Николина Стоянова: Пачуъркът дава възможност на хората с увреждания да се изявят

Бихте ли обяснили на читателите на Север.бг нещо повече за проекта "Ателие за пачуърк"?

Проектът стартира през 2009 година и ще приключи на 12 май 2011-а. Всъщност, продължителността му е година и половина и е насочен към хора с трайни физически увреждания, над 50%. Нашата идея беше, че тези хора много по-трудно могат да се занимават с каквото и да било, така че решихме да ги ангажираме с работа тип „пачуърк“, при която с малки парченца плат и с не толкова правилни шевове може да се направи нещо красиво. При старта на инициативата съвместно с партньора ни Община Велико Търново събрахме 19 бенефициента, които да отговарят на изискванията за трайни увреждания. След това бенефициентите минаха един професионален курс по шивачество, който продължи два месеца и се „понаучиха“ да шият. После стартира и същинският ни проект, който е организиран под формата на трудова терапия, продължаваща по два, максимум три часа на ден. Това е съобразено с бенефициентите ни, които не могат да се концентрират за по-дълго и се уморяват. Както казах, основните им занимания са свързани с изработването на пачуърк, като другото нещо, в което се специализираха, е шиенето на чаршафи, спални комплекти, покривки, които ние даряваме на други социални институции в района.

Обяснете малко по-подробно на хората, които не са запознати със спецификите на пачуърка, какво представлява той?

Пачуъркът е западна техника за съшиване на различни покривала, възглавници, пердета и т.н. от отпадъчни парчета плат от шивашката промишленост. Ако се направи правилно съчетание на цветовете, пачуъркът може да се превърне в истинско произведение на изкуството.

Тоест, да разбираме ли, че и вие използвате в работата си отпадъчни продукти от шивашката промишленост?

Специално ние си купуваме платовете, защото така ни е заложено в проекта и в момента не правим точно пачуърк, защото от големите парчета режем и ги сглобяваме, което малко се разминава с оригиналната идея. След като приключи проекта, смятаме да се ориентираме към парчета на килограм на по-добра цена и да купуваме, за да продължим дейността си.

Значи не смятате да прекратите работата си след изтичането на крайния срок на проекта?

Да, защото ние имаме дневен център за възрастни хора с физически увреждания, може и да не са трайни, но все пак увреждания, в село Вонеща вода (не 28 километра южно от Велико Търново бел. ред.). Всъщност, идеята на това социалното предприятие е „Ателие за пачуърк“ да бъде като допълнителна иновативна форма на социална услуга към този дневен център. Тоест, бенефициентите, които вече могат и искат да идват да шият и да работят по два-три часа на ден, да го правят и това да бъде като допълнителна част от социалните услуги, които предлагаме.

Всъщност вие казахте, че сте избрали 19 човека за проекта си. Според информацията, която прочетохме предварително, участниците в „Ателие за пачуърк“ са само 14...

Да, точно така. От първоначално избраните 19 бенефициенти петима отпаднаха, основно по здравословни причини. Хората с увреждания се сблъскват с много големи трудности за неща, които на нас ни се струват ежедневие.

Разбрахме, че нещата, които сте подготвили в „Ателие за пачуърк“, ще бъдат дарени на различни социални институции в региона. Кои точно са те и на какъв принцип ги определяте?

Всъщност, всичко, което виждате на изложбата, вече е дарено. Едно от условията по проекта е, че ние не можем да развиваме търговска дейност със създадените от хората с увреждания произведения, тъй като той се финансира от Европейския социален фонд. При това положение, единственото, което ни остава, е да ги дарим. Партньорите ни от Община Велико Търново ни дават информация за институциите в региона, които имат нужда от нещата, които ние правим. Подарили сме различни изделия, произведени в „Ателие за пачуърк“ на Дома за деца с увреждания в Горна Оряховица, на Дома за хора с увреждания в град Дебелец, на защитените жилища в Церова кория и Пчелище, в Лясковец, на центрове за социална рехабилитация и интеграция, на дома за хора с увреждания в Търново... Общо взето, сме дарили на всички социални институции в региона, за които имаме някаква информация.

Нещата, които видяхме, наистина са красиви. Намерили сте удачен начин да дадете на хората с увреждания възможност да се изявяват...

Надявам се да е удачен. Ще видим дали е така за в бъдеще, което означава да намерим начин да им осигурим парично заплащане за труда, който полагат.

Казахте, че „Ателие за пачуърк“ се намира в село Вонеща вода. Разкажете ни нещо повече за институцията.

Помещаваме се в бившата почивна станция на „Пътни строежи“. След като завършим сегашния си проект през май месец, смятаме да си дадем малко време за почивка, защото оформянето на документацията за подобно начинание е много трудоемко. На месец имаме буквално 15 килограма документи, които трябва да подготвим. Спецификата на хората с увреждания не ни позволява да участваме в обществени поръчки на държавните институции, защото те не могат да спазват срокове. На запад нещата са уредени по по-различен начин и това позволява на организации подобни на нашата, да получават обществени поръчки, които не са пряко обвързани със срок. Дадена общинска администрация, като знае, че има такова социално предприятие, не прави търгове, а му възлага то да изпълни поръчката. У нас обаче все още не е така. Затова предвиждаме да се ориентираме към т. нар. „бутикови поръчки“. Тоест, някой ресторант или заведение иска покривала за столове например и ние се ангажираме да му ги направим, но не се ангажираме да спазим конкретен срок. На нас ни трябват бавни поръчки, защото не можем да разчитаме на никаква сериозна държавна подкрепа. Освен това нямаме данъчни облекчения, каквато е практиката със социалните предприятия в другите страни.

Александър Македонски, Север.бг

Стоян Николов, Север.бг