Наталия Кобилкина: Привличаме любовта с любов!

Темата за любовта е неизчерпаема. И уж всички знаем много за нея, за отношенията с партньора, емоционалните и духовни вълнения и терзания, а, когато нещата опрат до нашия живот, нашата любов, нашият партньор - блокираме и незнаем кое е най-правилното, за да спасим връзката си. Освен за любовта, Наталия Кобилкина сподели и отношението си към България, вибрациите, с които чувства, че е заредена нашата земя. Ето за какво си поговориме с известната сексоложка и семеен психотерапевт при посещението й във Велико Търново:

Г-жо Кобилкина, с какво ви привлича България?

Имам много покани да изнасям лекции в Европа, но нямам физическо време да отида - Италия и Англия са на опашката за тези курсове. Заради това идват много хора от Европа в България. Имах групи от Англия, Тайланд, Германия, Австрия. Те казват, че имат същите проблеми, но в държавите им няма такива курсове. Това е едно ново течение в психологията, което тепърва ще се развива. В случая България има късмет, че съпругът ми е от тук. Много ми харесва да живея тук и да правя тези неща. Много пътувам и обикалям света, но обичам българите. България ми е любимата държава. Живяла съм в Москва, но това е един огромен град, а София е малка и уютна и с удоволствие живея тук. Колкото и да обикалям, винаги се връщам тук. България има специална енергия. Тази земя е благословена! Незнам енергийни портали ли има тук, заради историята ли е, но има нещо, което е много силно. И хората са специални. Нацията и земята иматуникална духовност. Това докосна душата ми и вибрира на честотата на моите вибрации. Непрекъснато правя сравнения с други държави в Европа, но е несравнимо. В Италия, например е много красиво, но в България има нещо, което там го няма. И за мен е странно, когато някои хора казват, че не обичат България.

От кого се учите?

Имам две образования - бизнес психология и клиническа психотерапия, но продължавам да се уча. Уча се от французите и ходя в Южна Франция да се обучавам на различни тантра техники. Обучавам се и в Русия. Там са поне 8 г. напред с психологията, а и неща, които там отдавна са известни, тук все още ги няма. За пример ще посоча дисциплини, които се изучават в университетите там и тук. През около 3 месеца съм някъде по чужбина за обучения. Уча се и от американската школа, но става все по-трудно, защото, когато вече знаеш много, по-трудно намираш учители на високо ниво. Но аз обичам да се уча и моето твърдение е, че човек трябва да се учи, за да може да утвърждава себе си. Нашата професия е като при лекарите - ако не се учиш и не се развиваш, ти стагнираш и спираш на едно място. Затова това е изискване и към мен, и към хората, които работят при мен - непрекъснато да се развиваме. И поне на 2-3 месеца ходим някъде по света - Франция, Америка и задължително Русия. 

Кой от двамата партньори прави първата стъпка за получаване на помощ от семеен терапевт?

Винаги я прави този, който е по-наранен, когото повече го боли - може да е мъжът, а може и жената. Това, което ни кара да потърсим помощта и да направим някаква промяна в живота си, е болката, която изпитваме. Ако нас не ни боли достатъчно, можем да търпим доста. Но винаги има един момент, когато прагът на болка става непоносим. И ти разбираш, че така повече не може да продължава. Тогава отиваш и търсиш помощта. Това е хубаво с това, че болката те кара наистина да действаш. Имах клиенти, които нямаха чак толкова голяма болка, по-скоро лек дискомфорт във връзката. Дадох им "домашно", но те нищо не правеха. След 2-3 месеца пак дойдоха, но вече с истинска болка и тогава започнаха да спазват всичко, което им препоръчах и положителният резултат дойде налице. Но нивото на болката трябва да е доста високо, за да се направи стъпката към промяна.

Ние ли привличаме любовта или тя сама ни намира?

Ние привличаме любовта с обичта си - ако обичаме себе си, живота, роднините... Ние привличаме това, което излъчваме. Любовта винаги привлича любов! Омразата привлича омраза! Така че въпросът е да се научим да обичаме живота си тук и сега такъв, какъвто е. наистина да сме благодарни за това, че има къде да спим, какво да ядем. А ние мрънкаме все повече, все от нещо сме недоволни. И е голямо постижение да се научим, да накараме нашия мозък да бъде благодаре, да бъде щастлив. Това привлича любовта в живота!

Има ли предопределеност назад във времето за любовта и омразата ни днес?

Проблемът е, че някои хора се раждат с тежко минало - да речем в семейство на алкохолици или в приют за сираци. Има неща, които нашата душа ги е наследила отнякъде. Въпросът е, ако съм се родил в такова семейство, мога ли да се науча да го обичам? Да им простя? Мога ли да променя живота си, въпреки че произхождам от семейство на алкохолици? Ще дам пример с известния американски писател Джек Лондон. Той е от "трудно семейство", израснал е сам по корабите, липсвали са му всякакви материални възможности. Но това не му е попречило накрая да бъде Джек Лондон - известният писател. Друг пример - Коко Шанел или Едит Пиаф... Това са имена в историята на хора от много трудни семейства. Едит Пиаф е момиче, чиято сирашка съдба го кара да спи от кръчма в кръчма, опипват я какви ли не мъже, пее по улиците. Докато един мъж не я забелязва, че пее добре и - става Едит Пиаф. Реално тя не е имала предпоставка да стане известна звезда. но е успяла да се пребори. Така че въпросът е да си позволим да обичаме живота си "въпреки", а не "защото".

Кои са най-важните три основни признака, по които може да разпознаем истинската любов?

