Предстои излизането нa книга за виден свещеник от Поликраище
Написването на енциклопедичната книга за Георги Маринов Полуганов, с около 1000 страници, е отнело 5 години и в нея са използвани над 165 източника на информация
личен архив
Книга за най-видната личност на Поликраище за XIX век - свещеник Георги Маринов Полуганов, предстои да излезе в най-скоро време.
Геоги Полуганов е основателят на училището в селото през 1847 г. и първият учител в него. Свещеник Полуганов е спомоществовател на възрожденска книжнина, участник в борбите за църковна независимост и в национално-освободителното и революционното движение. Той е член на революционния комитет на Вътрешната революционна организация, основан от Васил Левски в Поликрайще през 1869 г. Съратник и близък приятел е на Отец Матей Преображенски – Миткалото. Заради революционната си дейност е преследван от турците.
По време на Априлското въстание е заплашен с обесване. Свещеник Полуганов организира грандиозните посрещания на Иларион Макариополски в Поликраище на 13 септември 1872 г. при встъпването му в длъжност като Търновски митрополит при създаването на Българската Екзархия, на руските освободителни войски на 24 юни 1877 г. и на Главнокомандващия на Действащата армия на Балканския театър на военните действия – Великият княз Николай Николаевич – братът на Руския император Александър II – Цар Освободител на 29 юни 1877 г. (ст. ст.).
Автори на книгата са праправнукът му проф. Георги Николов Георгиев, неговата майка Трифонка Романова Попниколова – дългогодишна учителка в Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в селото и сестра му д-р Марияна Николова Георгиева-Гроссе – един от най-успелите български физици на съвременността. За написването на труда са използвани също и материалите от архива на бащата на проф. Георгиев и д-р Георгиева Никола Георгиев Попниколов – най-дългогодишният директор на училището в Поликраище и неговите спомени за дейността на прадядо му.
По книгата авторите са работили 5 години. В момента приключват редакционните поправки над текста и обработката на файловете с документи, които ще бъдат включени. Заглавието на книгата ще бъде "Свещеник Георги Маринов Полуганов - основателят на училището и първият учител в Поликраище". Авторите планират тя да излезе в началото на следващата година. Тъй като са използвани много материали на бащата на проф. Георгиев и д-р Георгиева-Гроссе, неговото име също ще бъде включено в списъка на авторите.
Извършено е задълбочено проучване и за написването са използвани материали от архива на църквата и училището в Поликраище, Националната библиотека "П. Р. Славейков" - В. Търново, Националния музей на образованието - Габрово, Османския отдел на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - София и от отдела, съхраняващ възрожденската преса в България, Библиотеката на Св. В. Търновска Митрополия, Централната университетска библиотека на В. Търновския Университет, библиотеките на Педагогически и Исторически факултет на В. Търновския университет, материали от Окръжния музей - В. Търново, Регионалния музей Г. Оряховица, Библиотеката на читалище "Надежда-1864" В. Търново, библиотеките на читалището в Г. Оряховица, на читалище "Развитие-1884" Поликраище, на читалищата в Куцина и Петко Каравелово, личният личен архив на авторите и архив на краеведи от Самоводене.
За да може да се разбере цялостно дейността на свещеник Георги Полуганов и тя да се разположи в обществено-политическата обстановка на епохата и да се разберат условията, в които е живял и работил, книгата е замислена много по-широко. Тя ще включва подбрани моменти от историята на Поликраище, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси, В. Търново, Д. Оряховица, Самоводене, Сергювец (Първомайци 2), Килифарево, Дебелец, Куцина, Никюп, Одаите (Петко Каравелово), Лозен, Павел и Драганово.
Авторите са проучили историите на всички тези селища и използват оригинални текстове от тях. В частност особено полезна се оказват историята на Г. Оряховица на Звезделин Цонев от 1932 г. и книгата на журналистката – кореспондент на в-к «Борба» в Г. Оряховица Мария Шалаверова, "Да се знае и помни”, издадена във В. Търново през 2003, която тя лично подарява на проф. Герогиев и д-р Георгиева-Гроссе с посвещение при приема, който им е оказан от зам.-кмета на Община Г. Оряховица Йорданка Кушева през 2011 г. по личното нейно настояване. Използвана е също Историята на Лясковец на Димо Минев, историята на Самоводене на полковник Патриков и др.
