От години хълмът Трапезица във Велико Търново е обект на сериозни археологически проучвания. За работата и изследванията през годините разказва директорът на  великотърновския филиал на Археологическия музей с институт към БАН доц. Константин Дочев.

"Трапезица е много труден и многопластов обект. Най-ранните следи от човешка дейност са отпреди близо 5 хиляди години -  от края на каменно-медната епоха и преходния период към бронзовата. До началото на XV век няма прекъсване на човешкия живот в района, а в южните участъци на крепостта има напластявания, стигащи до 4-5 метра".

През 2007 г. е изготвена 30-годишна програма за поетапно проучване на хълма. Още през същата година по общ договор между Института и Министерството на културата започват редовни теренни проучвания, като до 2010 г. се работи на 6 обекта.

От февруари 2010 г. Трапезица е публична държавна собственост с обща площ 153 дка. За тези 4 години няколко археолози са проучили едва 6-7 дка. В северната страна доц. Дочев разкрива много добре запазен военен комплекс. Според него това е първичната резиденция на българските царе.

Мария Долмова пък разкрива част от жилищен квартал, а Деян Робозанов - няколко сгради от XIII-XIV в. в южната част на хълма. Любопитна е находката на Константин Дочев, който открива трета, неизвестна порта, с много добре запазена суперструкция на крепостната стена, дълга около 1,3 км.

По мнението на експерта хълмът Трапезица е укрепен в края на XII в. по времето на византийския император Мануил Комнин. След като Асеневци не могат да превземат Преслав, през 1186 г. те се връщат в Търново, което става столица на държавата. Крепостта е укрепена допълнително и за кратко време са издигнати нови кули, които, според исторически разработки, стъписват византийския водач Исак II Ангел при организирания му трети поход през България през 1190 г.

Това са факти, които се потвърждават от археологическите проучвания на доц. Дочев и неговите колеги при разкопките.

"Вероятно в продължение на 200 години в т. нар. църква № 8 са били мощите на свети Йоан Рилски. Има мнение, че след 1393 г. са пренесени в "Асенова махала". До тази година Трапезица е населявана, но без вътрешни комплекси, каквито са Патриаршията и Двореца на хълма Царевец", обясни археологът.

В началото на XIII век крепостта Трапезица от чисто военна се превръща в жилищен квартал. Жилищата се правят основно до крепостната стена, като така в центъра се обособяват празни пространства. На тях в края на XIII и началото на XIV век се изграждат около 18 църкви. Трапезица става поклоннически център заради многото светци, чиито мощи са пренесени в столичния град. 

Предизвикателство пред археолозите е да осветлят загадката кога кварталът е напуснат. "Има данни, че след 1393 г. е обезлюден, а в началото на XV век християнското население от "Асенова махала" го превръща в частично градско гробище" продължава с историята Дочев.

Според една от теориите в края на XV век земетресение разрушава голяма част от кулите. Друга хипотеза е, че още през 1388 г., когато Търново е обсаден от отрядите на Али паша, тогавашният цар е принуден да сключи мирен договор, като едно от условията е голяма част от кулите и стените на крепостите в Търновското царство да бъдат разрушени.

"На Трапезица намираме многобройни находки, самата архитектура е много добре запазена. Има желание от страна на Министерството на културата южната крепостна стена да бъде възстановена обемно и така да се свърже с общия ансамбъл на Царевец", коментира археологът.