Първите два филма от Фестивала на югоизточното кино "Виж Париж" (See а Paris) бяха прожектирани вчера в Голямата зала на Община Велико Търново. Събитието бе открито от зам.-кмета Снежана Данева и писателя Николай Стоянов, един от председателите на фестивала.

Фестивалът на югоизточното кино "Виж Париж" (See а Paris) ще се проведе за трети път тази година във френската столица под егидата на ЮНЕСКО. Радва се на голям интерес от страна на френската публика. Форумът има за цел да представи интересни неща, случващи се по нашите неспокойни балкански ширини.

"Филмите побъркват френската публика. Французите са свикнали да гледат европейско кино и много рядко, като изключим филмите на Костурица, позаглеждат и други филми от нашия ареал. Но това е нещо като преливане на кръв, тъй като нашите нации са все още много жизнени, отворени и креативни", отбеляза пред великотърновската публика Николай Стоянов.

На миналогодишното издание на фестивала в Париж е бил представен рекламен видеоклип за Велико Търново, в подкрепа за кандидатурата за инициативата "Европейска столица на културата 2019".

Николай Стоянов е и основател на Фондация "Балканика", която ежегодно присъжда едноименната награда на балканските народи в областта на поезията, художествена литература и писане на есе. Всяко произведение, удостоено с приза, се превежда на езика на държавите членки на фондация, за да може да стане по-достъпно за читателите.

Ето какво каза за читателите на Север.бг:

Защо толкова дълго се занимавате с тази тематика - балканска литература, а от скоро и с балканско кино?

Заедно с г-н Йордан Плевнеш от Македония сме такъв тип хора. Обичаме да правим неща, които са трудни и които, общо взето, малко хора биха се навили да правят. Йордан е много известен мой приятел - писател, драматург. Той също е балканофил и си допадаме много, близки сме по дух и по нагласа и се опитваме да обединим амбициите и идеите си.

Вече 17 години организирам наградите "Балканика" и то с лични усилия. Не си мислете, че някой дава пари за това. Дават за мис "Мокра фланелка" и за други подобни. Но общо взето, когато имаш желание можеш да намериш начин да направиш нещо.

Как дойде идеята?

Аз самия се занимавам с литература. Дълго време си мислех, че е безумие да кажем, че знаем много за френската или за немската литература, а най-малко да знаем за тези, с които сме най-близки - на съседите. Така ми хрумна идеята още преди Промяната. Но тогава беше невъзможно да се случи това без участието на държавата. После, след като се промениха нещата, намерих партньори от други издателства. Събрахме седем от седем държави и направихме "Балканика". Само че нямаше страни, имаше градове, за да няма напрежение. Тъй като на Балканите винаги има нещо, което трябва от стари времена да се "разчиства" и така вече 17 години работим.

След тазгодишното издание, Фестивалът на югоизточното кино "Виж Париж" ще има възможност да кандидатства за субсидия пред Европейската комисия за изкуство и кино. Как се справяхте досега с лични финанси?

Досега всичко сме правили на мускули, добро желание и приятели. Например, бившият министър на културата Фредерик Митеран ни предостави пространството за провеждане на фестивала. Висшето училище за аудио-визуални кадри в Париж - ESRA, в което Йордан Плевнеш преподава, ни предостави цялата техника и всичко онова, което е необходимо за провеждането на един фестивал.

Наши приятели журналисти от много вестници рекламират фестивала. Журито е съставено от изключителни имена, не само от балканското кино, но и от европейското. Винаги е много сложно и най-трудно се присъжда нещо на Балканите. Ето защо осигурихме чужда гледна точка, която гарантира да няма "балкански" недоразумения.

Прилича ли нашето кино на френското по някакъв начин?

Твърде различни са. Нашата филмова индустрия беше в много голям подем преди, когато се правеха около 25 само игрални филма на година. След това западна. Сега има едно възраждане на млади хора. Но киното е изкуство, което иска много пари. Да, има и такива филми, които се правят от хора идеалисти, справяйки с много малко средства. Понякога се получават много добри филми, зависи кой ги прави. Но по принцип голямото кино иска много пари. В Европа отдавна са разбрали, че трябва да бъде направено някакво общество, някаква организация, която да подкрепя големи проекти и това е Евро имаж (Euro image). Там всичко се прави на конкурсен принцип. Много от по-младите български режисьори кандидатстват. Но все още нашите филмови индустрии са на различно ниво. Не че ни липсват добри режисьори, не че ни липсват талантливи актьори. Трябва да се натрупа отново творчески потенциал и количеството ще доведе до качество. Има няколко филма, които печелят много награди по различни фестивали.

Да, но в чужбина? А ние оценяваме ли ги?

Ами тези филми за съжаление не се гледат достатъчно у нас. Заради безумната причина, че киноразпространителите, които са частни както знаете, имат интерес да въртят касови филми и, общо взето, не със особено голямо удоволствие дават място на български филми. Има филми, които са правени само с амбицията  и намирането на средства на самите режисьори. Това не им пречи, обаче, да са направени добре. Може би ще дойде моментът, когато и българските филми ще бъдат достатъчно гледани от нас.

Тази вечер великотърновци ще имат възможност да гледат "Как бях откраднат от германците" (Сърбия). Филмът разказва биографичната историята на детството на писателя и режисьора Милош Радивоевич, за животът му, повлиян от немците, които окупират Югославия по време на Втората световна война. 

За оцелелите от геноцида в Сребреница е "Белведере".

Програмата на Фестивала на югоизточното кино "Виж Париж" можете да видите тук.

Присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме.