Повод за разговора ни с Ники Манолов стана поредното признание, което той получи на международен музикален форум в Малта. За последните няколко години Ники определено намери своето място на голямата сцена и се радва на безброй почитатели – както в родния си град, така и в цяла България. С него си поговорихме за успехите на музикалната сцена, накъде върви музикалният бизнес и откриването на млади и талантиви изпълнители у нас.

Само преди броени дни ти се завърна от Малта, където спечели една от двете големи награди на Световната организация на фестивалите и артистите – WAFA. През октомври пък донесе първа награда от  ХV международен музикален фестивал "Златен шлагер" в Беларус. Каква равносметка за творческите си изяви би направил за изминаващата вече година?

Изминалата година в професионален план беше много емоционална, изпълнена с положителни емоции. Разбира се, гарнира ни с много напрежение, но няма как да искаш да постигнеш високи резултати в дадена сфера и да не се себераздаваш поне на 110%. Имах уникалната възможност да представям България на няколко международни подиума и тези, които бяха с конкурсен характер, мога да определя като 2 от 2 - 2 конкурса 2 първи места!

В Беларус участва с още няколко български изпълнители, сред които и Стефан Митров. Двамата имате сходни музикални търсения, които определено имат своята публика, но се създава впечатление за голяма конкуренция с други жанрове и родната поп музика като че ли остава малко в "сянка". Така ли е?

Представителите на България на конкурса в Беларус през годините са Георги Христов, Деси Добрева, Стефан Митров и др. За моя огромна радост и чест мога да заявя, че съм носител на единствената първа награда от този форум, апропо, на който преди години Лили Иванова изнася самостоятен рецитал. Спрямо жанровете искам да споделя за Вас и Вашите читатели, че музиката не може да се раздели сякаш си месар или дърводелец. Тя се дели на добър, професионално изработен продукт и не дотам такъв.

Публиката е най-добрият и откровен съдник на нас изпълнители те. За вече близо 15 години творчески път съм разбрал едно, че само и единствено публиката може да определи дали си се справил по най-добрия възможен начин и нейната оценка никога не подлежи на коментар. Ако погледнем на жанровете като на сезоните .. те се менят. Остават ти спомените за хубавото лято .. За лошата зима .. И в музиката е така. Това че днес нещо е популярно и търсено не значи, че след утрешния ден ще бъде така. Затова и винаги трябва да сме в крак с времето.

Заради перфектното ти представяне в Малта си получил предложение от Малтийската филхармония за съвместен проект. Издай малко повече за него?

Поканата дойде лично от диригента на Малтийската филхармония. То беше плод на работата ми с оркестъра, тъй като изпълненията на песните в Малта бяха под съпровод на част от представителния оркестър към Малтийската филхармония. Изпълнението на проекта е замислено за пролетта на другата година, като в концерта ще изпълня както интерпетации на мои песни и световни хитове, така и няколко оперни произведения.

Ти имаш две песни, продуцирани от Примата на българската естрада Лили Иванова. Тя е подавала ръка и на други прохождащи певци. Лесно ли е да стигнеш "звездите"? Ти как оценяваш този факт?

Песните, продуцирани от Примата на българската естрада Лили Иванова и самият контакт, който имам с нея, мога да определя единствено като подарък от съдбата и Бог. Аз съм започнал да се занимавам с музика на 8-годишна възраст в моя роден град Горна Оряховица в школата на Аделина Колева. Участник съм на много национални и международни конкурси, участник съм в първия сезон на Musik Idol, Финалист на Евровизия, представител на България на "Нова Вълна" в Юрмала и още толкова много неща, че единственото, което мога да споделя с Вас е, че когато човек работи усърдно, има талант и се раздава докрай, съдбата знае как да се намеси. 

С кои композитори и текстописци работиш?

Имам удоволствието да съм работил и работя с едни от най-добрите професионалисти в България и не само. За един изпълнител най-важното нещо е репертоарът. Правилно подбраният репертоар. А песните се пишат от професионалисти. Грешен подход и разбиране е, че музиката се прави като се седне на компютъра, отвори се музикалната програма, взимаш "назаем" ритъм от добре позната песен и вече си композитор. Хората, с които имам удоволствието да работя не са такива. Те са творци.

