Образованието - точка на пресичане
Скромно изследване на родителската, ученическата и учителската представа относно учебния процес
По повод началото на учебната година екипът на Север.бг реши да направи импровизирано проучване сред различните страни, участващи в образователния процес. Избрахме един ученик - Ивета Христова в 11. клас; родител - Стела Димитрова, майка на Свилен от 2. клас; Галя Стефанова - майка на Дони в 3. клас; учител - Ирина Еневска, преподавател по английски език в Езиковата гимназия във Велико Търново.
На всички тях зададохме едни и същи въпроси относно новите ваканции за учениците през настоящата учебна година, за трудностите, с които очакват да се сблъскат през учебния период и мнението им за това дали българското образование е достатъчно ефективно. Почти всички бяха единодушни по зададените теми, разбира се, преценявайки ситуацията от своята гледна точка.
Въпросът за ваканциите се посрещна положително и от четиримата ни анкетирани. Те смятат, че учениците са претоварени в училище и допълнителните почивни дни са добро решение.
Галя сподели притесненията си единствено от това, да не се наложи пришпорено наваксване на учебния материал за сметка на други предмети като рисуване и физкултура. Тя даде и предложение майските матури да се съберат в една седмица: "Децата са през ден на училище и вече са настроени ваканционно, а точно тогава правят тестове за изходно ниво и така не могат да се съсредоточат върху учебния материал".
Стела смята за необходими ваканциите, но: "доколкото разбрах са премахнали грипните ваканции - според мен те бяха много по-смислени и важни. Относно новите - само афишират с тях, а всъщност им дават 3-4 дни отгоре, като не се броят съботите и неделите."
Г-ца Еневска подкрепя министерското решение, отчитайки факта и че самите учители имат нужда от почивка: "Определено съм за допълнителните ваканции. Има периоди, когато се натрупват повече почивни дни, но има и други, много дълги при това, в които натоварването е голямо и учениците нямат време нито да си научат както трябва, нито да си починат. А за учителите са още по-необходими. Учениците, ако се уморят, сами си правят 'ваканция' с извинителни бележки, а при нас не може така. Освен това за учителите по време на учебната година почти не съществува понятие 'почивен ден' - дните, в които нямаме часове, обикновено се използват за проверка на писмени работи, наваксване с документацията покрай класното ръководство и готвене на следващите уроци."
Трудностите, които срещат или от които се притесняват нашите "гледни точки" отново произлизат от принадлежността им към определена група. За родителите проблемите са основно финансови, свързани със закупуването на учебни пособия, а за нашия представител на учениците всички трудности се преодоляват с учене и амбиция.
За групата на учителите в лицето на Ирина Еневска притесненията са свързани с евентуални нови административни изисквания: "От документация и поставяне на нови и нови нелепи изисквания, спазване на нереални срокове, не ни остава време за истинската ни работа - подготовката на урока. Време за нея остава след писането на поредния списък, даването на поредната справка и т.н."
Въпросът за нивото на нашето образование предизвика прилив на предложения за неговото подобряване, като единствено единадесетокласничката Ивета смята, че българската образователна система е по-добра от тези на други държави и че младите хора имат самочувствие на знаещи.
Ето и креативните идеи и размисли на родителите Стела и Галя, както и на г-ца Еневска за ефективността на образованието у нас.
Галя: "Образованието в България не е на необходимото ниво. Не може всяко училище да учи по учебници от различни издателства и накрая учениците да кандидатстват в едни и същи висши учебни заведения, които пък държат на техни си издания. Според мен не е нормално две паралелки да са в една занималня - при млките класове, а още повече децата да са 35. Преподавателката не е в състояние да обърне внимание на всеки. Единият клас има едни домашни, другият клас има други. Често децата се прибират с ненаписани домашни и продължават вкъщи учебния процес, вместо да си починат."
Стела: "Не смятам, че образованието е ефективно - има много неща, които трябва да се коригират. Примерно сега, във втори клас, през целия първи срок по математика ще преговарят събиране и изваждане до 20, а през втория срок трябва да вземат събиране и изваждане до 100 и да научат таблицата за умножение и деление. В часовете по български език вземат много набързо материала, няма време да повтарят. А за въпроса с учебниците и тежестта им - за мен най-добрият вариант е да разбият един учебник на 3-4 части - така първите няколко месеца децата ще носят първа част, следващите няколко - втора и т.н."
Ирина Еневска: "За съжаление образованието ни не е ефективно. Причината обаче не е в това, че не учим децата на практически знания или че материалът по съответния предмет е много обемен и силно теоретизиран. Проблемът е, че на децата им се внуши, че не трябва да учат. Все повече родители и повечето медии постоянно сриват авторитета на училището и учителите - обясняват им как учители стават само хората, които за нищо друго не ги бива; когато детето получи лоша оценка (за такава вече минава петицата), родителят идва да се разправя в училище. Децата растат с убеждението, че винаги са прави, че ни превъзхождат и решават, че в училище само си губят времето. Те спират да влизат в час или провалят часовете с лоша дисциплина. Същите тези ученици с половинчати знания впоследствие стават студенти и пренасят модела от училище в университета. Слава Богу, има и изключения, има и мотивирани деца и дори цели класове, които все още осмислят професията ни, но за съжаление повечето от тях мечтаят да учат в чужди университети и едва ли някога ще се върнат в страната."