Никола - най-популярното име във Велико Търново
Д-р Никола Савов Пиколо ( 1792-1865 г.)Уикипедия
До 40-те години на миналия век името Никола е сред най-популярните във Велико Търново и околните селища, казва Тодорка Недева, главен уредник в отдел "Нова и най-нова история”, към Регионалния исторически музей в старата столица. Заради този факт, както и наличието на много банки, търговски кантори по това време, откриването на Търговска гимназия, изграждането на дружество "Морски сговор” и местен клон на Българския търговски съюз обяснява нетърпението, с което старостоличани очакват и празнуват Никулден в недалечното минало.
А и по времето на дългите коледни пости, вкусно приготвеният шаран по стара търновска рецепта, предавана от поколение на поколение, и поливан обилно с искрящи сухиндолски и лясковски вина, подсилва желанието за по-празнична обстановка.
"На Никулден, през 1928 г. храмът "Св. Никола” във Велико Търново е препълнен с богомолци. След отслужените от митрополит Филип панихида за покойните и молебен за живите членове на местното Търговско дружество, всички присъстващи заедно с гостите и учениците от Търговската гимназия, начело нейния оркестър се отправят към читалище "Надежда”. Там, в големия салон на присъстващите повече от 300 души се сервира традиционния за празника шаран. И през 1929 г. църквата "Св. Никола” става отново обединителен център на празненството. В изпълнения до краен предел с граждани и ученици храм, архимандрит Антоний отслужва тържествен молебен за здраве на покровителстваните от светеца именници, както и за цялото население. В прочувствена реч той разказва за делата на св. Николай и призовава присъстващите към повече любов и благотворителност по време на предстоящите коледни и новогодишни празници", разказва Недева.
Болярите си спомнят с умиление и Никулден на 1934 година.
Градът е обхванат от празнично настроение. Учениците от реномираната Търговска гимназия начело със знамената и оркестъра си дефилират по улиците на старата столица на път за храма "Св. Никола”. Ведрото им настроение и стройни редици впечатляват гражданството: "Ето от такива младежи има нужда Отечеството ни”, със задоволство коментират великотърновци тогава, сочат историческите документи. В същия ден следобед салонът на читалище "Надежда”, "празнично украсен и добре отоплен”, се оказва тесен да побере гражданите, дошли да гледат драмата в три действия "Станчови ханове” от Ст. Савов.
Изпълнението на учениците от Търговската гимназия е великолепно, за което свидетелства един от декемврийските броеве на общински вестник "Велико Търново”: "И този път те дадоха една съвършена игра, от която публиката остана крайно доволна”.
"Спазвайки традицията, след молебена членовете на великотърновското дружество на Българския търговски съюз се отправят на тържествен обяд в Туристическа хижа на Царевец. Там, техният председател Никола Досев ги поздравява с патронния им празник. Приветствия поднасят още директорите на Народната банка и Търговската гимназия, главният инспектор на труда. По време на обяда се заражда идеята всяка следваща година местното дружеството на Българския търговски съюз да осигурява по един шаран на девет бедни търновски граждани, в чиито семейства има именник, но за съжаление историята мълчи относно изпълнението на благородната инициатива. Затова пък според спомените на един от участниците присъстващите "старателно събират кръстатите кости, някои си ги увиват в чисти кърпички, а други ги заравят след вечерята на тайно място на Царевец, за да не ги урочасват конкурентите и да им върви в работата”", обяснява за празника на старостоличани Тодорка Недева.
Тя посочва и един любопитен факт за Никулден.
През далечната 1881 г група ентусиасти сред които Петър Попдимов, Илия Симеонов, Ангел Попов, Димитър Атанасов, Георги Ганчев и Ото Хорейши решава да се обърне към най-богатия по това време търновски гражданин Славчо Хаджипаскалев с молба да даде средства за строеж на читалищна сграда. Старият богаташ посреща "депутацията” на чардака, черпи всички с ракия. Когато узнава причината за посещението, поведението му мигом се променя. По спомени, записани и публикувани от търновския кмет Владимир Даскалов през 1930 г., "Дядо Хаджи трепнал с цялото си тяло. Че като скочил, че като замахал ръце, че като извикал: махайте се, махайте се, махайте се… И ги изтласкал навън из вратата". Въпреки провала, след време "просителите” отново посещават Славчо Хаджипаскалев. "За чудо, старецът този път твърде спокойно ги изслушва, и за още по-голямо чудо, казва им: "Утре е Никулден, утре е деня на сина ми Колю. Елате утре ще ви дам пари". И на връх Никулден най-богатият търновец (притежавал е 5-6 милиона златни гроша), дава 50 000 гроша, сметнати в рубли, за строеж на читалище "Надежда”.
В миналото едни от най-заслужилите в различни области великотърновци носят името Никола. Ето някои от тях, които доказват, че в популярната преди десетилетия сред болярите шега ”От кал да е, но да е Никола”, се съдържа стопроцентова истина:
* Д-р Никола Савов Пиколо ( 1792-1865 г.). Първият български учен-енциклопедист, политолог, преводач и автор на оригинално литературно творчество, участник в гръцкото освободително движение, дарител на общината, училищата и църквите в родния си град.
* Хаджи Николи Хаджидимов Минчев ( 1826-1892 г.). Участник в борбата за църковна независимост. Известен търговец, за чийто нужди през 1858 г. уста Кольо Фичето построява хан, считан за един от архитектурните шедьоври от периода на Възраждането.
* Никола (Нено) Тодоров Странджата ( 1834-1876 г.). Деец на националноосвободителното движение. Герой на Вазовата повест "Немили-недраги” и драмата "Хъшове”.
* Никола Я. Златев (1836-1916 г.). Инициатор за създаването на ловното (1884 г.) и есперантско (1891 г.) дружество в града, дарител и почетен член на Лигата (Съюза) на българските есперантисти, с безспорен принос в световното културно движение за налагането на международния език.
* Никола Атанасов Живков (1847- 1901 г.). Участник в борбата за национално освобождение. Публицист, поет и драматург. Автор на стихотворението "Шуми Марица”, станало по-късно национален химн. Основател на първата детска градина в България.
* Никола Хаджиславчев (1864-1925 г.). Създава една от първите модерни пивоварни фабрики в България (1891-1892 г.).
* Никола Христов Габровски (1864-1925 г.). Виден политик, общественик и журналист. Основател на Българската социалдемократическа партия.
* Никола Стефанов Георгиев (1873- 1940 г.). Председател на местния клон на Българското търговско сдружение. Сред инициаторите за създаване на акционерно дружество "Царевец” за добиване на електрическа енергия (1919 г.), на Воден синдикат "Янтра” (1921 г), който се заема с електрификацията на града. Съдейства за откриване на Търговска гимназия, Популярна и Търговска банка във Велико Търново, както и за построяване салона на "Модерен театър”(разрушеното кино,познато в близкото минало като "9 септември”).
* Никола Стефанов Савов (1881- 1971 г.). Основоположник на школата за дървени духови инструменти в България. Автор на първото ръководство по "Методика на флейтовото свирене” у нас.
* Ген. Никола Петков Бакърджиев (1881-1954 г.). Участник във войните за национално обединение. Министър на войната в правителствата на Андрей Ляпчев (1929-1931 г.).
* Ген. Никола Димитров Недев ( 1886-1970 г.). Участник в Първата световна война; военен аташе в Анкара, Атина, Рим; министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Георги Кьосеиванов ( 1938-1940 г.).
* Ген. Никола Михайлов Михов (1891- 1945 г.). Воюва като офицер във войните за национално обединение (1912-1918 г.). Министър на войната в правителството на проф. Богдан Филов (1942- 1943 г.); регент на Царство България (1943-1944 г.).
