От Поликраище до Кейптаун - втора част

Разходката из Южна Африка продължава с проф. Георги Георгиев и неговата сестра Марияна Георгиева-Гроссе от Поликраище. Пътуването им до "края на света", минава през най-големия аквариум в Южното полукълбо.

С особено впечатляващите си размери и уникална архитектура, декоративният водоем привлича хиляди туристи като една от невероятните забележителности в Кейптаун, което задължително трябва да се види. Стъклата са извити, някои от аквариумите са с дупка в средата и може да се влезе в тях.

Така на практика посетителят има чувството, че се намира насред водната шир - навсякъде около него плуват различни по вид и окраска риби, живеещи в двата океана. Особено въздействат акулите. Те са разделени в различни аквариуми, "по възрасти" - от малки, до вече големи екземпляри. Коралите пък са част от представителите на флората.

Аквариумите са толкова големи, че в тях свободно плуват водолази. Атракция за посетителите е възможността те самите да влязат при водните животни и да ги нахранят. Но от възможността се възползват предимно авантюристите и търсачите на силни усещания. Някои от аквариумите са пригодени за пингвини и посетителите просто сядат и се наслаждават на черно-белите птици, докато гледачите се грижат за тях.

Ако си бил в този южноафрикански град, а не си отишъл до най-южната точка на Стария свят, значи нищо не си видял.

Добра надежда е нос в югозападния край на Африка. Намира се в южния край на Капския полуостров, на около 50 км южно от центъра на  Кейптаун.

Според някои това е границата между Индийския и Атлантическия океан. Най-южната точка на Африка е Агулхаус /Иглен нос/, на около 200 км по на изток. При нос Добра надежда обаче бреговата линия за първи път завива на изток.

От Кейп Таун към върха на нос Добра надежда пътят следва крайбрежието на Атлантическия океан, покрай планинската верига Дванадесетте апостола, която се намира от западната страна на полуострова. По протежението на целия път са наредени малки селища. Интересното е, че само около Кейптаун има магистрала. Всички останали пътища са "черни".

Почвата е жълта и изключително скалиста. Навсякъде е осеяно с камъни. Някои от тях са остри, а други наподобяват морените на Витоша. Растителността е слаба, на места почти липсва. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че мястото изглежда като изоставено. На около 2-3 км от крайната точка има селище, оттам по дървена пътека се отива до фара, намиращ се в края на носа.

Заради географската особеност - мястото е равно и открито, вятърът е почти непрекъснат и много силен. "Краят на света" е отбелязан с голям камък, който разделя Атлантическия от Индийския океан. Дори и непрофесионално око може да види разликата в цвета на двата океана - Атлантическият е по-син, а Индийският е повече в зелен нюанс и е по-топъл. Дори и там, където се сливат и водата е "една", пак се забелязва разлика.

______________________________________________________________

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg