Надка Василева и "Велико Търново. Етнографски проучвания. Домът."
"Музейната работа се върши с много, много любов. Затова за мен събирателската работа по новата ми книга бе голямо удоволствие. Всеки информатор, потомък на стара търновска фамилия, всяка вещ, предмет от дома му ме е трогнал по някакъв начин, а и той е семейна реликва, ценност, защото е свързан със събития, личности". Това казва за своята втора книга "Велико Търново. Етнографски проучвания. Домът" Надка Василева.
Тя бе представена вчера в регионална библиотека "П.Р. Славейков" в старата столица пред публика.
В нея е описан животът на градския търновски елит преди повече от век. Подплатена е с много данни, факти, информация и богат снимков матерал. Включва няколко основни теми: търновци живеят в големи къщи и са известни търговци, знакови търновски къщи, декорация на дома, дърворезба, писаният орнамент и стенен живопис, везаното декоративно изкуство, дантелата и новото обзавеждане. Изданието е работено от години.
"Докато първата й книга е посветена на "Посрещането на гости по стар великотърновски обичай” от XIX до средата на XX в., то настоящата проследява отделни страни от архитектурата и вътрешната украса на къщите на определени представители от градския елит през същия период. Темата е разгледана в етнографски аспект и има за цел по-нататъшното разкриване на културата на бита във Велико Търново, макар и само на една социална група. В изложението по темата авторката изхожда от вече известни факти, насочва вниманието към специфичните и добавя нови въз основа на свои самостоятелни проучвания. Коментарът е подкрепен от характерни, добре подбрани илюстрации, които подпомагат и обогатяват цялостното възприятие", пише за книгата ст.н.с. д.и.н. Кинка Панайотова, научен ръководител.
 |
 |
 |
За градския елит е гостът е дар божи, казва и Надка Василева.
"В новата книга се спирам на вътрешната уредба на същата социална група. За нея моят дом е моят крепост. Архитектурата е разгледана в етнографски план, социален статус и оттам и културата на бита. Към това се прибавя стратегическото местоположение на града. Къщите са наслоявани, но винаги са следвали изискванията на битовата култура на своите обитатели с интерес към художественото оформление. А именно, основните декоративни изкуства - дърворезба, писан орнамент, дантелата, стенописи, портретни, пейзажи, гоблени. За най-представителната част на Велико Търново, битът отговаря на тяхната образованост, манталитет, самочувствие, богатство и обществена публичност", обяснява етнографът.
Сред любопитните факти за домовете е, че първото вносно пиано в България, в рамките на Османската империя е във Велико Търново. Известният местен д-р Игнат Игнатов пък закупува също пиано, а неговата дъщеря е правила концерти след чай-питието на гостите.
"Търновката е образована, със самочувствие с манталитет, вносни списания е гледала. Много млади хора са завършвали учението си в чужбина. Съпругите внасят културата от Западна Европа в Търново. Оттам е и вкусът към красивите дантели, с които украсявали домовете си, а по-късно и с гоблени. в Цариград е била първата етнографска изложба от везбени украси на Евгения Кисимова и други търновки. Подборът за нея е направен от Анастасия Златарска.От тази изложба, после тези фини ръкоделия са подарени на руския император Александър II, на румънската кралица", споделя още етнографът.
Според нея най-красивата и модерна за времето си къща в старата столица е била на известната сред търговските среди фамилия на Серафидий Била е просторна, красива, с голям салон. В нея са отсядали Алескандър Дондуков Корсаков, дори Батенберг, по време на Учредителното събрание. Изнасяли различни предмети, а внасяли мебели. На нейно място днес е Старата поща, срещу Хан "Хаджи Николи".
Изданието "Велико Търново. Етнографски проучвания. Домът" на Надка Василева вече има своя положителен международен отзвук от университетските библиотеки в Мадрид, Москва, Берлин, Виена, националния музей в Скопие.
