От Поликраище до Кейптаун – трета част

Едновременно с възможността да представят свои разработки на конференцията по електромагнитна теория в Кейптаун, Марияна Георгиева-Гроссе и брат й, проф. Георги Георгиев от Поликраище, виждат Южна Африка от друг ъгъл -  начин на живот, природа и растителност, различни от това, което познаваме в Европа и Северното полукълбо. В последната част от разказа, двамата споделят впечатленията си от пъстрата флора и фауна, невероятния контраст на живот в разстояние на 2-3-5 км, премеждията в един от резерватите на ЮАР и впечатления от движението по пътищата в южноафриканската страна.

Това, което видяхме в ЮАР е друг тип събрани едни до други хребети, като издялани от човешка ръка творения. Не са плътни скални маси, а ронливи, оранжево-червени. Растителността е напълно различна. На пръв поглед виждаш нещо, което ние бихме нарекли дърво, но то е храст с височина между 1,5 – 2 метра. Бяхме там по времето, когато растителността се събужда и всичко беше обагрено от различни цветове. Най-интересните храсти бяха с жълти краища на листата, преминаващи през зелена дръжка. Цветът е жълт, приличащ на твърдо топче. В тази смесица от растителност и багри се редуват светло-лилави, оранжеви, отрупани с многобройни малки цветчета, които при приближение на камерата може да видиш, че са цветчета като мъниста, наредени едно до друго.

Това, което заснехме като птичи свят, беше нещо абсолютно непознато. Оперението на някои малки птици беше в преливащи нюанси от жълто до кафяво. Други бяха черни, с оранжево по края на крилата, при полет бяха невероятно красиви.

Разстоянието между Йоханесбург и Кейптаун, което прелетяхме, е пустош. Обиколката ни бе по южната, обитаема част на ЮАР – от Кейптаун, по крайбрежието, успоредно на извивката на най-южната част на континента. Най-далечният град се казва Порт Елизабет и е на 800 км от Кейптаун, но, поради липса на време ние ограничихме пътуването си само до 600 км. Най-отдалечената част, до която стигнахме бе до най-забележителния резерват в този район - "Цицикама". Около Йоханесбург е националният и световноизвестен Крюгер парк.

Тази част е изключително живописна. Между скалистите хребети в Индийския океан се влива река Стронг. Така, по два висящи моста, човек може да мине над океана, който се врязва в това крайбрежие и над реката. Вълните се разбиват в тъмночерни и жълто-оранжави скали.

Ресторантът, в който се хранехме, беше при устието на реката. Типична тяхна храна е издълбана тиква, с царевична плънка; грис, подправен с червен пипер. Любопитното е, че предлагаха изключително и само здравословна храна, която освен различни плодове, съдържаше българско кисело мляко. Сервитьорът ни обясни, че най-хубавата, качествена и здравословна храна, независимо от коя част на света е, се предлага при тях и не е трудно да се снабдят с нея. Естествено, почувствахме се горди, защото това място се посещава от туристи от цял свят, които закусват с българско кисело мляко. И в същото време си дадохме сметка, колко вредна може да е глобализацията, защото можеш да се храниш не само с традиционна местна храна, а с пици и всякаква друга европейска храна.

Относно населението – милиони хора живеят в невероятна немотия и във всеки един момент се борят за живота и съществуването си. Когато отивахме на вечеря, след нас вървяха изнемощели от глад жени с малки деца на ръце; до магазините стояха възрастни хора, които не искаха пари, а да им купим нещо за ядене. Къщите им, ако могат изобщо да се нарекат такива, представляват заградено пространство, в което има дюшек, на който да пренощуват. Един уредник в музей се опита да ни убеди, че това не е южноафриканското население, а емигранти от други държави.

Няма как да не отидеш в ЮАР и да не се включиш в поне едно сафари. Ние посетихме специален парк-резерват, в който хищниците са разделени от тревопасните животни, за да се контролира изхранването им. Всяко животно си има име. Те получават дажбата си за деня сутрин, за да не са агресивни, когато посетителите навлязат в териториите им.

Правилото е да не се слиза от колата, докато си в резервата. Така животното те приема, че си на по-високо ниво в неговия свят и не те закача. Ако слезеш, те приема за храна. От петте вида хищници, които се отглеждаха в резервата – лъв, леопард, слон, бивол и носорог, до последните – майка с две малки, можахме да се приближим максимално. Преминаването през територията на лъвовете бе по-специално и изпълнено с внимание, но тъй като сутринта бяха получили дажбата си за двудневното хранене, мързеливо се бяха излегнали на достатъчно далечно разстояние и не проявиха интерес към нас. Биволите видяхме от най-отдалечено разстояние. Тяхна особеност е, че, ако попаднеш в периметъра, който смятат за свой, шансът да излезеш жив, е минимален. Леопардът се разходи с малките си пред колата. Видяхме отблизо жирафи, зебри, изключително рядък вид орел, от който в света има само около 1500 екземпляра. Преживяването ни в резервата не мина без "авария".

Заради падналият предишния ден дъжд бе кално и колата ни затъна. Опитаха се да ни изтеглят, но не се получи. Противно на правилата, всички слязохме, опитахме да бутаме, но колата затъваше все повече и повече. Изпратиха ни нова кола, но, минавайки по уж пряк път, тя също затъна в калта. Тогава си "плюхме" на ръцете и с лопати започнахме да копаем и да подсипваме под гумите, докато накрая не дойде един трактор, който ни изтегли от калта.

Град Стеленбош, където се проведе научната ни конференция, се намира на 60 км в източна посока от Кейптаун. Той е с типично ниски двуетажни сгради, с няколко църкви – тип холандски.

На голям площад се бяха разположили търговци, които продаваха различни характерни сувенири, а местните жители си лежаха и почиваха ноколо. Градът е много чист, изключително поддържан, а на сградите е изписана годината, в която са построени. Типично за голям град, в Стеленбош има богата библиотека, картинна галерия за изкуство – местно и европейско, със скулптури на местни животни.

Наблизо се намира зоната за отглеждане на лозя. Собствениците са си заградили огромна територия, в която можеш да влезеш и да си пиеш виното, след като си платиш входа. В цялата тази част на региона има много туристи.

За нас като европейци, които сме се ограничили в нещата, просторът, който видяхме в тази част на света с невероятен воден свят, ни подейства изключително релаксиращо. На едно място се събират география и история – неща, които някога може да си прочел, а може и да не си. И изведнъж виждаш всичко това на живо, всичко е различно. Не е като в Европа!

В началото се чудехме хората с какво се занимават, защото никъде не се виждаха ниви. Има корабостроителница, но, разбира се, не всички могат да работят там. Допуснахме, че се ангажират с риболов, но това също не може да ги изхрани. В крайна сметка, основното им препитание се оказа работата в мините за злато и диаманти.

На път към една от интересните пещери в региона, видяхме на две места фабрики, в които се опичаха тухли. Но, макар и отдалече, се виждаше, че никакъв случай не може да става дума за безопасни условия на труд и каквато и да е защита на човека. Тухларните бяха построени на някакви хълмчета над магистралата, преминаваща в регионален път – но и двете нямаха нищо общо с познатите ни такива.

Както си карахме, асфалтът изведнъж изчезна, а пътят бе осеян с огромни дупки и камъни.

Позволената скорост на магистралата е 100 км/ч. Любопитното е, че покрай нея няма къде да се минава пеш, затова се използва пътят, ограничен с маркировка. Магистралата е от две платна и във всяко има ограничителни линии, като пеша може да се върви само в ограничената в жълто зона. Тя се ползва и за изпреварване, въпреки, че не това е предназначението й. В такъв случай предната кола се отмества наляво в платното, а изпреварващия, освен, че включва задължителните ляв и десен мигач, след тях включва за кратко аварийните светлини, с което изразява благодарност.

През нощта използването на пътеката на магистралата от пешеходци е почти самоубийство, защото няма никаква видимост. Но при липса на друга възможност за придвижване, хората са принудени да рискуват.

Още снимки може да видите в нашата галерия.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg