибути на Дионис стоят и гроздовете около главата. Тирзът (дълга тояга или жезъл) е увита в лозини и завършва горе с лозови листа. Освен бог на лозята, виното и плодородието, Дионис (или Бакхус при римляните) е бог на вдъхновението и пророчеството. Съпроводен от тълпа служителки, менади и вакханки, сирени и сатири с жезли, обвити в лози, навсякъде по пътя си той учил хората на винарство и сял първите зародиши на цивилизацията.

Почти непрекъснатата работа в лозята "от сняг до сняг” (от отравянето и зарязването през февруари, до заравянето им през късна есен) е направила от сухиндолеца един наистина вдъхновен и трудолюбив труженик на земята. "След първото кукуригане старо и младо е готово за движение, за работа” – пише Феликс Каниц.

За вино и ракия в Сухиндол търговци идват през цялата година и най-вече през есента, месец септември, когато става гроздоберът или "виноберма”, както го наричат сухиндолчани. По онова време гроздоберът е траял непрекъснато в продължение на две седмици. За сухиндолчани това е бил голям празник. Мъже и жени, пременени с новите си дрехи, отиват да берат грозде в лозята с песни и веселба.

На 14 февруари всяка година в Сухиндол традиционно се отбелязва празника Трифон Зарезан, свързан с лозарството и винопроизводството.

<< Sever.bg във Facebook >>