Общински празник с изворен фолклор проведоха в Пушево
В село Пушево в събота над 200 души взеха участие в XXI-я общински празник на народното творчеството и бит "Че се е пролет пукнала". На сцената на НЧ "Сполука 1923" бе представено автентично фолклорното танцово, словесно и музикално-песенно изкуство , характерно за този край.
Празникът откриха домакините от Фолклорна група "Сполука" при НЧ "Сполука 1923", село Пушево, с изпълнение на песните "Снощи се минах", "Изгубил си Жечко булката" и "Лаленце се люлее". Те представиха и домашния обичай "насноваване на кросно".
Певческа фолклорна група "Росен здравец" при НЧ "Съгласие", село Дебелец с художествен ръководител Анка Николова, изпълни "Заженил ми сай млад Стоян", "Иван на Марийка думаше" и "Татко Марийке думаше".
Групата за изворен фолклор "Дълголетие" при НЧ "Светлина 1892", село Велчево, с художествен ръководител Иванка Маринова пресъздадоха обичая "Баба Марта" заедно с обредните действия и ритуали.
Певческа фолклорна група при НЧ "Просвета 1873" от село Плаково изпълни песните "Голям се събор събрало", "Кого пита Ганке" и "Идим Ганке за тебе". Навремето в селото се правели големи събори, на които момите и ергените се харесвали, а наесен и през зимата вдигали големи сватби.
Фолклорна група "Росен здравец" при НЧ "Съгласие" в Дебелец, с художествен ръководител Анка Николова, представи обичая "Сгледа", извършвал се в начало на IXX век. За възстановката са използвани спомени на съвременници и материали от българската етнография.
Сгледата е практикувана, когато момичето е от друго село и родителите на момчето не знаят нищо или знаят малко за него и родителите му дали е работно, дали е здраво. За да узнаят тези неща, те пращат сгледници. Често пъти сгледата е прераствала в сватуване, т. е. в допитване за пращане на сватове. Като сватовници ходели близки хора, означавани като сватовници.
Ходенето на сватовниците става тайно, в делник или празник, за да се прикрие евентуалният отказ от момина страна. Често пъти идването им било изненада за близките на момата.
Сватовниците след обикновените разговори за времето присядат до огъня и го разравят с машата, дилафа. Това е символичен намек за целта на посещението. Сгледниците казват, че търсят гълъбица за своя гълъб, соколица за своя сокол, жътварка за своя жътвар и т. н. Родителите на девойката дават съгласието си или отказват под предлог, че момичето им е още малко, че не са готови с даровете или направо, че момичето им не е за женене. Понякога, дори и да харесват момчето, първия път отказват уклончиво, за да се придаде по-голяма тежест на момата.
При съгласие сгледниците дават на момата нишан - задължитено китка, вързана с червен конец и пара, а по-имотните дават и пръстен. След това следва годежът.
Групата за изворен фолклор "Дълголетие" при НЧ "Светлина 1892", село Велчево изпълни песните "Любили се двама млади", "Мома Грозданка" и "Заспала е Яна".
Детска фолклорна група "Ресненче" към НЧ "Просвета 1874" в село Ресен, с художествен ръководител Цанка Добрева, представи детски пролетни игри "Пирляци" и обичая "Еньова булчица".
Характерен за Еньовден е празникът Еньова булка, булчица. Избирали са момиченце между 3 и 5 години, което да бъде или последно дете на живи родители или сираче. Детето обличали със сватбена риза, поставяли на главата му червено було, венец и други накити от невести, омъжили се през изминалата година.
По силните моми понасят момиченцето на рамо и всички тръгват да обикалят селото. Момите пеят обредни песни за любов и плодородие. Групата спира при кладенци и чешми, ходи по полето, по нивите, минава край кошарите.
След обиколката момите се връщат в къщата, в която са пременили момиченцето. Там гадаят за женитба с обичая - "напяване на китките и пръстените на момите”. През нощта срещу Еньовден девойките са увили китки, завързани с разноцветни конци, за да могат после да ги разпознаят. Слагат китките в менче с вода, в което пускат малко овес, покриват го с червена престилка и го оставят да пренощува под трендафил, "под звездите”. На другия ден Еньовата буля изважда китките една по една, а девойките припяват стихчета с любовно съдържание за всяка мома и наричат за какъв ерген ще се омъжи.
Групата за изворен фолклор "Зелен бръшлян" към НЧ "Народна просвета 1874" в село Ресен, с художествен ръководител Цанка Добрева, се представи с изпълнението на народните песни "Да знаеш мале", "Малки моми" и "Засвирил ми е Никола".
Бе представен и обичаят "Житомамници". Пак на Еньовден се вярва, че бродници житомамници ходят съблечени голи из чуждите ниви, обирайки росата им или най-едрите класове и като ги пренасят в своята нива, вярват, че по този начин пренасят, "открадват" чуждата реколта.
Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
Група за автентичен фолклор при НЧ "Развитие 1893" село Миндя, с художествен ръководител Цветанка Христова, изпълни автентични миндовски песни, пяти от 1929 г. от Константин Жаков и Иваничка Добрева
"От де да си дода Нацке ле", "Георги Дафинка думаше" и "При три моми хубави".
Групата за изворен фолклор при НЧ "Просвета 1926" в село Вонеща вода изпълниха песните "Тъмен се облак зададе", "В село златари дойдоха" и "Седнала ми е Йорданка".
Обичаят "Седянка в Ново село" представиха от Група за изворен фолклор "Традиция" при НЧ "Наука 1870" село Ново село. Когато майката разбере, че няма да се справи с чеиза на щерка си за предстоящата сватба, тя прави тлака - седянка. Канят се жени от селото, които й помагат.
Вижте още снимки от събитието в нашата фотогалерия.