В историческия раздел се проследява историята на споменатите селища от падането на България под турско робство до средата на 19 век и тя се съпоставя с тази на Поликраище. Използвани са оригинални турски документи от Османския отдел на Народната библиотека в София, Летописната книга на църквата в Поликраище от 1925 г. и протокол на същата от 1980 г. Особено ценни са материалите, намерени в библиотеката на Св. В. Търновската митрополия - историята на В. Търновската епархия от иконом Асен Петков, в която е отразена революционната дейност на свещеник Полуганов и участието му в революционния комитет на В. Левски в Поликраище, книгата на Елза Гарабетян "Православни храмове в община Горна Оряховица”, Горна Оряховица, 2013, която също пише по този въпрос.
Използвани са книгите на проф. Манол Млеченков от Националния Военен Университет В. Търново – филиал Шумен и проф. Павел Кушев от Медицинския Университет - София - и двамата родом от Поликраище, които посочват приноса на свещеник Полуганов за създаване на училището в Поликраище. Същият въпрос е отразен в книгите на Георги Иринков, геодезист и виден деец на Българското дружество в Будапеща, също от Поликраище, книгата на директорката на училището в селото Живка Николакева, на Йордан Кушев, Манол Кушев и Тодор Новаков – автори на двете истории на Поликраище.
Използвани са пътеписи на испански пътешественици и кореспонденти, писали за Поликраище в началото на XIX в. – през 1807 г. и по време на Руско-турската война. Броят на източниците, които са използвани надхвърля 165.
В книгата е проследено развитието на училището в Поликраище от основаването му през 1847 г. до ден днешен. Разказано е за програмата на училището и за охарактеризирани учебните помагала и книги, които са се използвали в средата на XIX век. Представени са най-изтъкнатите му възпитаници: министър Димитър Кушев, протойерей Никола Попгеоргиев, директорът на училището в периода 1959-1987 г. Никола Попниколов, видният хоров диригент Бончо Бочев, партизанинът Димитър Генков, загинал през 1944 г., проф. Ангел Пенев Симеонов – личен лекар на Г. Димитров, проф. д-р Павел Дамянов Кушев, Проф. д-р Спасимир Димитров Николов, Проф. двн Манол Петков Млеченков. Дадени са данни за Бележитите българи на съвременна България – проф. Константин Бобев, проф. Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева, които са гордост за училището, за Поликраище, и за България.
Особено внимание е отделено на върховия период от развитието на училището 1959-1987 г., когато образователното дело в Поликрайще достига своя разцвет под ръковдството на директора Никола Попниколов. Разказано е за потомците на свещеник Полуганов и за неговия род.
Интерес ще представлява родовото предание за рода Полуганови и за името Полуганов, както и тъкуването на това име във версиите Полуган, Полюган, Полуохан, Полюхан, Булюхан на Петър Голийски от Софийския Университет. Според него това е древно изключително рядко име, вероятно с източен произход, за пръв път записано в китайски хроники. Може би това е първото известно българско име, най-вероятно на хора с благородническо потекло, намиращи се на върха на българското общество преди около 2000 години. Направено е проучване, доказващо изключително рядкото разпространение на това име. Намерени са няколко души с подобна фамилия в Русия, Дагестан, Украйна и Хърватско.
Книгата има енциклопедичен характер. В нея е включена и история на живота на свещеник Г. Полуганов в дати, раздел, в който са посочени всички автори, писали за него и за дейността му. Тя ще е снабдена с показалци на личните имена, снабден с данни за всеки от споменатите хора, на етническите и религиозните имена, географските наименования и предметен показалец. Ще има речник на чуждите думи – основно от османо-турски, гръцки и черковнославянски (старобългарски) произход. Обемът й вероятно ще е от порядъка на 1000 страници.