Усещането за радост - с този човек ти става много радостно, сърцето ти пее, ти се "събуждаш". И това е постоянно. Има голяма разлика между влюбеност и любов. С моя съпруг сме заедно от 10 г. Той ми казва: "Гледам те и ми става радостно". Това няма нищо общо с влюбеността, когато в корема пърхат пеперудки. Говорим за постоянно, стабилно чувство на радостта, която виждаш в своя човек.

Вторият признак е желанието да даваш - Когато обичаме истински, ни искаме да даваме. Да даваме не от чувство на вина, че, ако не го правим, няма да ни обичат; не от чувство, че сме длъжни нещо, а защото ни е приятно да даваме. Приятно е да виждаме, че човекът до нас се радва. Тогава аз давам с удоволствие и наслада.

Третото е, че заедно ставаме много по-добри от това, което сме били преди. Това означава да се развиваме и да преоткриваме за себе си нови неща, творим, рисуваме... Дори ако страдаме в тази любов, пак можем да правим нещо, което е много силно и мощно. Едно от доказателствата на любовта, че нещо може да се сътвори в името на човека, е Тадж Махал. Има много случаи в историята, в които виждаме какво правят мъжете заради жените си.

Перфектният вариант е, когато и двамата дават по равно в една връзка, но по-често не е така. Това не предопределя ли една бъдеща раздяла, ако даващият повече в един момент се почувства изчерпан и уморен?

Правя един чудесен курс за гейшите. "Гейша" не означава да бъдеш "лека жена", а означава "Гей-ша" - "творяща красота", "живееща в светлина". Та в курса обяснявам, че мъжете и жените дават различни неща. Това, което дават мъжете, е сигурност, стабилност и защита. Те затова имат големи мускули и сила. Те имат воля, осигуряват финансова подкрепа, правят подаръци. Дори мъжките маймунки правят подаръци на женските. Това е силата им да се изразят. Тези мъже са по-творчески, по-креативни и отговарят за големите неща в живота.

Природата на жената е да дава сексуалността. Да показва, че го желае, да изпитва оргазми, удоволствие от живота - за нея това е важно. На второ по важност място е любовта към партньора - тя го обича, приема, моли го, възхищава му се, подкрепя го. Третото е интуицията - когато жената подсказва много леко и нежно какво според нея е правилно или грешно. Това са женските неща, които ние даваме - сексуалността, любовта и интуицията. Мъжките - защита, воля и изразяване на себе си.

Каква е причината мъжете да се страхуват да говорят за чувствата си? За слабост ли го приемат?

Всичко зависи от нашата физиология. Мозъкът ни има две полукълба. Разликата е, че в женските полукълба невронните връзки са повече от 40%. Това означава, че жената едновременно мисли и чувства. Мъжът или мисли, или чувства. Например, ако има война и битка, има враг, мъжът казва: "Аха, враг!" Хваща оръжието и се изправя срещу противника. А жената си казва: "Господи, враг, леле!" и бяга. Тя действа емоционално. В този смисъл, ако вкараме мъжете в чувствата, той спира да мисли и става като сляпо котенце, което не вижда и се чувства слабо, ако остане дълго време в това състояние. Особено, ако в такъв момент ние му насаждаме чувство на вина, че не сме доволни от нещо, че сме нещастни. Него толкова го боли, че той се затваря в себе си и не иска да говори. Много по-лесно мъжът реагира, когато му се възхищаваме и му се радваме. Тогава той обича и чувства. Важно е много да внимаваме с техните чувства. Те са много по-нежни от нас в това отношение.

Разглезихме ли ги мъжете? Къде изчезнаха кавалерите?

Проблемът е на жените! Баща ми винаги ми подаваше палтото, отваряше ми вратата... Съпругът ми - също. За мен това беше нормално и не знаех, че може да бъде по друг начин. Имах компания приятели и жените в нея не бяха научени на тези неща. Излизаме и аз чакам. Те ме подканят: "Наталия, хайде!", аз им казвам: "Чакам някой да ми подаде палтото!". Те бяха в шок, защото не са свикнали на такива неща и ме питат: "Ти не можеш ли сама?", казвам "Не, немога". Разбира се, те ми подават палтото. Другите жени не го правят. След време това стана навик и от всички жени в компанията, палтото го подават само на мен. Ако трябва да се кача в кола, също стоя и чакам да ми отворят вратата, ако има мъж до мен, разбира се. След такова отношение аз съм много благодарна, възхищавам им се. Проблемът е, че жените не отстояват своето право. А на мъжете им е приятно да се грижат за жената, стига тя да може да го позволи, да повярва, че го заслужава.

Кои са най-честите грешки, с които жените отблъскват любимия мъж?

Най-честата грешка е, когато жената каже: "Аз много добре се справям сама и нямам нужда от теб". В този момент мъжът смело си събира багажа в куфара и тръгва. "Щом си толкова борбена и можеща, оправяй се!" Женската ни работа е да подскажем на мъжа къде може да ни даде, къде ние можем да получим и да получим с удоволствие, с възхищение радостта, без да се чувстваме виновни за това нещо. Важното е да се научим да получаваме, защото женската енергия е получаваща. Ако говорим за физиологията, женската енергия е получаваща, мъжката - даваща. Ние имаме вагина, получаваме, приемаме в нея. Мъжът физически има фалос - той дава.

За финал - три блиц въпроса:

101 рози или почивка на Хаваите?

Почивка на Хаваите.

Ален Делон или Шон Конъри?

Ален Делон.

Червено или черно бельо?

Червено.