Предстои излизането от печат на "История на Поликраище”, научи Север.бг. Книгата става реалност, благодарение на труда и инициативността на няколко активисти от селото.

 "Това е голямо културно събитие не само за селото ни, но и за страната. Поликраище е едно от най-големите села в България със съществен принос във всички области на обществения живот у нас. Горнооряховското село е известно със своите градинари – над 2 200 души са доказвали българското трудолюбие в Унгария, Чехословакия, Австрия и много други страни. Малко се знае обаче за неговите личности.", каза доц. д-р Георги Георгиев, в чийто род също има забележителни и необикновени личности.

Бойка Мутафчиева, която освен, че е издател на историята, е и родом от Поликраище, също "повдигна завесата" в аванс. "От 2003 г. до сега направихме няколко книги за нашето село, отразяващи историята на Поликраище, развитието на спортната дейност и на селското стопанство през годините. В историята, чието заглавие ще бъде "Село Поликраище - пътища на духа", ще бъде осветлена подробно дейността на забележителни хора от селото, дали своя дан в политическия, обществения, стопанския и научния живот".

В поредната книга за духа и историята на селището своето място намират историите за свещеник Георги Маринов Полуганов – най-видната личност на селото за целия XIX век. Той е основател на килийното училище през 1847 г. и пръв учител в него.

Освен това е близък сподвижник на Отец Матей Преображенски – Миткалото и участник в национално-освободителните борби и деец на революционния комитет на Вътрешната организация на Левски; свещениците Иван Пендов и Христо Попиванов, опълченците Христо Георгиев, Тодор Нейков, Трифон Нейков.

Признание от поколенията и свое място в книгата намира и протойерей Никола Попгеоргиев, известен с това, че издействал вдовишки и сирашки пенсии за вдовиците и сираците от войните за национално обединение лично от Н.В. Цар Борис III.

Читателят ще научи и кой е най-дългогодишният директор на училището Никола Попниколов – човекът, оставил незаличима диря в образователното дело на селото и с решаващ принос за успеха на хиляди негови жители в живота, предприел широкомащабна строителна програма и издигнал училището до равнището на едно от най-добрите в страната.

Подобаващо място е отредено и на дългогодишните учители Трифонка Попниколова, Георги Беливанов, Руси Петковски, Живко Коларов, Наполеон Заков, Николинка Ганчева, министъра на земеделието през 1941-1942 г. Димитър Кушев, партизанина Димитър Генков, видни стопански дейци като Никола Кушев, инж. Димитър Ганчев.

Не са малко и дейците на образованието и науката от Поликраище, чиито заслуги заслужават да бъдат уважени, като се разкаже за тях. Това са проф. Павел Кушев, проф. Ангел Симеонов, д-р Филип Кушев, проф. Манол Млеченков, ст.н. сътр. Костадин Гърдев, доц. Живко Карапенчев, доц. Георги Николов, д-р Марияна Георгиева-Гроссе, гл. ас. Магдалена Ганчева и гл. ас. Емилия Вълкова, поета Стефан Узунов, книгоиздатели като Бойка Мутафчиева и много други.

"Няма да спрем до тук с представянето на Поликраище. Има доста материали при мен - смях от Балтейка, стари местни фолклорни песни, изпълнявани през 1877 / 78г. от Базунков. Около 30 песни е донесъл и доц. Георгиев - така че, след тази поредна книга, ще има още", сподели издателката.

За да разпалим любопитството и нетърпението ви в очакване на новата книга за видните личности от село Поликраище, може да прочетете малка част от материала за свещеник Георги Маринов Полуганов, предоставен от внука му доц. д-р Георги Георгиев, който, заедно със своята майка и сестра, са спомоществователи и дейни участници в събирането на материали за издаването на книгата.

                                            Свещеник Георги Маринов Полуганов

"Свещеник Георги Маринов Полуганов е роден на 15 февруари 1808 г. (ст. ст.) в Поликрайще. Според Летописната книга на църквата "Св. Марина”, водена от свещеник Иван П. Удварев, която се съхранява в Държавния архив във В. Търново, той е вторият свещеник в селото след Иван Пендов, за когото има сигурни данни и третият след свещеник Недю Николчев, който може да се възприеме като полулегендарна личност и за когото освен името, не се знае почти нищо друго. Георги Маринов Полуганов е ръкоположен през 1844 г. от гръцки владика и е свещенодействал 44 години.

