Почитаме паметта на търновския патриарх Св. Евтимий

по статията работи: Стоян Николов | 20.01.2012 | 10:32

Снимка: Булфото

Добави в Svejo

Днес отбелязваме деня на един от най-великите българи за всички времена - последния глава на църквата по време на Второто българско царство патриарх Евтимий.

Обявеният впоследствие за светец мъж е роден в средата или втората половина на 20-те години на XIV век, като най-вероятно е това да се е случило през 1325-а или 1327-а. Той произхождал от един от изявените по онова време болярски родове - Цамблак.

Още като млад Евтимий показал забележителни способности в областта на науката и се отличавал с мъдростта и чистотата на духа си. Поради знатния си произход той имал шанса да развие заложбите си, получавайки изключително добро за епохата си светско образование. Пред него се откривала възможността да се издигне високо в обществената йерархия, но вместо това Евтимий избрал да отдаде живота си на Бог и православната църква и около средата на XIV век се замонашил в Килифаревския манастир.

Усещайки по-дълбоко призвание, по-късно той заминал за Цариград и Света гора, където прекарал седем години. След завръщането си в родината Евтимий отново показал, че не се изкушава от светската суета и се отдал на доброволно отшелничество в пещера недалеч от столицата Царевград Търнов, построявайки църквата "Света Троица". Скоро в околността се заселили други ревностни християни, привлечени от мъдростта и силната вяра на Евтимий. По този начин постепенно на мястото се образувал цял манастир, станал с времето синоним на чист и духовен живот.

В тази обител Евтимий се отдал на усилен книжовен труд. Той написал жития и похвални слова за редица светци, редактирал богослужебни книги, връщайки ги към гръцките им първоизточници, превеждал нови религиозни текстове. С времето бъдещият патриарх създал школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебни книги и познавачи на гръцки, църковнославянски и говорим български език.

В основния източник за живота на тази забележителна личност - "Похвално слово за Евтимий" авторът Григорий Цамблак отбелязва, че делото му може да бъде сравнено с това на законодателя Мойсей и египетския владетел Птолемей, събрал огромна колекция от ръкописи в столицата си Александрия.

Славата на Евтимий като искрен последовател на Исус Христос и безкомпромисен разобличител на всички душевни пороци съвсем естествено го извела до овакантения след смъртта на Йоаникий през 1375 година патриаршески престол. Съдбата му била отредила да ръководи църквата в едни от най-бурните и драматични моменти от българската история. Той обаче нито за миг не останал под висотата на ситуацията и се проявил като блестящ водач, утешител и вдъхновител на народа.

По време на тримесечната обсада на Търново от османците Евтимий вдъхвал кураж на защитниците и неуморно ги насърчавал в неравната борба. След превземането на града и началото на разграбването и разрушаването му от завоевателите патриархът без колебание се изправил срещу главнокомандващия и го накарал да заповяда на войските си да спрат варварските си издевателства.

В този тежък момент Евтимий намерил вътрешни сили не само да се опълчи срещу врага, а и да изрече пророческите думи "Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!". След окончателното завладяване на Търновското царство големият духовен водач бил изпратен на заточение в Родопите.

Историците предполагат, че патриарх Евтимий е починал в началото на XV век, в периода между 1401 и 1403 година. Делото му обаче надживява тленното тяло и до днес българите изпитват огромна почит и уважение към човека, проявил най-голяма духовна сила в онези драматични времена, довели до половинхилядолетно заличаване на българската държава от политическата карта
на света. Затова и паметта на патриарх Евтимий се почита на 20 януари.