Млади и стари вчера честваха 105-тата година независима България.

Излишно е да припомням болката и трудностите на българския народ през онези пет века. Безспорна е и заслугата на много имена за това, което сме днес - радваме се на свободата, на правото на избор.

След Берлинския договор от 1878 г. Княжество България се определя като васално на Османската империя - т.е. били сме свободни, ама... не напълно. Затова след постигането на съединението с Източна Румелия (6 септември 1885 г.) важната задача пред българските политици е обявяването на независимостта.

В един прекрасен септемврийски ден през 1908 г. мечтата на българите се сбъдва. С Манифест на 22-ри във великотърновската църква "Св. Четиридесет мъченици" княз Фердинанд I обявява България за независимо царство.

На същата тази дата, но 105 години по-късно, търновци и гости на града се включиха в екскурзоводски тур "По стъпките на независимостта - 105 години по-късно". Проведоха се два - от 13 и от 15 ч. Сборният пункт беше именно църквата "Св. Четиридесет мъченици".

Отивам там, за да се присъединя към обиколката, която ще ме върне 105 години назад. Дворът е пълен, но въпреки тълпата е тихо. Всеки разглежда и слуша историята на екскурзовода Катя Митова–Ганева - приветлива и усмихната жена, обясняваща всяка подробност от Онзи ден, готова да отговори на всеки наш въпрос.

Самата църква е най-известният средновековен български паметник в града. Построена е по времето на цар Иван Асен II. Известната Асенова колона, посветена на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, се намира в храма. Точно срещу нея се намира Омуртаговата колона. До тях е и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.

Църквата "Св. Четиридесет мъченици" е силно разрушена при земетресението от 1327 г. През първата половина на XIV век е възстановена, като впоследствие е преустройвана и достроявана. Вероятно до първата половина на XVIII век църквата се запазва като християнска, после се превръща в джамия. Тогава стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. Разбира се, по-късно отново е върната като храм на християнството.

Най-голям интерес предизвика Калояновото погребение, за което екскурзоводът разказа. През 70-те години на миналия век е открито погребение на мъж в богато украсено воинско облекло, а на ръката му - масивен златен пръстен печат, на който има знак и надпис "Калоянов пръстен".

След всички сведения, които църквата пази, за България преди и по време на Османското иго, тя става и символ на независимостта на българите.

Българският политически елит, научил първи за събитието, от "Св. Четиридесет мъченици" отива към хълма Царевец, за да го обяви пред широката общественост. Та и ние по стъпките им се качихме до крепостта, където по-рано през деня бяха поднесени цветя на Пирамидата на Независимостта.

Преди да влезем в Царевец, спряхме на входа, за да може екскурзоводът да ни разкаже историята на един от символите на крепостта, поставен там - лъвът. Първата статуя на царят на животните е сечена край Арбанаси, но камъкът се разцепил и се наложило да се започне наново. Втората, успешно завършена и поставена, е стояла известно време, докато някой не е решил да я премахне. Вярва се, че е избутана през улицата в р. Янтра, но не е открита. След години преподавател от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" прави статуя на лъв по подобие на предните две, която и до днес може да се види на входа на крепостта.

Събрахме се около Пирамидата на Независимостта, наслаждавайки се на прекрасната гледка около нас и историята на екскурзовода.

После се придвижихме до музея "Нова и най-нова история", където всичко, което ни беше разказано до този момент, видяхме в снимки.

Обиколката ни приключи, а около мен хората повтаряха "Колко красив град", "Няма по-красив град от Велико Търново" и на раздяла с усмивка "Догодина пак".

Повече снимки от екскурзоводския тур разгледайте в галерията нa Sever.bg във Facebook.

<< Sever.bg във Facebook >>