През 1847 г. той създава килийно училище към църквата "Св. Марина” и освен да се грижи за православната вяра на съселяните си, започва да обучава и децата на селото на четмо и писмо. В подкрепа на написаното са думите на Атанас Караилиев, учител и директор на училището в селото ни през учебната 1958-1959 година, казани на пионерски сбор на тема: "Историята на просветното дело в с. Поликрайще”. Сборът е проведен през 1960 г. пред класа, чийто класен ръководител е учителката Трифонка Романова Попниколова. Цитираме думите му: "Първият учител в килийното училище в с. Поликрайще е свещеникът Георги Маринов Полуганов. То (Училището) се е намирало в двора на църквата. Било е много ниска постройка, така че учениците с ръка от земята спокойно стигали покрива му. Нерядко са намирали птичи гнезда с яйца или малки птиченца.” Същото това твърдят и наследниците му Никола Георгиев Попниколов – най-дългогодишният директор на същото училище и Георги Николов Георгиев, доцент във Великотърновския Университет "Св. Св. Кирил и Методий”. Георги Д. Иринков, автор на книгата "90 години училище "Св. Св. Кирил и Методий” в с. Поликрайще”, издадена в Будапеща в чест на годишнината на просветното дело, още в началото съобщава за това.

Свещеник Георги Маринов Полуганов е водил обучението по същата програма, както навсякъде в страната по това време. Сведения за това намираме в биографиите на Х. Трифон Тодоранов и на Къню х.Петков. На 17 ноември 1918 г. първият е подарил 10 000 австрийски крони за постройка на чешма в първоначалното училище, а на 13 февруари 1921 г. вторият е дал 10 000 лева на основното училище в селото за създаване на фонд за подпомагане на крайно бедни ученици от основното училище и прогимназията. Тези сведения са публикувани в "Златна книга на дарителите за народна просвета”, книга II, София 1923, отпечатана като Приложение към XXII год. на списание "Училищен преглед”, No. 2 от Г. Ст. Пашев.

Свещеник Георги Маринов Полуганов е спомосъществовател на възрожденската книжнина, издавана в средата на XIX век. През 1855 година той подпомага с парични средства издаването на книгата "Повест или поучение християнское собрано от разни духовнопоучителни книги” преведено от Славенски на българский язик от Петра Давидова и отпечатано в Бялград в княжеската сръбска типография. Той е посочен в книгата в списъка на Любородните спомосъществователи от Хотница "поп Георгий от Поликрайще”. Той е един от четиримата поликрайщани, заедно с поп Иван, поп Христо и Атанас Димитров (учител в с. Гостилица, Дряновско, въвел новобългарското образование), които са включени в Енциклопедията "Българска възрожденска интелигенция.

Освен свещеник, основател на училището, пръв учител, просветен деец и деец на движението за църковните борби, спомосъществовател на възрожденска литература, Георги Маринов Полуганов е бил и участник в национално-освободителните борби на България. Той е съратник, сподвижник и близък приятел на Отец Матей Преображенски – Миткалото, член на революционния комитет на Вътрешната революционна организация, създадена от В. Левски в Поликрайще и член на революционния комитет за обявяване на Априлското въстание. Отец Матей Миткалото многократно му е гостувал и е намирал подслон в дома му. Свещеник Георги Полуганов не се е поколебал да заложи състоянието си и да изложи на риск семейството си за Освобождението на България. Освен морално, той е подпомагал и с парични средства революционната организация...

Тази му дейност не е останала тайна за от турските власти и заради нея е бил преследван от тях. Особено страшно станало положението при разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Мълвата, че свещеник Георги Полуганов е комитаджия, стигнала до ушите на турците и те дошли в къщата му... За да го спасят, съпругата му Гергина Полуганова и синовете му го зазидали в комина на къщата... След две седмици чакане, турците най-после си заминали, тъй като попът не се завърнал. Така той бил спасен...

Свещеник Георги Маринов Полуганов е родоначалник на рода Попгеоргиеви, които са клон от рода Полуганови. Заедно със съпругата си Гергина те имат петима синове: Димитър, Христо, Цвятко, Марин, Никола и една дъщеря Мария".

Автори: Георги Николов Георгиев и Трифонка Романова Попниколова. 03.03.2012.

__________________________________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg