"Велико Търново е едно хубаво място, където могат да се провеждат редовно научни конференции - такова предложение даде Асен Кюлджиев, научен сътрудник в ядрения институт на БАН. Той е един от "Българските олимпийци" в научните среди и бе сред поканените да изнесат доклад лектори на научния симпозиум "Съвременни проблеми на приложния електромагнетизъм", който се проведе в НВУ "Васил Левски" в старата столица.

Започнатият разговор с гост-лекторите проф. Панайотис Франгос и д-р Димитрис Симос от Националния Технически университет в Атина за мястото на учените в обществото, продължихме и с Димитър Стоянов, преподавател в инженерно-педагогически факултет в Сливен към техническия факултет в София. Той участва на конференцията с доклад, който разглежда управление на заредени частици с електрични полета.

Г-н Кюлджиев, каква е причината в България малко да знае за учените в провинцията?

А. К: Стремежът преди години да се отиде в София, където човек има малко по-големи възможности за контакти и връзки. Преди бяхме едно затворено общество със затруднени контакти. И, ако тогава човек търсеше малко повече информация, трябваше да бъде в София.

Защо това, което правят българските учени е "скрито" от обществото и не се дава достатъчно гласност?

А. К: Има най-различни обяснения, но аз ще ви дам едно с конспиративна теория. В Полша беше изваден документ, чиято автентичност се оспорва, но той много точно описва какво се случваше в края на 40-те години във всички страни и продължаваше след това да се изпълнява. Едно от нещата беше всички хора на знанието да бъдат държани на най-ниско материално равнище и всякакви други мерки, които да контролират обществото и да затвърдят наложената нова система.

Искате да кажете, че учените са умишлено затривани?

А. К: Не, не затривани, но държани на много ниско ниво, без да се намали влиянието им върху обществото. Те са неизбежно зло, което, все пак, трябва да го има, но без да се превръщат в притегателни центрове на интелигентна активност - връзките между тях бяха разбити. Въпреки, че досега се говори, че БАН е единна, връзките между различните институти в Академията са твърде слаби. Преди време това беше много по-силно и не  беше случайно.

Как виждате развитието на науката в България?

А. К: Мисълта ми сега е насочена към Георги Манев, който е роден във Велико Търново, в бедно, необразовано семейство. Завършва Университета в София, след което се връща в родното си място. В продължение на 14 години той е учител, като преподава и в Търновската мъжка гимназия. Специализира една година във Франция, след участието си на фронта по време на Първата световна война. Завръща се в България и става основоположник на Българската теоретична физика. Пише първия български университетски учебник по теоретична физика, издейства създаването на отделна катедра по теоретична физика. 40-годишен, когато вече е безнадеждно късно човек да влезе в науката, той пише научни статии, които стават най-цитираните научни статии. Заради факта, че през 1938 г. за кратко е бил министър на образованието, той е обявен за фашистки министър и кариерата му приключва. Паметта на този блестящ учител и учен е възстановена от румънски учени, които се занимават с небесна механика. Те забелязват, че теорията на Манев върши работа на астрономите, защото дава едно приближаване до теорията на Айнщайн, с което може да се атакува задачата за много тела. От концептуална гледна точка теорията на Айнщайн изглежда брилянтно, но ако човек се опитва да решава задачи за две и повече тела, нещата стават много сложни и непробиваеми. Моделът на Манев дава едно приближение, с което много добре може да се работи. Велико Търново е град, където могат да се провеждат редовно научни конференции в стила на Манев. Не само конкретно научни, а за една по-широка публика, която се стреми да разбере какво се случва и в други области на науката.

Но и най-дългото пътешествие започва с първата стъпка, затова аз приветствам тази първа стъпка, която ще отведе нещата много, много надалеч, визирайки хората, взели наистина присърце развитието на науката в този толкова славен град.

Г-н Стоянов, къде е мястото на българския учен-физик на Запад?

Д. С: От доста години български физици заемаха позиции чужбина. Наш съолимпиец заемаше позиции в Германия преди 10 ноември. След съединяването на двете Германии нещо се случи, въведоха се по-строги правила. Сега се работи на обмен, правят се конференции. На организирана лятна школа в Китен идват учени от Португалия, Испания, Франция - хора, които се занимават с такава тематика. Изнасят пленарни доклади, докторанти представят свои постери с разработки. Върви обмен, но е много труден - усилията са огромни.

За вас, учените, казват, че сте скучни хора. Но, когато човек ви опознае, разбира, че не е така. Вие ли се дистанцирате от обществото или то ви отхвърля?

Д. С: Като се поопознаем с хората, те разбират, че има нещо човешко в нас (смее се). И между нас има чешити... Естеството на работата ни е такова, че боравим с конкретна и специализирана тематика и терминология, недостъпна до масовата публика. Така се създава стил и в определени ситуации, човек, ако не може да каже нищо, той просто мълчи, което го прави скучен в очите на повечето хора.

С какво Ви провокира тази конференция? Открихте ли нещо, което да приложите в своята сфера?

Д. С: Аз обичам да се заслушвам в това, което казват хората. Понякога нещо те впечатлява, но все още няма организираща идея, която да изплува. След няколко дни или седмици се сещаш, че всъщност тука може да се помисли. Ползи има.

За финал на разговора ни доц. Георги Георгиев изказа благодарност на НВУ "Васил Левски" за добрата организация по провеждането на конференцията.

Изнесените на сипмозиума доклади ще бъдат публикувани в Сборник на научните трудове, който ще се отпечата два месеца след провеждането на форума.