Част от имената са Краси Гюлмезов, Явор Кирин, Емил Бояджиев, Влади Ампов Графа, Светлин Къслев, Дийп Зоун Проджект, Гери Турийска, Мариана Попова, Магга, Рахел Тодорова, Артан Кастрати и много други, на които искам да се извиня, ако не съм споменал. Но тук е моментът, в който искам да кажа, че проектите, които правим като музиканти, не са безплатни. Това е една огромна инвестиция, която понякога остава неразбрана и аз искам да благодаря на моите продуценти от музикално-продуцентска фирма "Жокер Медиа", на Лили Иванова и на всички, които са ми помагали през годините! 

Нееднократно си представял страната ни на престижни международни музикални конкурси и в повечето случаи си печелел награди. Какво е чувството да пееш на една сцена с изявени и доказани изпълнители като Bonny M, Юрий Антонов, Лайма Вайкуле, Stan Jordan и много други популярни изпълнители от близкото минало?

Колкото и нескромно да прозвучи, искам да допълня списъка на имената ти с Тони Бракстън, Филип Киркоров, Дима Билан, Таркан, Мустафа Сандал и тук е моментът да отбележа с дебела черта БЪЛГАРСКИТЕ изпълнители от ранга на Лили Иванова, Георги Христов, Йорданка Христова, Нели Рангелова, Миро, Мария Илиева, Мариана Попова, Графа. 

Всеки път, когато изляза на сцената, винаги в мен се поражда това необяснимо чувство на така добре измислената метафора "Пеперуди в корема". Винаги е като за последно и всеки път трябва да е още по добър от предходния.

Ти си един от финалистите на първото издание на Music Idol. Какво мислиш за конкурсите за музикални таланти и това ли е "гарантираният" старт за един неизвестен изпълнител да го забележат и да тръгне "нагоре"?

Гарантиран не мога да кажа, но задължителен, да. България е страна с много таланти. Скоро се смяхме, че на глава от населението се падат по минимум 2 таланта. Един певец и един майстор. Това в кръга на шегата, разбира се. Но истината е, че има много добри млади изпълнители, които се доказват всеки месец на сцените на национални и международни конкурси, които се провеждат в нашата страна. Факт е и че публиката на подобен тип мероприятия е ограничена предимно до семейство, организатори и музикални педагози.

Поради пренаситеността на музикални и други реалити формати в родния ефир всъщност точно тези конкурси остават в "сянката на прожекторите". Но именно те са началото на всички таланти. Риалити форматите са стъпалото към широката аудитория. Макар че по-голяма част от изпълнителите, преминали през тях, не намират своето място на музикалната сцена след това. А и доста често сме свидетели на друг парадокс, а именно, как елементът на таланта и уменията е заменен с житейски несгоди и странни за разбиране съдби.

Ти си студент в специалност "Педагогика и тонрежисура". По какъв начин възнамеряваш да съчетаеш развитието си в това направление (ако имаш такива планове) с музикалната си кариера – не е тайна, че за един голям и траен успех (в която и сфера да е) е нужно 100%-но себераздаване?

Образованието в днешно време е абсолютно задължително. В случая има много полемика дали образованието прави музиканта и дали, ако "знае нотите", той би бил по-добър. Мисля, че човек трябва да е максимално подготвен в материята, наречена музика, а иначе като лични планове бих споделил, че пеенето е до време. Дано съм жив и здрав и имам дълга и ползотворна кариера, но в един момент бих искал да дам това което имам като знания и опит на младите изпълнители.

Как виждаш българската поп музика след 20 г.?

Въпрос с повишена трудност. Държа да отбележа, че погледнато обективно, 90% от музиката, която се бълва ежедневно днес, няма да бъде актуална дори след 5 години. Заради лъкатушенето и социално-житейските неразбории се скача от една крайност в друга. Определено трябва да се погледне към естетически издържаните и професионално подготвени проекти, защото така наречената от нас "класика" ще остане единствената музика, която може да пускаме на нашите деца след 20 години.

<< Sever.bg във Facebook >>