От Поликраище до Кейптаун - първа част

По света има много красиви места, които впечатляват със своята уникалност и неповторимост. За едно такова място ни разказа Марияна Георгиева-Гроссе, родом от Поликраище. По време на участие в международна научна конференция по електромагнетизъм в Кейп Таун, ЮАР, заедно със своя брат – проф. Георги Георгиев, тя е успяла да посети и заснеме удивителни места. За да усетите атмосферата на "оня" свят, в няколко поредни части ще предадем разказа й в първо лице.

В края на зимата улучихме невероятен ден - ясен и слънчев. Сняг нямаше, температурата през деня беше 20 градуса, а вечер падаше до 5 градуса. В далечината виждахме много високи планини, може би над 3000 м.

Кейп Таун се намира в горната част на полуострова, откъдето се отива за носа Кейп Хоуп /Добра надежда/. Пътят, който позволява обиколката, е дълъг около 150 км. Планината Маса е едно от Седемте естествени нови чудеса на света. Тя е Национален парк на Южна Африка и е на 430 милиона години. Някога е била 5 пъти по-висока, отколкото е днес. Изградена е от карст (варовик) Тя лежи вътре в града в неговата централна част. 

Първото ни впечатление, минавайки през онази част на града, заселена с бели хора, е, че сме попаднали в Земния рай. От другата страна, където е летището, са построени невероятно красиви къщи, но оградени с високи огради и надписи: "Внимание - частна собственост. Ако влезеш - стрелям".

Карайки по пътя на юг, в участък около 30 км, непрекъснато виждахме тичащи хора и на колелета - нещо, което сме виждали само по американските филми и реклами. А там беше на живо и истинско - просто населението така живее. Пътят минава през скалите. В началото са бетонирани, а по-нататък скалата е изкована, колкото е голямо шосето.

От лявата страна на пътя е Атлантическият океан - невероятно красив и осветен от слънцето, искреше с преливащи се багри. Отдясно са скалите - едни от най-живописните части на Кейптаун. Това място го посетихме два пъти, защото се оказа, че е едно двете най-живописни места...

Карайки в посока южната част на полуострова, минахме през няколко резервата. Единият беше за пингвини. В началото видяхме няколко и, разбира се, побързахме да ги снимаме. Изведнъж пред очите ни се появи огромно стадо. Имаше много пингвини и ни беше интересно, защото африканските пингвини са малки, много подвижни и любопитни. Навсякъде има направени дървени пътеки, които позволяват на посетителите да се разхождат и да се любуват на животинките, без да се слиза при тях.

В най-южната част на нос Добра надежда минахме през друг резерват. Там имаше маймунки - борбони. Местните хора ни бяха предупредили да затваряме прозорците си, защото животните били агресивни, да не ги храним и по никакъв начин да не ги закачаме, докато свободно си вървят по пътя.

Снимките, които направихме, са запечатали невероятната красота на този ден. Провлакът е тесен - около 2-3 км. В най-южната си част е плосък и накрая се извисява нещо като планина и скали, на които има фар.

На нос Добра надежда има няколко неща, които са важни: на едното място има дървени огради и там е написана географската ширина и дължина; второто обозначава най-високата точка на полуострова, където е поставено българското знаме. Мястото е много живописно.

На самия край на полуострова не се ходи, защото е прекалено скалисто и няма как да се стигне. Туристите се качват при фара пеш, но има и лифт, подобен на влакче. Интерес към природата и тази най-южна част на африканския континент проявяват предимно европейците - холандци, англичани, както американци и японци. Местни нямаше.

Там също имаше географски означения до различни точки на Земята - Москва, Ню Йорк, Сидни, Китай...

Населението е разделено на няколко части - холандскоговорящи /бури, които говорят диалекта/ и английско говорящи. Те са доста враждебно настроени помежду си. Холандците са първите европейски заселници и са завладели през англо-бурската война в края на XIX-ти, началото на XX-ти век. След това са поробени от англичаните. По това време са съществували две такива държави - Трансвал и Оранжевата република, завладени от англичаните.

През 2000 г. , когато бяхме на Международната конференция на хилядолетието в Швейцария, професор от ЮАР разказа, че англо-бурската война е спечелена от англичаните, защото те за първи път са използвали радиото, което Маркони въвел по това време във военните действия за съобщаване на местонахождението на своите части.

Има отделни холандски университети, училища. Например в университета "Стеленбош", където се проведе конференцията, учениците са с много красиви тъмночервени униформи. Те говорят на африканс помежду си, а с другите на английски език. Редът е много голям.

По цялото крайбрежие в този район има много малки селища, наречени с холански имена и заселени с африкански бури. На повечето места надписите са на два езика - на африканс и на английски. На някои места има и на трети език - зулу, който е езика на местното население. На практика обаче всички говорят английски език.

Нос Добра надежда е може би най-посещаваното туристическо място в Африка. Може би, заради това, в Кейптаун се намира много голямо летище, на което кацат самолети отвсякъде. Турция има големи връзки с Южна Африка. Всеки ден летят самолети за там и е пълно с всякакви туристи. Около 12 часа е пътят от Истамбул до Йоханесбург. Там самолетът каца за зареждане, без пътниците да слизат, след което продължава към Кейптаун.

На летището се отнасяха много любезно и внимателно с нас. Даже попитаха защо сме си извадили виза, като сме българи. Пред летището има скулптура на огромен слон, и играещи около шадраван деца. Като изключим това, което се вижда извън летището, самата област там е почти като в Европа. Преобладаващото население в Капската провинция е бяло и те задават тона и облика на страната.

Има построени селища с еднотипни къщи за пенсионери, които щом приключат с трудовата си дейност в Йоханесбург, се преселват да живеят там.

Красиво е, но там не е за "бели". Има висока престъпност и заради това "белите" се оттеглят и живеят по-встрани. В първия хотел, на 100 км от Кейптаун, ни посрещна охрана, която е 24-часова. В следващия хотел /около Крайсна/ имаше постоянна полицейска охрана. Без това не може. Където и да се налагаше да паркираме колата си, за да разгледаме, идваше винаги някой и предлагаше да пази колата ни.

Най-живописното място е нос Добра надежда. По цялото крайбрежие има един голям град и множество малки села. Всичко е много добре уредено, с кокетни малки заливи. Гъсто е заселен, до най-южната точка, която е на 3-4 км от самия край и там вече няма селища и висока растителност. Освен щрауси и маймуни, други животни не видяхме. 

Казват, че това е мястото, където се събират двата океана - Тихия и Атлантическия. Но това не е вярно. Истинското "разделение" е на около 250 км оттам...

Очаквайте още от "чудесата на Южна Африка", видени и разказани от Марияна Георгиева-Гроссе.А още снимки може да видите ТУК.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg